- Д-р Филипов, защо бременните страдат от вагинални инфекции?- Бременността е нормално физиологично състояние. Но при него отпадат част от защитните сили както локално на половите органи, така и на целия организъм на жената. Тогава някои от заболяванията се утежняват, а други се появяват. При определени условия възникват и инфекции.
По принцип, в женското тяло не може да настъпи инфекция толкова лесно. Предпазват го доброто окосмяване, многослоестият епител, промяната на киселинността - входът на влагалището има алкална среда, в самото влагалище средата е киселинна, в шийката на матката - отново алкална, а самата матка е киселинна. По този начин микроорганизмите не преминават безпрепятствено. Но когато настъпи бременност, а също при злокачествени и доброкачествени заболявания или с навлизането в климактериума, имунната система на жената отслабва и рискът от възпалителен процес нараства.
- Какво предизвиква гинекологичните инфекции през бременността?
- Възпаленията през бременността може да са и на хормонална основа. Но най-често възпалителните процеси се предизвикват от бактерии, паразити, гъбички и вируси. Обикновено “входната врата” за инфекциите е влагалището. От пет жени три идват с оплаквания. Изразяват се в засилени течения, без или със сърбеж. Пациентките може да изпитват просто
дискомфорт при половия контакт или при уриниране, понякога и болки.
Добре е бременността да настъпва на чист терен. Ето защо препоръчвам на жените, когато решават да забременеят, да се консултират с гинеколог и да се изследват. Особено ако бременността не настъпва в продължение на една година, е необходимо да се направят ехография, микробиология, колпоскопия на влагалището, кръвни тестове. Много често възпалителният процес хронифицира и се открива чак когато жената се изследва за стерилитет, или вече е забременяла, което е още по-лошо.
- Кои са най-честите инфекции и как се лекуват?- Най-честата инфекция, която акушер-гинеколозите наблюдаваме при бременните, е бактериалната вагиноза - при близо 40% от случаите. Засяга не само влагалището, но и вулвата. Жената се оплаква от сърбеж, засилен флуор без миризма. Прави се микробиологично изследване и въз основа на резултата се преценява какво лечение да се предприеме. То може да е локално или на целия организъм. Ако инфекцията не е силна, лекуваме след приключване на бременността.
В 30% от случаите имаме вулвовагинална кандидоза,
при която са засегнати външните полови органи и влагалището. Има сърбеж, леко зачервяване и характерно бяло течение като пресечено мляко. Това е гъбична инфекция, която настъпва при срив на имунната система на жената, още по-често, когато тя забременее. При кандидозата се предприемат само локални методи на лечение, съчетани с подобряване на хигиената. Тоталното третиране на организма правим след края на бременността. Не бива да се пият антибиотици и антимикотични препарати, особено в първия триместър. Когато жената не е бременна, третирането е общо - от инжекционни препарати до таблетарни форми, каквито са микосиста, микомакса и др. За локалното течение се прилагат Флоражин, Калион Д, Нистатин под формата на свещички, кремове, мазила.
Друга инфекция е трихомониазата. Предава се по полов път или при нарушена лична хигиена на жената. Симптомите са зачервяване, макулки като ягодки във влагалището, наличие на серозен, жълтеникаво-белезникав секрет с неприятна миризма. Доказва се с микробиологично изследване. При бременни се третира само локално.
Хламидиалната инфекция често протича безсимптомно и води до стерилитет. Оплакванията може да са намалено зрение, болки в ставите, в дясното подребрие. Обикновено установяваме хламидията чак когато жената започне да се лекува за стерилитет, тъй като тя може да няма никакви оплаквания.
Всички споменати инфекции не се локализират само във вулвата и във влагалището, а преминават през матката и стигат до маточните тръби и яйчниците. Получава се оток и зачервяване на мястото, сърбеж до болка, нарушаване функцията на съответния орган - типична клиника за възпалителен процес.
На тези заболявания, които имат остра, подостра и хронична форма, жените обръщат внимание прекалено късно и ние ги диагностицираме в хронична форма, което утежнява и удължава лечението.
- Какви изследвания са нужни за диагнозата?
- Изследваме левкоцитите, утайката (РУЕ), CRP, диференциалното броене. Може да се наблюдават отклонения и в хемоглобина, в тромбоцитите, еритроцитите и хематокрита.
След като се изолира причинителят - бактерия, паразит, вирус или гъбичка, специалистът преценява
към какъв медикамент е чувствителна пациентката
и започва лечението. Най-добре това да стане след бременността, за да не увредим плода, който е най-уязвим през първия триместър. Изчаква се и периодът на кърмене, защото медикаментите могат да проникнат в организма на бебето чрез кърмата.
- Изследването и лечението на вагиналните инфекции налага ли болничен престой?
- Не. Изследванията и терапията могат да се направят в доболничната помощ. Но е добре, когато дойде при нас за раждане, жената да сподели, че е провеждала такова лечение. Когато жените постъпват в “Майчин дом” при рискова бременност, им правим микробиологично изследване. Съобразно това, което изолираме, провеждаме лечението. Така че общо взето винаги знаем с какво възпаление имаме работа и преценяваме дали е възможно да проведем пълно лечение или само локално. Трябва да се знае, че инфекцията може да доведе до по-лесни разкъсвания и охлузвания на влагалището по време на раждане, до необходимост от възстановяване на тъкани и до трудно оздравяване.
При активен херпес на гениталиите, който е инфекциозно заболяване, задължително трябва да правим секцио, защото при нормално раждане бебето може да получи проблем с очите. Разбира се, преди това трябва да се направи консултация с инфекционист.
©Shutterstock
Зачестяват болестите, предавани по полов път
В днешно време на базата на честите сексуални контакти сексуално-трансмисивните инфекции придобиха мащабно разпространение - трихомониазата, сифилисът, гонореята, ХИВ. Напоследък ХИВ често се комбинира с туберкулозата. Това заболяване се завръща в България, особено при малцинствата, където има непълноценно хранене, ниска хигиена и ниски нива на имунизация. С проституцията една жена може да зарази стотици мъже със сифилис или гонорея и броят на засегнатите да се увеличава лавинообразно. Преди години, когато имаше диспансери, тези хора се издирваха и задължително се лекуваха. Лекували сме и бременни жени, тогава им се слагаха огромни дози пеницилин.Ние, лекарите, можем да открием тези инфекции само ако направим насочено изследване. Би било редно всяка жена да си прави веднъж годишно такова изследване и особено, когато забременее. Но в днешно време не можем да накараме пациентите да се изследват за сексуално-трансмисивни инфекции, както и да си правят ваксинации, както беше в тоталитарната държава. Трябва да разчитаме на личната култура на населението и на изискванията на държавата.
Проблеми ще ни създава и днешната масова миграция. През България преминават хора от различни националности и култури, които могат да донесат отдавна забравени при нас заболявания.
Медиците като съсловие сме застрашени да бъдем инфектирани по време на работа. Затова смятам, че всяка бременна би трябвало да се изследва за ХИВ, хепатит, сифилис, както е в западните страни. На тези, при които се открие инфекция, би било добре им се постави някакъв белег с цел медиците да вземат по-сериозни предпазни мерки. Това нещо трябва да се уреди административно. Възможно е да се направят бързо всички изследвания, дори когато пациентът е в спешно състояние. Но това е въпрос на пари. Медицина се прави с много пари, защото здравето е най-скъпото нещо.
Мара КАЛЧЕВА
