През 2000 г. придобива специалност обща хирургия. От май 2004 г. работи в Университетска болница “Св. Георги” - Пловдив, в клиниката по кардиохирургия, където през 2005 г. придобива специалност кардиохирургия под ръководството на един от доайените у нас - проф. Генчо Начев. От декември 2007 г. до март 2011 г. работи в болница “Токуда” - София. Специализирал е в Англия, Германия, Унгария. Личният му актив наброява около 1800 операции, от които 270 за една година в Бургас.
- Д-р Якимов, какво означава да се открие отделение по кардиохирургия на място, където въобще не е имало такава медицина?
- За да се развие тази специалност в Бургас, бяха важни три неща. Един от основните фактори беше наличието на апаратура, която е съизмерима с европейските и световните стандарти.
Второто и не по-маловажно нещо беше екипът, който се сформира. Третият фактор - добрата връзка между първите две.
Притеснявал съм се наистина, защото за първи път оглавявам такова отделение. Но имайки предвид, че тези неща са били налице, напрежението беше по-малко. И още нещо - за да съществува отделението в този си вид, трябва да разполага с добре оборудвана и стикована с неговите нужди реанимация, каквато болницата притежава.
- Достатъчни ли са 5 години, за да се създаде кардиохирургия, съизмерима с европейските критерии?
- Факт е, че първата сърдечна операция в Бургас бе извършена на 28 март 2011 г. Това беше важно начало не само за Бургас, но и за целия регион. Кардиохирургията тук е единствена за цяла Югоизточна България.
Още от първия ден в отделението ни се извършват пълният обем интервенции върху сърцето с изключение на трансплантации. Това включва аорто-коронарен байпас, лечение на пациенти с проблеми на аортната клапа, на митралната клапа и комбинация между тях. Прилагаме и техники, т.нар. пластика, при които подобряваме функциите на клапите, без те да бъдат протезирани.
За пет години в отделението сме направили около 56 интервенции по повод т.нар. дисекация на аортата, което е спешно състояние и може да се извърши само със сърдечна хирургия. Обхваната е цялата спешна патология при сърдечносъдовите заболявания.
- Кои са най-честите патологии в кардиохирургията и какви са причините за тях?
- Това са исхемична болест на сърцето, стеноза и недостатъчност на аортната клапа, комбинациите между тях, увреждане на митралната клапа.
Факторите обикновено са комбинирани - начин на живот, наследственост, възрастови изменения. Генетичната предразположеност е неизбежна, но според мен един от най-важните фактори, които определят развитието на дадена болест, е стресът.
- Около 1500 операции за 5 г. - това са цифри, които говорят за доста интензивен темп на работа. Така ли е?
- Не искам да казвам, че работата е много. За мен тя е оптимална, съобразена с легловата база и наличния персонал.
Всички болници в региона, които имат инвазивни отделения, могат да разчитат на нас. Специално в кардиохирургията
при 30% от пациентите се изисква операция по спешност или с отложена спешност.
В Бургас продължават да липсват някои важни хирургични специалности - например гръдната хирургия. Поне 5% от пациентите ни през тези пет години са имали отдавна нужда от операция върху перикарда на сърцето, което допълнително усложнява общото им здравословно състояние.
Идеята на бъдещата здравна карта на България е да се разпределят не само кардиохирургиите, но и всички тясно специализирани болници, равномерно върху територията на страната. За самия пациент това е много важно, тъй като ще му се спестят разходи за пътуването, неудобството да търси специалисти в непозната обстановка, избор на екипи и т.н.
Естествено, никога не съм отричал, че пациентите имат право да се оперират там, където пожелаят, но трябва да знаят, че в Бургас има кардиохирургия вече и на 1500 човека и техните близки са спестени всички тези неудобства.
- Натъквали ли сте се на некоректно отношение в медицинските среди по отношение пренасочване на пациенти? Т.е., въпреки наличието на кардиохирургия тук, лекарите да препращат нуждаещите се от операция в други градове?- Има такива случаи и е жалко, че пациентите не са били насочвани до най-близката кардиохирургия. Самите пациенти, от една страна, трябва да бъдат информирани, че в Бургас има кардиохирургия и същевременно да не им се отнема избора за лечение и в други клиники. Масово колегите от региона знаят за нашето съществуване, но не информират пациентите си.
- Как се съобщава на един пациент, че операцията е неизбежна и е единственият начин да се спаси животът му?
- Това, разбира се, зависи от самите пациенти. Най-важното при такива ситуации е така да бъде поднесена информацията, че екипът да спечели доверието на пациента, той да е уверен в резултата от операцията - това помага при неговото възстановяване.
Затова при нас, особено при плановите операции, а дори и при спешните, най-важното е човекът да бъде убеден, че трябва да бъде опериран. Включително се стремим да информираме и неговите близки.
- Интересуват ли се пациентите за процента на смъртност? Притесняват ли ви тези въпроси?
- Има световни и европейски критерии за процент смъртност. Те са различни при отделните видове операции. Много често операциите са комбинирани, което означава, че се правят 2 или 3 интервенции. Нормално е това да покачи риска от операцията. Обикновено споделям с пациентите какво очаквам като резултат.
- Каква е най-честата причина, която покачва риска при операцията на сърце?
- Много е важно сърдечната операция да бъде извършена навреме. За тези пет години през нашето отделение минаха огромен брой пациенти, които са имали нужда от сърдечна операция от около поне 6 години, което съответно покачва и риска от самата операция.
- Каква цел си поставя хирургът при извършване на хирургичната намеса?
- Целта на една сърдечна операция е
да предпази както сърцето,
така и организма от последващи усложнения при установено сърдечно заболяване. Нейното извършване увеличава шансовете за по-добро качество на живот.
- Доста разпространено е мнението, че операциите на сърцето са инвалидизиращи и пациентите се страхуват да се подложат на тях. Какво е вашето мнение?
- Хората се притесняват, че едва ли не всяка сърдечна операция е инвалидизираща. А всъщност не е така. Очакваният ефект е точно в обратна посока - за щастие, вече има доста наши пациенти в Бургас, които се върнаха на работните си места. Все по-често наши пациенти стават хора в трудоспособна възраст - границата доста падна. Най-младият ми пациент в Бургас е на 39, а най-възрастният - на 86 години.
В Бургас нашият кардиоцентър е единствената болница в цяла Югоизточна България, която съчетава инвазивна кардиология с кардиохирургия. Това обстоятелство е от изключително значение за правилното лечение на болните. Екип от кардиолози и кардиохирурзи обсъжда всеки случай и решава най-правилния подход - стент, медикаментозно лечение или операция.
- Какви пациенти попадат при вас - с продължителни проблеми на сърцето или такива, на които диагнозата е била поставена наскоро?
- Има случаи, когато пациентът попада за пръв път при лекар, но веднага трябва да му се направи операция: болестта е отишла твърде далеч, склеротичните плаки са засегнали много съдове. Тежко е решението да се подложиш на такава операция, но много често това е единственият начин да продължиш да живееш.
Често спешно постъпилите за сърдечна операция пациенти са били диагностицирани преди години, но
отлагат интервенцията във времето
с надеждата да се излекуват с лекарства или да се случи чудо...
- Случват ли се чудеса в кардиохирургията?
- В нашата област чудесата стават, когато дадеш шанс на хирурга да си свърши навреме работата. Сърдечните операции са с по-добър резултат и възстановяването е по-бързо, когато общото състояние на организма е запазено, а за съжаление много често пациентите се връщат при нас, когато състоянието им е критично и рискът е многократно завишен. Случвало се е при много увредено състояние на пациента да не му предложим оперативно лечение поради това, че оперативният риск е твърде голям. Даже и да преживее операцията, възстановяването е много по-бавно и трудно, а понякога и невъзможно.
- Какво е правилното поведение на пациент, на когото му е била поставена диагноза порок на сърцето?
- Диагнозата порок на сърцето трябва да направи отговорен пациента да не отлага във времето сърдечната операция. В болницата понякога постъпват пациенти в увредено общо състояние, със силен задух и невъзможност да изминат и няколко метра, без да изпитат умора. Те са знаели диагнозата си, но са проявявали нехайство, защото са се чувствали добре и се обръщат към хирург, когато сърцето им е фатално увредено.
Апелирам и към колегите кардиолози да стимулират такива пациенти да се подложат навреме на операция, а не да се опитват медикаментозно да решат проблема. За мен е необяснимо как хора с поставена диагноза са нехайни и идват при нас в изключително критично състояние.
- Какви методи прилагате в клапната хирургия?
- В клапната хирургия методите са пластика на клапата или смяната й с изкуствена протеза, като след операцията пациентът може да живее съвсем пълноценен живот. Но, разбира се, трябва да се откаже от някои вредни навици.
- След поставянето на клапна протеза задължително ли е пациентът да приема антикоагуланти?
- При пациенти с механични клапни протези и при някои други оперативни интервенции, както и при сърдечни аритмии задължително се предписват антикоагуланти.
В лекарската практика има много примери за сърдечно болни пациенти, чието заболяване налага прием на антикоагулант и това е пропуснато по една или друга причина. Усложненията от неприемането на такива лекарства в някои случаи завършват дори със смърт на пациента.
- Какви рискове крият за здравето образувалите се тромби?
- Образувалите се тромби в сърдечните кухини са опасни с това, че могат да се откъснат от мястото, където са възникнали. По кръвотока и кръвоносните съдове те могат да достигнат различни жизненоважни органи на човека и да запушат кръвоносните съдове, стигащи до тях. Това могат да бъдат мозъкът, коронарните артерии, коремните органи, крайниците. Последвалите
вероятни усложнения са инсулти, инфаркти, чревни и бъбречни инфаркти,
често се стига и до ампутация на крайници при запушване на периферни артерии.
- Бихте ли дали примери от вашата практика в тази връзка?- Наскоро оперирахме пациент с лявокамерна аневризма вследствие на преживян стар инфаркт на миокарда, при който се оказа, че освен аневризмата има и тромбоза на лявокамерната стена. Този човек е живял със заболяването си няколко години. Това води до много по-висок риск за живота на пациента. За да не се случва такова забавяне, е необходима своевременна ехографска диагностика.
Преди време изписахме и пациентка, която оперирахме по повод митрална стеноза (стеснение на митралната клапа). По време на операцията извадихме 8-сантиметров тромб от лявото предсърдие. Представете си какво е можело да се случи, ако част от него се беше откъснала и тръгнала по кръвоносните съдове.
Оперирахме и друга пациентка, която постъпи в крайно тежко състояние с тромбозирала митрална клапна протеза, недиагностицирана своевременно - преди няколко години сменена митрална клапа с механична протеза (за съжаление жената по-късно почина). По време на операцията ясно личеше, че клапата е тромбозирала преди много време. Това говори много за лошия контрол от страна на самите пациенти, а също и на наблюдаващия ги лекар. Пациенти с механични клапни протези задължително приемат орален антикоагулант, за да се разрежда кръвта и да работи нормално протезата.
Мога да дам и друг пример, който е доказателство, че когато една процедура се извърши навреме, резултатите са добри. Изписахме пациент, който няма навършени 45 години. Получил наскоро инфаркт и от това се образувала огромна лявокамерна аневризма (разширение на лявата камера) с масивна тромбоза на стената на лява камера, която пречи на сърцето да работи нормално. След като премахнахме аневризмата и почистихме образувалите се тромби, пациентът се възстанови много бързо след операцията въпреки преживения инфаркт.
Затова профилактиката и своевременната и точна диагноза са от първостепенно значение за изхода от едно заболяване. Трябва да има завишено внимание от страна на самите пациенти, да проявяват интерес към собственото си здраве. Хората със сърдечно заболяване трябва да се преглеждат от кардиолог поне веднъж на три месеца. Тези, които са със сърдечна аритмия, да питат активно своите семейни лекари и кардиолози дали трябва да приемат антикоагуланти. Също така трябва да има повишено внимание от страна на семейните лекари точно при пациенти извън ритъм, а също така и при клапно протезирани болни.
На тези наши пациенти, на които се налага прием на антикоагулант, им се разяснява подробно как действа лекарството, как да се приема, в каква дозировка, възможните странични действия. Всичко това се прави с цел лечението да бъде максимално безопасно и улеснено.
Ходете редовно на преглед при кардиолог
Личната грижа за сърцето се изразява в редовни профилактични прегледи при кардиолог и провеждане на лечение, както и спазване на добър хигиенно-диетичен режим. За да се избегнат рисковете от усложнения и засягане на целия организъм, препоръчителна е консултация и с кардиохирург. Статистиката показва, че през последните 3-4 години броят на сърдечните операции в България като цяло се е увеличил, но все още техният брой е много по-малък от този в развитите страни в Европейския съюз. Например в България на 1 млн. души население се падат по около 650 сърдечно оперирани годишно. За развитите европейски страни техният брой е около 1000 сърдечни операции на 1 млн. население. Това в никакъв случай не означава, че европейците боледуват повече от българите. Напротив, това означава, че при тях диагнозата на заболяването и оперативното лечение се извършват в много по-ранен стадий.Когато кардиохирург препоръча операция, независимо дали се отнася за исхемична болест на сърцето, клапни увреждания или вродени пороци, сърдечната операция не бива да се отлага!
