Яна Данаилова е нутриционист и Председател на сдружението на нутриционистите в България, член на Американската асоциация по хранене (ANA). Освен това е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт. Нейната докторантура към Софийския университет “Св. Кл. Охридски” и Българската академия на науките е на тема “Хранене и ендокринни смущения при човека”.
Яна Данаилова е също популярно лице от екрана - автор и водещ на “Линия здраве” по телевизия България ON AIR, и майка на три деца.
Специално за читателите на в. “Доктор” г-жа Данаилова обясни как да подготвим имунната система на децата, за да не боледуват често в сезона на вирусните инфекции.
- Г-жо Данаилова, какви са особеностите на имунната система при децата?
- На първо място, трябва да правим ясно разграничение между ефективността на имунната система на възрастния човек и нейната незрялост в детска възраст. Ние се раждаме с първичен, или така наречения вроден имунитет, а в процеса на срещите ни с патогени, вируси и бактерии по време на растежа детето формира придобит имунитет.
Именно придобитият имунитет при малките деца не е достатъчно развит и затова те боледуват повече от възрастните. Съвсем нормално е малките деца да боледуват между 7 до 10 пъти за една календарна година, за разлика от зрелия човек, който се разболява много по-рядко.
Смята се обаче, че децата над 7-годишна възраст вече притежават относително изравнен по зрялост имунитет с възрастните и се радват на еднаква ефективност на имунната система. Въпреки това родителите не бива да оставят без помощ детския организъм, за да бъдат дечицата по-устойчиви на вируси и бактерии, да се справят по-лесно и ефективно с тези патогени, а в случай на зараза да се стига до минимални усложнения.
- Как да подготвим имунната система на децата за сезона на вирусните инфекции?
- Първо място в поддържането на имунната система заема пълноценната храна. С качеството на храната на детето не трябва да се правят абсолютно никакви компромиси, предвид по-малката вместимост на детския стомах и обем на интестиналния тракт. Детето следва да приема само храна с висока нутриентна стойност, тоест такава, която носи висока концентрация на хранителни вещества на единица калория.
Това означава да се „забравят“ всички така наречени „джънк” или високопреработени храни със съмнителна хранителна стойност, за сметка на това с висока калоричност, богати на рафинирани захари, трансмазнини или наситени мазнини, консерванти, изкуствени подсладители, подобрители, овкусители и други „вредители”.
Именно подобни храни внасят огромно количество калории в детския организъм, но като хранителна стойност са компрометирани. Лошо структурираният хранителен план на детето, в който значителен дял заемат именно високопреработените и рафинирани храни, може да доведе до натрупването на излишна телесна маса, наднормено тегло и затлъстяване дори в най-ранна детска възраст. Неслучайно с наднормено тегло е всяко трето дете под 18-годишна възраст в България, при това на фона на дефицити в организма на есенциални хранителни вещества.
- Каква точно да е храната на детето?
- През есента и през зимата храненето на децата трябва да включва всички сезонни плодове и зеленчуци, от които има изобилие. Говоря за плодове, каквито са ябълките, крушите, тиквите, кестените, дюлите. Особено качествени и полезни са домашно отгледаните плодове и зеленчуци. При това трябва да се увеличи приемът им в сурово състояние.
В менюто на децата трябва да има пресни плодове, сезонни салати, кореноплодни. Ако детето е приучено да консумира пробиотични храни, за неговия имунитет е полезно да приема туршийки и кисело зеле, приготвени у дома, по-възможност обезсолени.
Полезни са също изцедени сокове от кореноплодни, от нар. Може да се включат в менюто и имуностимулиращи растения като куркума и джинджифил. Да не подценяваме и лечебните свойства на българския чесън, който е естествен антибиотик.
Яна Данаилова
- Под каква форма да включим куркума, джинджифил и чесън в менюто на детето, така че да не откаже да се храни?
- За децата е трудно да ги консумират сурови, но може да се прибавят към ястията в края на термичната обработка. Така максимално ще съхранят своята потенция. По-големите деца може да приучим да приемат тези храни под формата на мусове и на дресинги към салати.
Въпреки пикантния им вкус, ако редовно включваме чесън, джинджифил и куркума под някаква форма в минимални количества, децата постепенно могат да свикнат с техния по-остър вкус. Разбира се, говорим за здрави деца, без проблеми в гастро-интестиналния тракт. Родителите винаги трябва да се съобразяват, ако има някакви проблеми със стомаха и червата.
Изключително важни за имунната система са белтъците (протеините). Имуноглобулините са белтъци и затова е нужен прием на качествен пълноценен белтък. Той може да е от животински или от растителен произход, а също да е комбинация от двата типа. Но е нужен ежедневен адекватен прием на белтък.
Не са за подценяване противовъзпалителните функции на есенциалните мастни киселини. Те може да влизат в менюто на детето под формата на ядки, семена, авокадо, обезмаслени маслини.
Нужен е и комплексен въглехидрат, който да обезпечи енергийните нужди на детето. Тук говорим за варивата, за пълнозърнестите храни, за зеленчуците и плодовете.
В едно добре структурирано детско меню има три основни хранения, с две междинни плодови закуски. Това е оптималното за растящия организъм.
По отношение на така наречените „награди“, много важно е те да не бъдат под формата на лакомства. Защото прекомерната консумация на захарни изделия доказано срива детския имунитет. Ето защо не трябва да даваме десерти ежедневно, а само по повод. Детето ежедневно се нуждае от плодове и зеленчуци, но не и от рафинирани десерти с добавена захар.
За детския имунитет изключително значение има и сънят
Децата се нуждаят от по-продължителен сън, който варира според възрастта. Докато новородените спят по около 20 часа в денонощие, то при подрастващи от 7 до 12 години необходимостта от сън е средно около 11 часа.
- Как може да се осигури пълноценен и достатъчен сън на децата?
- Като ограничим използването на електронни устройства и по този начин намалим излагането на децата на синя светлина, за да не компрометираме синтеза на металотонин и оттам качеството на съня им. Да няма вечер застояване пред екраните, а детето да си ляга в един разумен час.
Посещавайки детска градина или училище, то вероятно става най-късно в 7 ч. сутринта. За да се осигури адекватно количество сън, в 21 ч. детето вече трябва да е в своето легло. Цялото семейство трябва да си ляга в нормални часове, за да дава положителен пример на малчуганите.
Много важна за имунната система е и активната почивка. Нашите деца са изключително натоварени. Ние, родителите, сме много амбициозни, желаем децата ни да учат по няколко езика, да спортуват, да посещават школи. Това е пагубно за детето. Когато то е прекомерно стресирано, отслабват неговите съпротивителни сили и то става по-податливо на вируси и инфекции.
Ето защо на децата трябва да се подсигури активна почивка под формата на игра, най-добре навън, независимо какви са климатичните условия. На нас може да ни е студено, но на детето не му е.
Няма студено време, има неподходящи дрехи
Затова е хубаво да излизаме ежедневно за игри навън, независимо колко студено е времето. В дни с ниски температури следва да обличаме децата си с топли дрехи, на няколко пласта, да има въздух между пластовете, който да служи като изолация и да задържа телесната топлина. Друго предимство на този подход на обличане е възможността, ако детето се намокри – най-горният пласт да бъде лесно заменен.
Детето трябва да играе поне час и половина навън, на свеж въздух, с подходящи за него игри. В нашето детство играехме на народна топка, на федербал и какво ли още не. Съвременните деца играят с часове на електронните си устройства – телефон, таблет, компютър. Има някаква масовост и социална безотговорност в оставянето на децата пред телефоните. Така ги обричаме на обездвиженост.
Не по-малко значение за добрия имунитет е двигателната активност под формата на активен спорт. Полезно е децата ни да спортуват. Спортът поддържа оптимална физика, повишава имунитета и настроението, разтоварва от ежедневния стрес. Така че задължително трябва да включим активния спорт в ежедневната програма на всяко дете.
- Обикновено възрастните приемаме витамини, минерали и други хранителни добавки, за да подобрим имунната си система. Това полезно ли е и за децата?
- При доказани дефицити на полезни вещества, на витамини и минерали, при анемичност на детето суплементацията е задължителна. Разбира се, е нужна консултация с детски лекар. Но като цяло, дори при здрави деца, и при нас, възрастните, е препоръчително в месеците, в които нямаме адекватна експозиция на пряка слънчева светлина, да приемаме витамин D под формата на хранителна добавка.
Препоръчителната доза е около 400 единици за децата, а за възрастните приемът на витамин D може да стига 1000 единици. Тази доза трябва да се оптимизира след консултация с педиатър или с лекуващия лекар, за да се осигурят адекватните серумни нива на витамин D. Защото вече е доказано, че този витамин е не просто витамин, а играе ролята на хормон – регулира около 5% от човешките хормони, работи като мощен имуномодулатор и отговаря за имунния отговор
Неслучайно пикът на грипните епидемии е в края на януари и февруари, защото тогава се наблюдава изчерпване на нивата на витамин D при хората и те масово стават по-податливи на вирусни инфекции, особено децата. За да се контролира този риск, за да не се допусне масовата заболеваемост сред децата и възрастните, се препоръчва суплементиране с витамин D в комбинация с витамин К2. Това се прави от месеците от октомври до март, когато нямаме адекватно излагане на пряка слънчева светлина.
- Покрай ковид започнахме много да се пазим от патогени. Какво ще посъветвате в това отношение?
- Прекомерната изолация, прекаленото ползване на дезинфектанти, търсенето на стерилност на средата отслабва имунитета. Децата трябва да играят навън, да се срещат с връстници, да се сблъскват с патогени. Нищо, че се цапат, това е естествената среда, в която те растат. Трябва да мотивираме децата да бъдат откриватели, да бъдат любопитни, да опознават природата. Имунната система е като мускул и трябва да се тренира ежедневно.
Мара КАЛЧЕВА
