Магистър фармацевт Антон Вълев: Битката на фармапазара у нас не е за здравето на пациента, а за бакшиша!

Поредното правителство си отиде, оставяйки отворена „кутията на Пандора”... Тревожните въпроси кънтят в пространството без отговор и в очакване хаосът сега да ни удари там, където най-много ни боли – в прекия смисъл на думата. И този път не става дума за „насъщния”, а за лекарствата за хронично болните българи. Септември идва със страховете и с въпросите за тежките последствия от този факт – препълнени болници, скок в разходите...

Реални ли са страховете в очакване на идващия септември? Къде още буксува системата и кои са проблемите, с които се сблъскват аптекарите в България? По тези теми разговаряме с магистър фармацевт Антон Вълев. Той е завършил фармация през 2001 г. във Фармацевтичния факултет при Медицински университет – София, със специалност „Промишлена фармация”. През 2002 г. специализира „Клинична фармация” в Хановер като стипендиант на Европейското дружество по клинична фармация. През 2010 г. е избран за член на Контролната комисия на Българския фармацевтичен съюз, а по-късно през същата година става председател на Националната аптечна камара.

- Г-н Вълев, предвиждате през септември бум на хоспитализациите поради липса на лекарства. Опасността реална ли е, или засилвате малко краските, за да привлечете внимание върху проблема?
- Веднага след септември, когато се очаква да свършат парите на Здравната каса, аптеките на практика ще спрат да изпълняват лекарства по НЗОК. Това ще рефлектира върху пациентите – при много от тях ще се влоши здравословното им състояние и ще стигнат до болница.

Всички заболявания, лекувани по Здравна каса, ще пострадат. През първия период на септември ще има пари, през втория – пари вече няма да има, което означава, че ще излезем с призив към колегите да спрат да изпълняват рецептите. Защото ако продължат да го правят, те ще трябва да купуват лекарствата и да ги дават на пациентите, без да получават пари.

- Извън този проблем, очаквате ли да има лекарства, които няма да бъдат внасяни в България повече? Ние писахме за едно такова лекарство, което ще изчезне от пазара, жизнено необходимо за епилептици и хора с психични проблеми – ривотрил?
- Има много лекарства, които фирмите спират да внасят у нас, но те не са свързани с проблема със Здравната каса.

- А с какво е свързан този проблем? България не е изгоден икономически пазар за фармацевтичните компании или заради законите ни?
- И двете. Като включите това, че България е малък пазар и съответно не е интересен, плюс това, че нашата регулация в момента ги принуждава да направят най-ниската цена, която обаче след това се взема за референт за големите пазари, като Германия, Франция и т.н. Затова фирмите предпочитат да няма ниска цена никъде и съответно изтеглят продукта си от българския пазар, от който и без това нищо не печелят.

- А в Румъния остават...
- Румъния е четири пъти по-голям пазар от България. Дори една Гърция, която има почти същото население, има три пъти по-голям пазар от нас. А това се дължи на покупателната способност на населението. Ние сме бедни. Нямаме пари да купуваме лекарства и съответно да ги купуваме на цените, на които фирмите биха желали да ги продават. Това води до следния парадокс: правителството постоянно се опитва да намалява цената, но тя в един момент става толкова ниска, че е неизгодна за фирмата производител. И тя накрая се оттегля. И от целия парадокс се получава така, че

в България все повече лекарства изчезват глобално

Допълнително нещата се усложняват и от една практика, която да видим дали ще успеят да овладеят новите политици. Знаете, че наскоро този парламент промени закона и заложи ограничение на реекспорта на лекарства. С тези промени фирмите се задължават да вкарват на най-ниската цена лекарствата на българския пазар, което обаче веднага става „интересно” за едни търговци на едро, които обикновено са обвързани с партиите, с мутрите и с други такива хора. Те изкупуват всички лекарства на българския пазар и въпреки че фирмата производител, например, немска, внася у нас медикамента, то пак го няма, защото те го изкупуват и го връщат обратно на немския пазар на по-ниска цена, за да печелят. Този реекспорт е интересен и е наложен като политика в Европейската комисия под давление на големите пазари – Франция, Германия, Норвегия и Холандия, които имат висок стандарт и съответно фирмите продават на високи цени при тях. За да си намалят разходите, те са толерирали през Европейската регулация, всеки, който може да им докара по-евтини лекарства, да го прави. Но това удря върху нас – бедните. Така че наистина има Европа на „две скорости” – за богатите и за бедните. Ние сме в частта на бедните.

- Имате ли информация кои лекарства, широко употребявани или важни за определена група болни, ще изчезнат от пазара ни?
- Постоянно има такива лекарства – за нас това се превърна в ежедневие.

- Д-р Бойко Пенков, бивш зам.-министър на здравеопазването, наскоро заяви, че ще правят мащабни проверки заради някои нередности, които са забелязани в сектора снабдяване с лекарства в извънболничната помощ. Как ще коментирате това?
- Това са „кьорфишеци”. Всеки, който иска да направи нещо, с което „да си измие очите”, започва да обяснява, че се правели злоупотреби в системата.

Злоупотребата е глобално горе!

И не говоря само за правителството, а и за парламента и въобще за липсата на воля сред политиците. Аз мога да подчертая, че това правителство, дотук, беше единственото, което седна и разговаря с професионалните гилдии и е първото правителство, което наскоро публикува за публично обсъждане проект за национална лекарствена политика. Вие знаете ли, че досега в България никога не е имало документ за национална лекарствена политика? Това правителство събра дискусиите, провеждани в три мандата назад, обобщиха предложенията и публикуваха това, което години наред сме обсъждали. Ако се приеме този текст за национална лекарствена политика, ще е много положителна стъпка напред.

- Какво е мнението ви за актуализирането на бюджета и отпускането на още 225 млн. лв. за здравеопазването. Трябва ли да се вливат тези пари в един пробит отвсякъде мех, който при всяко наливане шурти по-силно и полива „частни градини”? Това не е ли безсмислено разхищение на средства отново?
- Аз също смятам, че това е излишно разхищение, че в системата, чрез която Здравната каса в момента е превърната в платец, никой не контролира предписването на лекарствата. В момента в България няма абсолютно никакъв контрол какво лекарство ви изписва лекарят и няма никакви правила какво трябва да ви се изписва. Във всяка нормална държава, когато се появи нов пациент и след като му се прецени състоянието, лекарят е длъжен да му изпише най-напред лекарство от първа линия, което, обикновено, е евтино. Ако това лекарство не свърши работа, чак тогава се преминава към медикамент на втора, камо ли към лекарства на трета линия. При нас, когато се появи пациент, понеже фирмата - производител на лекарства от трета линия, които са най-скъпи,
дава на доктора подарък

или го изпраща на екскурзия, или му дава пари в кеш, това е причината този лекар да предписва най-скъпото лекарство. И това води до издънване. Затова актуализирането е решение за тази година, но не е решение въобще и глобално. От тази гледна точка не толерирам желанието, което най-много изтъкват колегите от Лекарския съюз, че трябва, видите ли, да се наливат някакви пари.

Всъщност, истината е, че огромна част от парите се разхищава основно в болнични условия, и то защото не е създадена никаква система. Преди години, не знам как се прокрадна това в началото на мандата на ГЕРБ, предложиха да се създаде държавна лекарствена комисия. След това обаче го махнаха, защото фирмите производители ги натиснаха и те много бързичко си промениха мнението. Предлагаше се да има т.нар. терапевтични наръчници. Т.е., ясни инструкции лекарят какво може да ви изпише и как да ви го изпише, в кой случай и как да ви смени лекарството. А не както сега, всеки си изписва каквото си иска. Допълнително трябва да се направят промени и в друга, много важна част, за което настояваме години наред. Става дума за една наредба на министъра в България, която е в пълно противоречие с концепцията на фармацията в цял свят. С тази наредбичка №4, не със закон, е забранено да ви дам генеричен заместител, който обикновено е по-евтин. В Германия, в Англия и в повечето големи, богати страни позволяват лекарят да изпише само международното наименование на лекарството. И когато пациентът отиде в аптеката, го питат: кое точно лекарство искате – оригиналът, който струва 50 лв., или генерикът, който струва 20 лв. А в България, в тази наредбичка пише така: „Ако лекарят изпише лекарството с търговското му наименование, фармацевтът е длъжен да даде лекарство точно с това търговско наименование”. Без обаче да се даде обосновка защо?

- По този начин ли се ограничава предписването на генериците?
- Първо се ограничава предписването им и второ се забранява генеричната замяна. Във Франция, например, текстът в закона гласи: „Фармацевтът е длъжен да предложи генеричен заместител.” А

ако пациентът иска да плаща оригинала, нека си го купи -

това не е проблем. Но фармацевтът е длъжен да предложи генеричен заместител, защото това глобално води до спестяване на разходи у населението. В единия случай ще спестим разход на Касата и в другия – на пациента. Когато дойдете за лекарство, което не е по Здравна каса и сте болни, защо да давате 80 лв., например, когато може да платите само 50 лв.

- Защото много от лекарите са на мнение, че генериците нямат същото действие като оригинала и не ни го препоръчват.
- Това не е вярно. Едно лекарство получи ли регистрация в Агенцията по лекарствата който и да е лекар каквото и да се опитва да ми внушава, колкото и да се „търкаля” и да ми обяснява, че генерикът няма същия ефект както оригинала, ще му отговоря с две думи: няма такова нещо! Нито един лекар в този случай не може да ви докаже, че това лекарство не е ефективно.

- Т.е., вие твърдите, че генеричното лекарство не отстъпва по нищо на оригинала и те са напълно заменяеми?
- Има едно нещо, което се нарича „терапевтичен еквивалент”. Генеричното лекарство представлява пълен фармацевтичен еквивалент на оригинала. В определени ситуации, разбира се, може да не е с пълен терапевтичен еквивалент, т.е., да не предизвиква един и същи ефект. Но тази разлика е описана в регистрацията на лекарствата. Единственият специалист, който ги знае тези неща, е фармацевтът. Само че в България е дадено правото на тази преценка на лекаря, което не му е работата.

- Защо?
- Веднага ще ви кажа защо – тази наредба е лобистки написана, в смисъл, че така фирмите плащат на лекарите. Ако кажат, че лекарите трябва да предписват генерици, фирмите ще започнат да бутат бакшиши на фармацевтите – то е ясно! И тъй като

лобито на лекарите в България е по-голямо

парите отиват там. И тук битката не е за здравето на пациента, а за бакшиша.

- Обикновено ви наричат най-голямата мафия – фармацевтичната ...
- Чакайте, чакайте... Бъркате фирмите - производители на лекарства, с аптекарите. Това няма нищо общо. И затова, между другото, аз избягвам да казвам фармацевти, а казвам: аптекари. Не случайно не казвам фармацевтични фирми, а казвам: фирми - производители на лекарства. Защото тази асоциация нарочно е бутната от фирмите производители, за да насочат агресията на населението към аптекарите, а те да се скрият.

Когато една фирма производител вдигне цената на лекарството, пациентът се кара на мен, независимо че аз нищо не правя по въпроса – аз съм на края на веригата. А ми казват: „Вие вдигнахте цените!” Все едно аз съм директорът на завода производител.

Тази алюзия е много съществена. По образование, фармацевтът в аптеката и аптекарят или аптечната система не са предназначени да продават лекарства. Тя не е крайният елемент на маркетинговата верига производител-търговец на едро-аптекар. А представлява система, която трябва да защитава населението от свръхконсумация и от неправилната употреба на лекарствата. От тази гледна точка, професионалният интерес на аптекаря е да ви ограничи от употребата на лекарства и затова той се явява контрол на предписанието на лекаря. Т.е., ако лекарят ви изпише 5 лекарства, ролята на фармацевта е от тези 5 да ви остави например 3 и да ви обясни защо другите 2 са излишни за вашето здраве.

- На мен, като клиент на доста аптеки, досега не ми се е случвало някой аптекар да постъпи по този начин – нито веднъж!
- Точно затова, защото не влизате в аптеките, в които го правят. Аптеките, които го правят в България, не са стимулирани да го правят, а обратното – стимулират се тези, които продават. В България

аптеките се издържат от надценките

В Швейцария, в Германия, във Франция, в Англия, аптеките не се издържат от надценки, а от такси за обслужване на рецептата. Т.е., когато дойдете при мен, аз ви вземам например 5 лв. за всички неща, които ще ви дам. И аз ви взимам тези 5 лева, независимо дали ще ви продам по-скъпо или по-евтино лекарство, и дали ще ви дам медикамента, или ще откажа да ви го дам. Т.е., когато съм стимулиран да бъда аптекар чрез такса, както са например нотариусите, които ви издават копие на документ, независимо какво пише в него, нещата изглеждат коренно различни – насочени единствено в интерес здравето на пациента. Ние отдавна искаме да минем на такси на обслужване, не на надценки и настояваме изрично да се поправи законът в това отношение. В българския закон дейността на аптеките е напълно погрешно определена като „търговия на дребно с лекарства”. Ако отворите унгарския закон, ще прочетете друго: аптечна дейност. Въобще не пише нищо за търговия. Една думичка, която променя цялата концепция. Затова една от поправките, които направихме в така предложената от министерството концепция, е да отпадне текстът в закона: „търговията на дребно с лекарства е последното звено от веригата за доставка на лекарства”, тъй като това не е вярно.

Ние сме първата и единствена точка, в която търговията приключва и започва здравеопазването. Моята работа е да имам лекарства от всички видове, независимо, че някое от тях няма да се продава и ще застоява, просто защото имам аптека и ако се появи такъв пациент, трябва да имам това лекарство, за да го лекувам.

В един магазин например зареждат само нещата, които се продават, нали? А в аптеката трябва да имам всички лекарства, защото един път в годината може да дойде човек, но той не може да чака. Другата важна стъпка е да се въведе регулация в системата на аптечната мрежа, за да е ясно колко аптеки трябва да има и кой трябва да ги стопанисва.


ПРОГНОЗА

От 16 септември 1,5 млн. хронично болни остават без лекарства. Болниците ще се препълнят, а Националната здравноосигурителна каса ще изчерпи бюджета, дори той да бъде актуализиран с 225 млн. лв. от средата на септември. Тогава се очаква бум на хоспитализации, тъй като ще свършат парите за безплатни и с намаления лекарства за домашно лечение, които сега се поемат от нея. Това прогнозираха от Българския фармацевтичен съюз. Предвижданията на експертите там са, че лечебните заведения ще бъдат препълнени най-вече с диабетици, астматици и трансплантирани, но и с онкоболни, на някои от които също се отпускат медикаменти за вкъщи.


Милена ВАСИЛЕВА