Мариян Георгиев: Аз взех бъбрек от турчин, а майка даде орган на брат му!

Мариян Георгиев е само на 31 г., но допреди месец шансът да доживее до старост не беше голям, тъй като младият мъж от Ловеч разчиташе на хемодиализата, за да живее. Какво се промени ли? Мариян и майка му станаха първото българско семейство, което участва в кръстосана трансплантация на Балканите. Мариян получи бъбрек от турски гражданин, а майка му дари своя бъбрек на брата на неговия донор. Операцията се извърши в болница в Истанбул. На 7 август чудото стана и сега за щастие бившият военен от Ловеч се чувства много добре.

Турската двойка са двама братя от 11 деца в семейството. Донорът Ниази Аслан (64 г.) е втори по възраст, а реципиентът Метин Аслан (43 г.) – предпоследен. Мариян е получил бъбрек от Ниази, а Метин живее благодарение на бъбрека на майката на Мариян – Татяна Георгиева.

„За мен е истинско чудо, че това се случи! Кръстосаните трансплантации са още една възможност за пациентите. Особено за държави като България, където семействата са малки. Ако имаш един роднина, но той не е подходящ, тогава си обречен”, обясни хирургът-трансплантолог проф. Гюркан Телиоглу. В практиката си е наблюдавал и асистирал на повече от 1200 трансплантации, а лично е присадил бъбрек на повече от 300 пациенти. От две години работи с български пациенти и е трансплантирал 15 българи, като всички са здрави и водят пълноценен живот. В България кръстосаните трансплантации все още не са разрешени.

Ето какво сподели за преживяното специално за в. „Доктор” Мариян.

- Марияне, как се чувствате след трансплантацията, която ви направиха в Истанбул?
- Двете трансплантации на бъбреци бяха на 7 август в истанбулската болница „Газиосманпаша”, проведоха се едновременно. Аз взех бъбрека на 64-годишния Ниази, който е с моята кръвна група, а майка даде бъбрек на брат му – Метин, който е на 43 години. Той от 23 години е на диализа, с една неуспешна трансплантация в Индия. Ниази можеше да даде на брат си орган, защото е с нулева кръвна група, както съм аз. Той може да бъде донор на всеки, но никой не може да му дари на него, защото след операцията придобива специфични имунни антитела. А моята майка по чудо се оказа съвместима с Метин, освен че аз съвпаднах с брат му. Това е едно от големите чудеса на моята трансплантация. Ние го изчисляваме едно на 76 млн. души - толкова са турците като население. Те са като мои братя. Като синове на майка ми. Те ми дадоха живот.

- От какво бяхте болен, че се наложи да стигнете до хемодиализа?
- Откакто заболях от хроничен гломерулонефрит, разбрах, че един ден ще стигна до диализа. Аз влязох в армията и през 2004 г. получих бъбречна криза. Отидох във Военната болница в Плевен и се оказа, че имам камъни в бъбреците. Пратиха ме във ВМА-София, седях близо 40 дни там, казаха, че нямам камъни в бъбреците. Пренасочиха ме за биопсия в болница ИСУЛ, което изследване доказа, че имам хроничен гломерулонефрит и артериална хипертония. Бях в ремисия, ходех на контролни прегледи, пиех лекарства. Обаче в един момент ми направиха втора биопсия и се оказа, че вече имам гангренозен процес на гломерулите – клетчиците на бъбрека – 3 от 5 бяха покосени. Уволниха ме от армията, защото съм хронично болен, 5 години водя дело заради това.

След това бях в Италия една година, за да работя, но усетих, че не съм добре. Прибрах се в България, направих си изследвания и се оказа, че

показателите на бъбреците ми са се влошили драстично

Подуваха ми се краката, задържах вода. Приеха ме отново в ИСУЛ, резултатите ми бяха много лоши и ме включиха на диализа. 2 години и 10 месеца бях на хемодиализа.

Когато започна диализата, имах много високо кръвно, главоболие, сърцебиене. Веднага се записах в нашия списък с чакащите за трансплантация, но знаех, че шансът да дочакам донор е нищожен. Още повече, че съм с нулева кръвна група, която е по-рядка. Тази година има раздвижване в броя на трансплантациите у нас, но последните 2 години бяха много зле. Според мен е добре у нас да се разреши кръстосаното донорство, защото това ще спаси много човешки животи. Диализата уврежда много бързо организма. Но няма смисъл да седиш и да се вайкаш – трябва да търсиш вариант за спасение.

- Как стигнахте до болницата в Истанбул и идеята за кръстосано донорство?
- Когато в началото на диализата се чувствах зле и вдигах много високо кръвно, ходих в болницата в Плевен, на други места, но нямаше ефект. Никой не успяваше да овладее оплакванията ми. Свързах се с групата на трансплантираните и Стоянка Ананиева, която ми предложи преди една година да отидем до Истанбул при проф. Гюркан Телиоглу. Обясниха ми, че има вариант да се направи кръстосана трансплантация. Проф. Телиоглу ми назначи терапия и наистина кръвното ми се регулира. Започнах да събирам средства за трансплантацията, междувременно имаше да се свърши и доста работа с институциите дали ще разрешат да се извършат трансплантациите между два народа. Така през юни т.г. отидохме в Истанбул, направихме всички изследвания с майка – тя е с кръвна група А, а аз с нулева. Професорът ми каза, че

трудно ще се намерят донори и ще бъде чудо,

ако това се случи. Но един ден ми се обадиха по телефона и ми казаха спешно да пътуваме за Турция, защото са намерили донори. Видяхме се с двамата братя, направиха изследванията и насрочиха дата за трансплантациите.

- Вярвахте ли, че ще се спасите от диализата?
- Надявах се и се борех да стигна до трансплантация на бъбрек. Успях да го постигна благодарение на всички мои приятели, познати и непознати хора, които ми помогнаха да събера нужната сума. Трансплантацията струва 31 600 долара. Има разходи и по други консумативи. Наскоро бях в Турция за преглед, едно ходене там ми струва близо 1000 долара. Аз съм на голяма терапия, като си купувам сам лекарствата, защото там са уж по-евтини, но и са качествени. То и в България ги има тези лекарства, но за качеството не може да се говори – това е друга тема на разговор... 13 вида лекарства пия сега. Но по-нататък ще ги намаля и ще започна да ги получавам у нас с протокол. Сега първите 6 месеца са критични и се налага по-сериозна лекарствена терапия. Но за доброто състояние е важно и как се грижиш за себе си, каква храна приемаш, не само редовен прием на лекарствата. Аз много внимавам, всичко през деня ми е под час – храненето, приемите на лекарствата, следя си кръвното, температурата... Искам да опазя бъбрека и да съм добре.

- Как се чувствате сега?
- Добре съм. Още на следващия ден след трансплантацията се чувствах различно. С 8 кг спаднах, то е важно да не пълнееш, защото от имуносупресорите се качват килограми. Новият бъбрек заработи без проблеми. В тази клиника са специализирани в бъбречните трансплантации и са много добри.



Маргарита Благоева