25% от българите не правят здравна профилактика

Фондация “Хъб фор хелт” организира пресконференция в БТА на тема годишната здравна профилактика като средство за предотвратяване или ранно откриване на заболяванията сред населението. Беше представена кампанията “Здравето си ти” на Фондация “Хъб фор хелт” и безплатното вайбър приложение DocUp, което улеснява хората да си насрочат час за профилактика при личния лекар.

В пресконференцията участваха заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски, председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, социологът от Агенция “Тренд” Димитър Ганев, икономистът Аркади Шарков, Иван Евстатиев от Фондация “Хъб фор хелт” и др.  

25% от пълнолетните българи не провеждат изобщо здравна профилактика, стана ясно от проведеното национално представително социологическо проучване на агенция „Тренд“ от 2 до 9 септември 2023 г. за нагласите на българските граждани към годишните профилактични прегледи.

Жените, хората над 40 години и висшистите са по-осведомени за това какво включва здравната профилактика и за нейната полза. По-слабо информирани по този въпрос са мъжете, младите хора и тези с основно образование. 39% от най-младите – под 30 години – смятат, че годишната здравна профилактика се заплаща, а всъщност тя се поема от Здравната каса. 

25% от пълнолетните не провеждат здравна профилактика, като 11% никога не са се явявали на профилактични прегледи, 8% не знаят или не помнят, 2% нямат личен лекар. Но 81% от хората биха се отзовали на покана от личния лекар за годишната безплатна здравна профилактика. 

94% признават, че ходят при личния си лекар само когато имат здравен проблем, а 51% – когато се нуждаят от медицински документ (направление, бележка, рецепта и др.)

Това явно неглижиране на профилактиката е причината българите да са на първите места по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови и онкологични заболявания в Европа.

„За слабата профилактика са виновни не толкова гражданите, а и здравните институции и политиците. В страната доминира болничната помощ, а превенцията е на незавидно място. Разходите за извънболничната медицинска помощ все още не са достигнали оптималните за Европейския съюз нива“, обясни икономистът Аркади Шарков – съветник на здравния министър. Той добави, че за всеки инвестиран лев в запазване на здравето възвръщаемостта е над 6 лева в преки, косвени и социални ползи.  

За покачване тази година на парите за извънболничната помощ, в която влиза и профилактиката, съобщи зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски. „Сега имаме шанса да привлечем онези 80% от българските граждани, които са склонни да провеждат редовна профилактика, ако ги повикат общопрактикуващите лекари.

Смятам, че хората имат добра нагласа за индивидуалното си здраве, но ние от Министерството на здравеопазването, от БЛС и от другите здравни институции се проваляме в ролята да им осигурим лесен достъп до профилактика и да ги подбутнем да ползват наличните услуги по превенцията. Сега едва 38% от хората се възползват от годишните си профилактични прегледи. За 2023 г. има повече средства за здравеопазване – 7 милиарда и 200 милиона лева.

И въпреки повечето пари в последните години не се наблюдава по-добър здравен резултат, защото тези средства се наливаха предимно за скъпа болнична помощ, която служи за лечение на вече възникнали заболявания, а те не се предотвратяват в по-ранна фаза. За първа година имаме сериозно увеличение на извънболничната помощ с 24%.

Но като абсолютни стойности парите за извънболнична помощ не могат да се конкурират със средствата за болнично лечение. По-добре е по-евтини и ефективни дейности да се прехвърлят в доболничната помощ, защото, ако дадено заболяване се хване в ранна фаза, няма нужда да се правят скъпоструващи интервенции“, заяви доц. Околийски.

Д-р Иван Маджаров: Болниците изяждат парите за превенция

„Ние, лекарите, прекрасно знаем какво е да установиш заболяване в напреднал стадий, когато е трудно лечимо, и какво е да го откриеш рано и с добра прогноза. Прочутата фраза сред българите „Аз нямам кръвно и захар“ на практика се опровергава само след един случаен преглед. Налага се да съобщим на такъв пациент, че е имал високо кръвно от години, което се вижда от изследванията. 

От една страна, профилактиката зависи от лекарите – 90% от общопрактикуващите. Втората страна е Министерството на здравеопазване с пакета профилактика, който може да си позволи нашата държава. Третата страна е финансиращата институция – НЗОК. Четвъртата брънка са пациентски организации и фондации, чиито инициативи улесняват и стимулират хората да си направят здравната профилактика. Така че опитите да се случи профилактика само с натиск върху лекарите никога не води до резултат. 

За това, че профилактиката куца у нас, трябва да отчетем явната диспропорция между болнична и доболнична помощ. По заплатените от НЗОК дейности в болниците става ясно, че много малка част от раздутия бюджет на болничната помощ отива за високотехнологично лечение. По-голямата част отива за дейности, които би трябвало да се извършват в доболничната помощ. Затова опитите да се запазват лечебни заведения, които не доставят високотехнологично лечение, всъщност изяждат парите на здравната система, които би трябвало да се насочат за профилактика.“