Д-р Иван Колчаков е анестезиолог в Университетска болница “Софиямед” и УМБАЛ “Здраве” в Пазарджик. Но има активно минало в политиката. От 1997 до 1999 г. е народен представител в Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика на 38-мо Народно събрание.
От 1999 до 2003 г. е областен управител и кмет на Пазарджик. 2005 - 2009 г. е народен представител в 40-то Народно събрание и в Комисията по здравеопазване, и Комисията по труда и социалната политика. Представяме анализа на д-р Колчаков за причините, които обуславят сегашните проблеми на здравната ни система, представен на форума “Иновации и добри практики в здравния сектор”.
„Когато започнахме така наречената здравна реформа, тя имаше два етапа. Първият етап се състоеше в разкриването на частни заведения. В моя град Пазарджик, се откри първата частна клиника през 1991 г. През 1993 г. стартирах една от първите частни болници в България и станахме с частен конкурентен пазар.
През 1994 г. Община Пазарджик приватизира първото публично здравно заведение, а 2000 г. – първата поликлиника в България. През 2001 г. приватизирахме и стоматологията. В града имахме четири частни здравни заведения, една държавна многопрофилна болница и една общинска белодробна болница. С времето това се случи навсякъде в страната.
Българският лекарски съюз разработи всички нови закони за промяна на здравната система у нас още през 1996 г. При това разполагахме с пакет от закони, сертифицирани на международно ниво. На практика в периода 1998 – 2000 г. приехме новото законодателство, което да смени системата Семашко (бюджетна система) със съвременна структура, с Бисмарков тип здравно осигуряване. Това беше вторият етап от реформата на здравеопазването.
Кой е обаче големият проблем? Ако си представим, че нашата здравна система е хубава двуетажна къща, ние построихме само първия етаж. Нямахме куража да направим всичко, което беше заложено в законодателството. Една от основните недовършени стъпки беше финансирането на системата. Ние взехме германския модел, според който 12% от заплатите на работещите отива за здравни осигуровки.
Д-р Иван Колчаков
Всъщност, в Германия се отделят 13% от заплатите, но ние решихме в България да са 12%. Тъй като това е свързано с много голям политически риск и отговорност, а в политиката се робува на конюнктурата, политиците нямаха смелостта да въведат системата изцяло.
Реално, въведохме само 6% здравна вноска. И понеже те стигат само за половината разходи в здравеопазването, системата заработи само в извънболничната сфера. Тогава общопрактикуващите лекари минаха на 1500 лева месечно, а в болниците лекари с по две специалности работеха за 600 лв.
Получи се голямо напрежение в системата. Оттогава изминаха над 20 години и направихме само една малка и плаха стъпка напред, като вдигнахме здравната осигуровка на 8%”, коментира лекарят.
Той обърна внимание, че хронично в здравните каси в европейските страни парите не стигат, дори и в Германия. Затова почти всяка година Бундестагът гласува извънредни милиарди за здравната система, които превежда от държавния бюджет. Реалността и в България е такава.
„Бил съм народен представител в два парламента, гласувал съм 7 държавни бюджета и знам, че държавните болници тогава имаха от 250 до 450 милиона годишен дефицит. Обръщам се към моите колеги да не смятат, че мениджмънтът на болниците е калпав. Проблемът е в недофинансирането на системата.
В Европейския съюз има стандарти. Един от тях е, че 9 – 10% от вътрешния брутен продукт се заделя за здраве. В България още не можем да стигнем и до 5% от вътрешния брутен продукт за здравеопазване. За голямо съжаление обаче, много българи, включително и лекари, смятат, че петте милиарда, които се вземат за здравеопазване у нас, са много пари. Да, те са големи пари спрямо вашия джоб и семейния ви бюджет. Само че 5 милиарда лева са едва половината от сумата, която България трябва да отделя за здравната система. Ако разпределим сумата на глава от населението,
на един българин се падат годишно 350 евро за здраве, докато в европейските страни са над 3000 евро. С тези 8 до 10 пъти по-малко пари в България, трябва да се изградят модерни болници, да се оборудват, да се снабдят с консумативи, ток, вода и всичко останало на европейски цени. Само трудът на лекари и медицински сестри е смачкан.
Но колкото и да смачкате разходите за труд, това не може да компенсира огромния финансов дефицит на системата. А мачкането на заплатите води до колосален дефицит на медицински сестри и други специалисти. От потребни 60 000 медицински сестри, те вече са 29 000, като на голяма част от тях им предстои пенсиониране”, обясни експертът.
Той допълни, че нещата в България са лесни за правене. Страната ни не е авангарда на света и на Европа, и единствено може да се възприемат добрите световни практики и да се прилагат у нас.
Срам за нацията е, че има политици, които не осъзнават своята отговорност. В България има достатъчно експерти, които могат да им кажат какви са добрите практики и какво трябва да направят.
„Ако не вярват на нас, да заделят от бюджета 10, дори 100 милиона и да докарат най-добрите специалисти от целия свят, за да направят новата система.
Преди 15 години Германия стартира политически дебат между християндемократи и социалдемократи. За 10 години те направиха основен ремонт на Бисмарковия модел на здравно осигуряване, договориха го заедно и сега той работи добре. След 120 години Германия направи основен ремонт на своята здравна система и бере добрите й плодове.
Мечтая един ден да видя и в България отговорни политици, управленци, които използват почтено интелекта си, за да може българската нация да бъде лекувана по-добре.
Помнете, че сега сме в най-черните класации в света – най-бързо умиращата нация, най-малко ваксинирата нация в Европа, конкурираме се с Румъния по смъртност от COVID. По последен доклад от ООН след 2100 г. България ще бъде с население от 2,8 милиона души. Какво друго искат политиците, че да се стреснат!”, обобщи специалистът.
Мара КАЛЧЕВА
