В самото начало на пандемията COVID-19 с доц. Красимир Коев, д.н., от Института по електроника на БАН, обсъдихме темата “Здравната сигурност като елемент на националната сигурност”. Сега ще доразвием темата в по-широк и глобален аспект. Акцентът е върху основните характеристики на Концепция за създаване на Европейска стратегия в областта на здравната сигурност при пандемии. Доц. Коев преподава здравна сигурност като елемент на националната сигурност в Катедра “Национална сигурност” в УНИБЕТ.
- Доц. Коев, преди да представите основните характеристики на новата Концепция за европейска здравна стратегия, моля ви накратко да коментирате доколко адекватни бяха в обстановката с COVID-19 здравната политика на ЕС и глобалната здравна сигурност?
- Фактът, че повече от 70% от света остава недостатъчно подготвен за предотвратяване, откриване и реагиране на извънредни ситуации в здравеопазването, е показателен. Здравната политика на ЕС води началото си от разпоредби, свързани със здравето и безопасността, а по-късно се развива в резултат на свободното движение на стоки на вътрешния пазар, което води до необходимостта от координация по въпросите относно общественото здраве.
Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) създаде система за ранно предупреждение и реагиране, а Комитетът за здравна сигурност координира реакцията при възникване на огнища и епидемии. От основно значение по повод разпространението на COVID-19 се оказа сътрудничеството на СЗО с ООН. Беше засилена и ролята на Европейския парламент по въпросите, свързани със здравето, околната среда, безопасността на храните и защита на потребителите.
Но при последната пандемия се видя, че всичко това не е достатъчно. Недостатъчна беше и ролята на Глобалната инициатива за здравна сигурност (GHSI), създадена през ноември 2001 г. от здравното министерство на САЩ.
Експерт бие тревога: Ако смятате, че COVID-19 е лош, тогава все още не сте чували за...
Въпреки, че само 4 държави от ЕС официално са членове на GHSI, членството на Европейската комисия гарантира, че резултатите от дискусиите в рамките на инициативата се съобщават на всички държави от ЕС. Но именно сега САЩ не бяха подготвени за пандемия с такъв размах. Иначе, чрез Глобалната програма за здравна сигурност се работи със страните за укрепване на системите за обществено здраве и за предотвратяване/погасяване на огнищата на зараза, още преди те да се превърнат в регионални епидемии или глобални пандемии.
- Защо е важно и необходимо да се промени Европейската здравна стратегия?
- Наблюдава се засилване на глобалната устойчивост на заразните заболявания и това налага да се промени Европейската здравна стратегия.
Изключително важно е ЕС да се погрижи за здравето на гражданите си, за да се почувстват те защитени. Стратегията за здравна сигурност се фокусира върху здравната устойчивост на общността, на нейната способност да използва възможностите си за укрепване на системите за здравеопазване и подобряване на физическото, поведенческото и социалното здраве. При пандемията, която ни връхлетя, се установи, че ЕС не беше подготвен да реагира своевременно, нямаше обща политика
В началото всяка страна от Съюза вземаше самостоятелни решения, без да има съгласуване и обединяване на усилията с другите държави. Това показа, че ЕС има нужда от обединени усилия в много насоки, като едно от най-важните усилия да бъде по отношение на здравето. То е над всичко и само обединени страните от ЕС могат да се справят успешно с пандемиите и икономическите последици от тях.
Доц. Красимир Коев
- Посочете основните характеристики на новата концепция за обща европейска стратегия?
• Необходимо е приемане на единни регулации на карантината при пандемии; приемане от националните правителства на споразумение тип “Медицински Шенген”, което да се координира от Европейската комисия и да улесни свободното движение на хора. Този “Медицински Шенген” трябва да гарантира уеднаквени карантинни регулации при пандемии, координирани от Еврокомисията при свободно движение на хора.
• Необходимо е държавите от ЕС, които налагат карантина на пътниците, да съгласуват своите действия. Въвеждането и отмяната на ограниченията в свободата на пътуване да бъдат също съизмерими и недискриминационни. Тези мерки следва да бъдат предприемани и отменяни на основата на научни данни.
• Държавите членки следва да действат на основата на 3 критерия: епидемиологични; способността да се прилагат предпазни мерки по време на цялото пътуване и социално-икономически. Принципът на недискриминация е от изключителна важност. Необходимо е въвеждане на европейска политика, ориентирана към света като цяло и целяща да сведе до минимум рисковете за бъдещи епидемии от типа на COVID-19, предлагайки протоколи за обединен отговор на ЕС и НАТО при бедствени ситуации, когато такива се появят. Светът никога няма да е същият след COVID-19. Зарази, като свински грип, птичи грип, COVID-19, са причинени от вируси и патогени, предаващи се от животни на хора поради лоши практики, които се зараждат в континенти извън Европа. Главно в зони, характерни със замърсена вода и лоши санитарни условия. Това налага създаването на здравен щит около ЕС, а впоследствие и световен здравен щит.
• Необходимо е въвеждане на медицински визи за хора и стоки от страни с инфекциозни заболявания, създаване на т.нар. “Медицински Шенген”. Пътуването и в двете посоки да става с медицински визи, като се знае какви ваксини са нужни за определената страна, за да се предотврати вносът на опасни заразни болести в другите държави. Същите могат да бъдат временни до отминаване на опасността.
Това са тихите симптоми, че имате COVID-19
• Колкото по-голям е рискът от огнища на епидемии, толкова по-прецизни регулации трябва да се налагат, като ограничаване отварянето на нови предприятия в рисковите зони; ограничаване на бизнес аутсорсинга и откриване на нови заводи и производствени линии в рискови здравни зони. Ако например, голяма компания като “Пежо” иска да отвори завод в Ухан, най-вероятно би срещнала сериозен проблем с ограничителните регулации. Необходимо е намаляване на трансгранична размяна на храни и други чувствителни субстанции със засегнатите страни.
• Следва да се направи глобално картографиране и да се определят опасните заразни зони, след което в зависимост от рисковете, ЕС трябва да определи по-нататъшната си здравна политика към тези страни. Необходима е целенасочена помощ и стимули, в зависимост от нуждите на тези засегнати страни. Колкото по-голям е рискът от поява на епидемии от тези страни, толкова повече регулации следва да се налагат.
• Необходима е такава индустриална политика на ЕС, която да гарантира достатъчно производство на жизненоважни лекарства, оборудване и производство, а не да има зависимост от Китай
Необходимо е създаване на запаси от медицински стоки и оборудване за критични ситуации, за да не се допуска повече капацитетът за снабдяване да застрашава живота и благосъстоянието на гражданите на ЕС.
• Необходимо е създаване на здравни протоколи, задължителни за всички страни от ЕС, които да регламентират действията при критични здравни ситуации, като пандемии. Своевременна сега е инициативата на германския министър на здравеопазването за разширяване на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. Той предлага изграждане на обща европейска база за защитни средства, на които могат да разчитат всички страни.
• Необходимо е да бъдат привлечени и други ключови международни организации за създаване на дългосрочен план за глобално прилагане.
• Необходимо е да се засили капацитетът на ЕС за бързо и съгласувано реагиране в случай на сериозна заплаха за здравето. Особено като се има предвид опасността от биотероризъм и вероятността от избухване на епидемии в световен мащаб в епохата на бърз глобален транспорт, който улеснява разпространението на болестите.
• Необходимо е по-добро координиране на действията в подкрепа на здравето и профилактиката на заболяванията.
Яна БОЯДЖИЕВА
