В България има около 110 000 души с хепатит С, от които досега се лекуваха около 500 годишно.
Надежда за хората с хроничен хепатит С е новото безинтерфероново лечение, което се заплаща от Здравната каса у нас от април тази година. То е толкова ефективно, че на Международната конференция за изучаване на черния дроб в Барселона основна тема беше ирадикацията (изкореняването) на вируса на хепатит С от лицето на Земята. Ако всички пациенти се лекуват, до 2030 - 2040 г. хепатит С може да изчезне като заболяване. Ето защо трябва да се разшири максимално достъпът на инфектираните до терапия. По този повод потърсихме коментара на д-р Невин Идриз - гастроентеролог от столичната Университетска болница “СофияМед”.
- Д-р Идриз, трябва ли според вас изследването за хепатит С да стане задължително?
- Да, и то не само за хепатит С, но и за хепатит В. Всеки пациент, който има повишени чернодробни ензими (трансамилази) - АСАТ и АЛАТ, или който има в семейството носител на В и С хепатит, задължително трябва да се изследва за тези болести. Това трябва да направят също и рисковите групи - хора с татуировки, хомосексуални, както и затворниците.
- Да кажем, че човек вече е разбрал, че е болен от хепатит С. Какво следва да направи, към кого да се обърне?
- Трябва да се обърне към специалист гастроентеролог. Ако колегата не е от клиничен център, специализиран за диагностика и лечение на хепатит, ще насочи пациента за изследване към такъв клиничен център. Защото да си положителен за антитела, означава само, че си имал “среща” с хепатит С. Оттук нататък трябва да се види дали си от
онези 20% щастливци, които се излекуват спонтанно,
или си от другите 80%, които са с хронична инфекция. А тя задължително изисква да се изследва нивото на вируса в кръвта - така нареченото РНК (генетичен материал на вируса).
- Как прогресира заболяването?
- Хроничната инфекция минава през фазата на хепатит, а с времето и при допълнителни фактори като метаболитен синдром, диабет, може да прогресира до цироза. Тя може да доведе до карцином на черния дроб. В някои случаи при хронична инфекция с хепатит С, дори без да се развие цироза, при пациента се открива първичен чернодробен карцином. Но класическият случай на еволюция на заболяването е:
хепатит С - цироза - карцином
Човек може да си остане само с хепатит С. Друг може след 10 - 15 години да направи цироза, усложнена от алкохол, диабет и разгърнат метаболитен синдром. Имали сме случаи, при които човек не знае, че е с хепатит С, а установяваме формация в черния дроб - първичен чернодробен карцином, без да има за терен цироза. Всъщност карциномът е възникнал на базата на хроничната инфекция от хепатит С.
- Кога човек трябва да започне да се лекува?
- Има индикации кога човек да започне лечение. В момента лечението е съвсем ново и най-ефективното, което познаваме. Това е съвременното безинтерфероново лечение. Като обикновен лекар поздравявам експертите, че успяха за толкова кратко време да въведат иновативното лечение в България. То е само с хапчета, приключва в рамките на три или шест месеца и се понася добре от пациентите. Но в момента на това лечение се подлагат само най-тежко болните. Те трябва да са минали през фазата на хроничния хепатит и в момента да са с напреднали промени на структурата на черния дроб - фиброза и цироза. Нуждата им от лечение е приоритетна, за да не прогресира заболяването. Унищожавайки вируса, ние блокираме възможността това заболяване да прогресира, да се усложнява. Така можем да удължим животът на тези хора. Аз съм убедена, че ще дойде момент, в който всички пациенти ще бъдат лекувани.
- Според пациентските организации критериите за лечение са доста ограничаващи.
- Не съм съгласна. Сега се дава възможност за лечение на хора с хистологично доказана фиброза F3 - F4 (т.е. напреднала степен на фиброза) и с цироза, които са възникнали като следствие от инфекция с вируса на хепатит С. Допускат се и пациенти със значими съпътстващи заболявания - бъбречни, автоимунни. Пациентите, които вече са минали тежкото лечение с интерферон и рибавирин и не са отговорили, също имат правото и възможността да бъдат лекувани с новата безинтерферонова терапия. Затова не приемам, че критериите на Касата са силно ограничаващи.
Терапията не се прилага масово,
защото е скъпоструваща. Но съм убедена, че в един момент и останалите пациенти с фиброза F2, F1, F0 ще бъдат лекувани.
- Вие имате опит с пациенти, които са се изчистили от вируса на хепатит С с новата терапия. Разкажете повече за нея.
- Да, това бяха пациенти, които се лекуваха миналата година по дарителски програми на съответните фармацевтични фирми. Вече измина една година от приключване на терапията им.
На втората седмица от лечението всички пациенти нямаха РНК, т.е. вирусът не се откриваше в кръвта им. Това продължи през цялото тримесечно лечение. Вирусът не се открива и сега - една година след лечението. Така че има траен вирусологичен отговор. По време на лечението не сме наблюдавали сериозни оплаквания. Пациентите чувстваха отпадналост, но я имаха и преди това заради самата болест. Някои от пациентите имаха главоболие в първите седмици, други имаха сърбеж, но не упорит, който не нарушаваше съня им.
След приключване на лечението този сърбеж отшумя. Една година по-късно те се чувстват добре, нямат оплаквания. При пациентите с цироза сме постигнали поне спиране прогреса на заболяването, след като сме изчистили причината за него. Не очаквам чудеса, ще продължим да ги наблюдаваме. Изчистването на вируса и липсата на инфекция не означава винаги пълно излекуване. Ние се срещаме периодично с нашите пациенти с цироза, за да контролираме какво се случва с тях. Не трябва да изпуснем, ако в някакъв момент се появи карцином например.
- Реалистична ли е според вас прогнозата, изложена на Международния конгрес в Барселона, че хепатит С може да бъде изкоренен като инфекция до 2040 г., ако всички болни получат новото лечение?
- Възможно е да се излекуват повечето болни, но не вярвам да се изкорени напълно инфекцията от хепатит С. Проблемът е, че нямаме ваксина срещу хепатит С. Докато например за хепатит В от 1992 г. се прилага ваксина. Затова са толкова малко болните от хепатит В в млада възраст.
Мара КАЛЧЕВА
