9 коварни грешки при диагностиката

В кои случаи може да се започне лечение веднага и кога е задължителна консултацията с друг лекар?

При анализ на медицинската документация се разкри, че случаите на неправилна диагноза достигат до 28%. Диагностичните грешки са най-често срещаните, най-скъпи и опасни от всички останали медицински неблагополучия.


Инфаркт на миокарда 

Симптомите при инфаркт на миокарда може да приличат на други заболявания, което води до грешки в диагностиката. Пристъпите на стенокардия и инфарктите се случват в резултат на образуването на кръвни съсиреци в артериите, което нарушава кръвообращението и води до кислороден глад на сърдечната тъкан.

Симптомите могат да се увеличават постепенно, болката или дискомфортът да не се усещат в гърдите, а в едната или и двете ръце, гърба, врата, челюстта или стомаха. Много често поради наличието на коремни болки и гадене се поставя диагноза за стомашна язва или друго подобно заболяване, така че лечението на сърдечносъдовото заболяване не започва навреме, което влошава допълнително прогнозата на пациентите.

Цьолиакия

Пациенти с цьолиакия при първите изследвания почти в 83% от случаите получават погрешна диагноза. Диагностиката на болестта е доста сложна и изисква специални познания. Съществуват тестове за откриване на антитела в кръвта, свързани с цьолиакия.

Въпреки това резултатът ще бъде фалшиво отрицателен, ако пациентът вече спазва безглутенова диета. Единственият сигурен начин да се потвърди цьолиакия, е биопсия на тънките черва. Симптомите са толкова разнообразни, че понякога развитието на характерна клиника и поставянето на диагноза отнемат поне 10 години след появата на симптомите. На пациенти с цьолиакия дълго време им се предписва лечение за синдром на раздразнените черва или болест на Крон. При наличие на такива заболявания винаги си струва да се направи биопсия, за да се изключи цьолиакия

Инсулт

Хиляди хора с инсулт не попадат при невролог, а при други специалисти. Повечето хора имат погрешната представа, че инсултите се случват само при пациенти в напреднала възраст. Всяка година при качествено проведени изследвания се диагностицират огромен брой инсулти, въпреки че пациентът е имал само оплаквания за световъртеж или главоболие.

Най-често инсултът остава незабелязан при млади пациенти, особено при жените, ако се прояви само с временно увиснали ъгли на устата от едната страна на лицето или появата на слабост в ръката. Ако при вас или при ваши близки са се появили подобни симптоми, или се е променил характерът на речта – станала е неясна, човек забравя или обърква думи, или е дезориентиран във времето, спешно трябва да се обърнете към невролог. Колкото по-рано се започне специално лечение на инсулта, толкова по-добре ще се възстановят всички функции на мозъка.

Лаймска болест

Това не е единственото заболяване, което може да се случи след разходка в гората и ухапване от кърлеж. Но ако отидете на лекар с грипоподобни симптоми или обрив и свържете появата им с наскоро направената разходка в гората и ухапването от кърлеж, най-вероятно лекарите ще предположат, че имате Лаймска болест.

Има много болести, които протичат със сходни симптоми. За поставяне на точна диагноза е необходимо да запазите кърлежа и да го дадете за изследване. Прави се също така изследване на кръвта, което доказва наличието на болестта.

Фибромиалгия

Фибромиалгията се среща при 4% от хората, а диагнозата се поставя при хронични болки в мускулите. Въпреки това такава диагноза може да се постави само след изключването на всички възможни заболявания с подобни симптоми и ако не са открити реални причини за болката.

Има много истории на хора, на които им е била поставена погрешно диагноза фибромиалгия, което е довело до развитието на основното заболяване и е забавило началото на терапията. Симптомите на фибромиалгията са много неспецифични: дифузна мускулно-скелетна болка, спазми, умора, симптоми на синдрома на дразнимото черво, нарушения на съня, скованост и синдром на неспокойните крака. При много хора търсенето на причините за симптомите отнема няколко години и само чрез изключването на всички тях, може да се постави диагноза фибромиалгия. Ако вашите симптоми имат ясна локализация, започнали са внезапно или не сте сигурни в диагнозата, задължително потърсете второ мнение.

Заболявания на щитовидната жлеза

Вашата щитовидна жлеза има форма на пеперуда и се намира в предната повърхност на шията. Тя произвежда хормони, които навлизат в кръвообращението и са отговорни за получаването на енергия от всички тъкани на тялото. Между прекомерната и недостатъчната функция на тази жлеза линията е много тънка.
Когато се произвеждат твърде много хормони, човек става раздразнителен, има проблеми със съня, появява се усещане за топлина и ускоряване на ритъма на сърцето. Когато е налице хормонален дефицит, е точно обратното - втрисане, слабост, сънливост, появяват се леки отоци и запек, косата може да започне да пада или да се лющи кожата. При дефицит на хормони на щитовидната жлеза хората лесно напълняват. Въпреки това нито един от тези симптоми не е характерен само за заболяванията на щитовидната жлеза. Зад тях може да се крие обикновена умора, недостиг на витамини, депресия или анемия. Задължително проверете нивото на хормоните на щитовидната жлеза, ако имате някой от тези симптоми.

Болестта на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е трудно да се диагностицира в ранните стадии на заболяването. Симптомите все още са много слабо изразени и пациентите не ги смятат за съществени. Няма лабораторни тестове или изследвания, с помощта на които може да се постави безпогрешно тази диагноза.

При анализа на амбулаторни картони на пациентите се оказва, че в ранните стадии на болестта на Паркинсон много често се допускат грешки. Заболяването погрешно се диагностицира като доброкачествен тремор, прогресивна супрануклеарна парализа или вторичен паркинсонизъм, причинен от лекарства или от интоксикация. За да се избегнат диагностични и терапевтични грешки, при поява на симптоми, подобни на болестта на Паркинсон, трябва да се потърси становище от специализиран лекар. Понякога, за да се диагностицира заболяването, е необходимо пациентът да е под наблюдение няколко месеца за проследяване хода на заболяването.

Емболия на белодробната артерия

Образуването на кръвни съсиреци е защитна реакция на организма, целта на която е да се спре кървенето и да се предотврати смъртта, когато са засегнати тъкани или кръвоносните съдове. Но при хора с определени рискови фактори, като например сърдечносъдови заболявания или аритмия, пушачи, бременни жени и хора с венозна патология или с нарушения в произвеждането на фактори на кръвосъсирването, кръвните съсиреци могат да се образуват дори без да има увреждания в целостта на кръвоносния съд.

Най-често се образуват съсиреци във вените на долните крайници. Ако съсирекът се откъсне от стената на вената и попадне в кръвния поток, може да достигне до белодробната артерия и да предизвика запушване. Това състояние се нарича белодробна емболия. При запушване на големи разклонения пациентът умира веднага. Когато са запушени малките клонове, се появява задух, кашлица, болки в гърдите, сърцебиене и аритмия. При около една трета от случаите тези симптоми погрешно се приемат като прояви на астма, пневмония, хронична обструктивна белодробна болест или сърдечно заболяване.

Системен лупус 

Системният лупус еритематозус е заболяване, което се характеризира с автоагресия на имунната система. Той атакува здравите клетки на собствената съединителна тъкан. Лупусът се проявява с нарушения в подвижността на ставите и болки в тях, обрив по лицето, ръцете и тялото, треска, загуба на тегло и други симптоми.

Тези симптоми могат да бъдат сбъркани с проявите на Лаймска болест, артрит, синдром на хронична умора или други заболявания. За диагностициране на системен лупус еритематозус има списък с основни и второстепенни диагностични критерии. Диагнозата може да се постави само, ако има 3 големи диагностични критерия или наличието на 4 критерия за заболяването, определени от Американската ревматологична асоциация. Всички тези критерии се появиха заради големия брой фалшиви диагнози. Диагностиката на лупус трябва да се прави от лекари-ревматолози, в противен случай вероятността от грешки е много голяма.


Милена ВАСИЛЕВА