Същевременно всеки, който има съмнително изменение на повърхността на кожата, подобно на бенка, незаздравяваща рана или друг тревожен обрив, ще има възможност да получи безплатна онлайн консултация от специалиста с дългогодишен клиничен опит и множество научни приноси в областта на злокачествените тумори на кожата доц. д-р Красимир Киров. По този начин сайтът ще осигури ранен достъп на пациенти от всички краища на България до един от най-добрите спциалисти онкодерматолози у нас.
”Около 450-480 души се разболяват годишно в България от меланом. За съжаление за повече от 30% от тях заболяването е фатално. Малкият брой случаи на меланом води до непознаване на заболяването от страна на населението и известна неподготвеност на лекарите от първата линия на контакт с пациентите. Това води до забавяне на диагнозата и напреднал стадий на тумора, когато той вече е трудно лечим. Затова един от основните приоритети на сайта ще бъде предлагането на безплатни онлайн консултации, с което ще допринесем за превенцията на онкодерматологичните заболявания и ранната им диагноза”, сигурен в ползата на новия сайт е доц. Киров.”При рядко срещани тумори като меланома няма достатъчно здравна информация в медиите. Това притъпява вниманието на самите дерматолози и вероятността да се пропусне заболяването в началото е голяма. Превенцията и първичната профилактика са задължение на държавата. Работата на болницата е вторичната профилактика и ранното откриване на туморите. Вниманието на институциите обикновено се фокусира върху по-масови онкологични заболявания като рак на гърдата, на белия дроб, простатата и др. Но кожните тумори са по-лесни за диагностициране, а нищо не се прави да се откриват в достатъчно ранен стадий”, коментира дерматологът.
”За меланома се говори по-малко, защото той не е от най-честите злокачествени заболявания, но не трябва да пренебрегваме факта, че има и скрита заболеваемост, за която не се мисли и не се коментира достатъчно. От друга страна, и у нас вече се организират информационни кампании с прегледи за ранна диагностика, които протичат в определен период от време, най-често през пролетта. Това, разбира се, е стъпка напред в правилната посока, трябва обаче да се говори постоянно за заболяването и за неговата превенция. Много притеснителен е фактът, че повечето болни у нас търсят помощ в напреднал стадий на заболяването. Това трябва да се промени”, каза още специалистът.
Ето отговорите на доц. Киров на няколко въпроса, зададени му от репортер на в. ”Доктор”.
- Доц. Киров, кои пациенти се определят като рискови за меланом?
- Това са хората със светла кожа, с руси и червеникави коси. Също така онези, при които са налице диспластични невуси - бенки, които са на нивото на кожата, с неравномерно очертание и оцветяване. Тук искам да отбележа, че промяната на размера и цвета обикновено е първи признак на израждане. Рискови са и хората, които имат в родословието си един или повече кръвни роднини с доказан меланом. Друга рискова група са работещите на открито, които остават изложени продължително време на пряка слънчева светлина без защитно облекло. Не трябва да забравяме и хората, които обичат горещите и слънчеви курорти у нас и особено в страни с целогодишно посещавани плажове. В добавка ще посоча, че при дерматологичен преглед в други страни винаги се задава въпроса ”Къде обичате да почивате, къде сте ходили и ходите най-често?”
- Споменахте за наличието на скрита заболеваемост. Моля да обясните на какво се дължи тя?
- По-точният термин за скрита заболеваемост е непълна регистрация. Това означава, че в някои клиники не регистрират новооткритите случаи и така те се пропускат.
У нас няма строги правила
къде трябва да се извърши първичната хирургична операция на меланома. В други случаи се извършват малки интервенции за отстраняване на бенки, материалът не се изследва хистологично, и след известно време болният се влошава рязко, започва да търси специализирана помощ и се оказва, че е с вече метастазирал меланомен процес. Имали сме такива случаи и в нашата клиника - когато пациентът дойде при нас, единствено от неговия разказ разбираме, че преди време е посещавал кабинет или център и му е била извършена малка операция, без материалът да е бил изпратен за хистологично изследване. За щастие, тези случаи не са много.
- Какво знаем днес за рисковите фактори, които могат да доведат до този вид тумор?
- Сред външните на първо място са ултравиолетовите лъчи, но топлинните изгаряния - понякога след много години - също могат да станат причина за развитие на меланом. Съвременната медицина отчита и генетичния фактор - рискът е по-висок при наличие на меланом в семейството. Възрастта е третият по важност предразполагащ рисков елемент.
Първичната профилактика
на заболяването би трябвало да е грижа на държавните институции. Според инструкция на Световната здравна организация външните и индивидуалните фактори за поява на заболяването трябва да се преценяват за всяка страна и населено място, като част от тази преценка е и здравната култура на съответното население.
- Какво бихте ни посъветвали?
- Най-важното нещо за това заболяване е самоконтролът. Един път месечно пред огледало оглеждайте видимата част от тялото си. Тези части - от гръб или други - които не можете да ги видите сами, е добре да помолите член от семейството да огледа за промяна в някоя съществуваща бенка или ако има новопоявила се такава. Голяма част от меланомите се появяват на ново място, а не се развиват на базата на съществуваща бенка.
- А бенките по рождение?
- При тях всичко се свежда до какъв размер ще достигнат в края на пубертета.
При тези, които са по-големи от 7 см, има 10% риск да се изродят
Тези, които са по-малки, са с минимален риск. Пак ще подчертая, основното за предпазване и ранно откриване на това тежко онкологично заболяване е самоизследването, както и пресяването на пациентите от дерматолози и насочването на най-съмнителните случаи за консултация с онколог. Има голямо значение опитът на лекаря, който пръв преглежда пациента.
- Наложително ли е винаги да се пазим от слънцето?
- Предпазването от слънцето е най-ефикасната индивидуална превенция - с дрехи с дълги ръкави, слънцезащитен крем, тъмни очила. Много важно е хората, особено отивайки на плажа, да следят UV индекса - той показва енергията, която попада на квадратен сантиметър. При 3-7 степен на UV индекса е добре да се стои на сянка през времето около обяд и облеклото да е максимално покриващо тялото, да се носи шапка, да се слага защитен лосион. От 8 степен на индекса нагоре е най-добре човек да стои на закрито.
Не е за подценяване и факторът слънце във високите планини и през зимата. Добре известно е, че ултравиолетовото лъчение е доказан рисков фактор, който трябва да бъде избягван и ограничаван по адекватен начин. Казвам го, за да припомня, че сама по себе си употребата на слънцезащитни средства не предпазва от меланом. Препоръчително е повишено внимание от страна на специалиста дерматолог и към пациенти с псориазис, които са подложени на терапия с ултравиолетови лъчи.
Факт
Каква е причината за появата на меланома, става ясно чак през 1956 г., когато австралийският лекар Хенри Ланкъстър забелязва, че броят на заболелите от меланом нараства епидемично. Той открива връзка между излагането на слънце на хора от други географски ширини, емигранти от Северна и Северозападна Европа, и рязкото увеличаване на меланома. Впоследствие изследователите установяват, че ултравиолетовите лъчи предизвикват 34 000 генни мутации при меланом - повече, отколкото при който и да е друг вид тумор.
Люба МОМЧИЛОВА
