Народната певица Калинка Згурова е родена на 25 септември 1945 г. в село Дебелт, Бургаско. Професионалният си път на певица започва в хора на ансамбъл “Пирин” - Благоевград. От 1973 г. е солистка на Ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като “Мистерията на българските гласове”. Записала е над 300 песни от Странджа. Пее в много страни по света, а през седемдесетте години на ХХ в. заедно с Руска Недялкова и Василка Дамянова създава вокално трио “Зорница”. Свързва живота си с композитора Стефан Кънев.
През 1993 г. в негова памет създава фондация “Кънев-Згурова”, чрез която подпомага млади народни певци. Дава уроци в своя школа за българско народно пеене.
Калинка Згурова е носител на американската музикална награда “Грами”. През 2009 г. получава наградата “Нестинарка” за цялостно творчество. В нейна чест в Бургас се провежда ежегоден национален конкурс “С песните на Калинка Згурова”. И на 73 г. Згурова е неуморна и непрекъснато е канена да журира в различни конкурси. От 20 до 24 септември ще бъде член на международното жури на песенния конкурс в Будва (Хърватия). За читателите на в. “Доктор” именитата певица сподели как поддържа своето здраве и глас.
- Г-жо Згурова, къде ви намирам?
- От 20 дни съм в моя любим град Бургас, на който съм почетна гражданка. Направих вече 12 бани на черния бургаски пясък с желязото и затова съм “желязна”. (смее се) Днес бях за осми път на процедури с луга и кал и ще продължа до края на август. Над 15 години ходя там. Правя го профилактично. Не е случайно, че от цял свят се стича младо и старо на нашите кални бани. Жалко, че бургазлии ходят на планина или по островите, а не си ценят богатството. Обаче аз ценя всичко и следвам това, което правят разумните хора. Лугата - тази концентрирана солена течност, е като балсам за тялото. Първо седиш в лугата за 15 - 20 минути, а след това се наклепваш с кал навсякъде - само в областта на сърцето не слагаш. Стоиш така, докато изсъхне калта по кожата. После влизаш отново в соления басейн, в лугата, за петнадесетина минути, измиваш се и след това се доизмиваш в моренцето.
Когато съм в Бургас, се събуждам с изгрева на слънцето. Имам си цветенца на балкона, поливам ги и си пия понякога кафето там. Но първо изпивам чаша топла вода с лимон. След 8,30 ч. отивам на плажа и в едно заведение също пия кафе с приятелки и почитателки. Пека се с моята компания на плажа до обяд. В някои дни правя вместо плаж, процедури с луга и кал. А в късния следобед давам уроци на ученици. Известна е певческата школа “Кънев - Згурова” не само в София, но и в Бургас. Радвам се на слънцето, на морето, на работата си. Всичко това ме зарежда с много положителна енергия и здраве. Като ме видят връстничките, казват: “Калина, откъде тази енергия у теб!”
Тази енергия е първо от българската народна музика, която не е за елементарни и прости хора, както е казал големият Филип Кутев. Хора като мен следват примера на Филип Кутев, работят с младите таланти и ги оценяват на конкурсите. Без мен в журито не минава конкурс за народна песен. Работохолик съм. Освен това помагам на деца сираци и на изоставени старци. От 23 г. оглавявам независимо женско дружество “Благодетел”.
Непоклатима съм като истинска странджанка.
- Пиете ли лекарства?
- Лекарства не употребявам. Има едно изключение. Преди 2 - 3 години ходих на профилактичен преглед при кардиолог. Споделих, че майка ми, Бог да я прости, почина от тежък исхемичен инсулт. Кардиоложката ме посъветва профилактично да вземам аспирин протект вечер преди да си легна. И я послушах. Но, ако всички употребяват лекарства като Калинка Згурова, фармацията ще фалира. Не се шегувам, навремето моя мечта беше да стана аптекарка. Но се увлякох по музиката, а магистър-фармацевт стана моята сестра Мария Тончева. Тя е създател на аптеката в “Нефтохим”.
Калинка Вълчева, Калинка Згурова (втората вляво) и Янка Рупкина с по-млади колеги
- Някакви природни средства за поддържане на здравето ползвате ли?
- Когато съм в Бургас, лекарствата ми са морето, изгревът на слънцето, черният пясък, луга и кал. А когато съм в София, използвам тибетската гъба. За нея ми казаха преди пет години родителите на мои талантливи ученички. За гъбата трябва винаги да имаш прясно мляко. Накисваш я в него и на сутринта я прецеждаш и изпиваш млякото.
- Как съхранявате тибетската гъба, когато не я киснете в мляко?
- В пластмасов буркан от течен шоколад и я заливам с вода от чешмата. Държа я най-долу в хладилника, в кутията за зеленчуци и плодове. Когато реша да я ползвам отново, я измивам и прецеждам в цедка, която не е метална. От вечерта я заливам с половин чаена чаша прясно мляко и на сутринта прецеждам гъбата с пластмасова лъжичка.
- За какво точно помага?
- Тибетската гъба е велико нещо! Много е полезна за целия организъм и особено за имунната система. Повишава тонуса, нормализира кръвното, подобрява паметта, забавя стареенето. Използват я също за отслабване.
За имунната система вземам и плодчетаизсушен бъз в кисело мляко. Имам си в двора дърво бъз. През есента птичките си хапват от узрелите плодчета. Аз също ги бера, давам и на приятелки. От цвета на бъзовото дърво правя сироп и него пия, вместо безалкохолни. Заради гласа не пия газирано. Гласните връзки не трябва да се тормозят с газирани напитки. Единствено си позволявам понякога малка бургаска бира с пържен сафрид. (смее се)
- Как се храните? Правите ли нещо специално?
- Обичам много плодове и зеленчуци. Хляб почти не употребявам, освен пълнозърнест. Взимам си от пазара хубави праскови, ябълки, пъпеши. Като ми казаха вчера, че пъпешите са от с. Извор, веднага си взех. Там съм канена от пенсионерските клубове на празника на динята - лично от Вяра Андонова и нейното сдружение. Възхищавам се на хора като нея, които работят на обществени начала и се раздават. Това са истински българки. Не може да си представите колко добре изглежда Вяра, а е на 84 години.
- Лежали ли сте някога в болница?
- Била съм двегодишна, когато съм паднала и съм се изтъркулила по стръмните стълби на бабината къща. Тогава нищо ми нямаше, но десет години след това, през 1958 г., когато бях на 12, започна да ме мъчи тежко главоболие в слепоочието. Съмненията на докторите бяха за тумор в мозъка. Изпратиха ме в Александровска болница при проф. Филип Филипов - най-голямото светило на неврохирургията. Той ми направи операция на главата. Оказа се доброкачествен тумор, следствие от падането по бабините стръмни стълби. Може да се каже, че живея втори живот. За първи път разказвам публично за това. Нека да знаят, че медицината още през 1958 г. беше на високо ниво.
В отделението бяхме 24 души. Само моят тумор и на една жена бяха доброкачествени. На всички останали бяха злокачествени. В продължение на десет години след операцията ме водеха на контролни прегледи. Но след това вече нямаше смисъл. Бях напълно здрава. Сега само от време на време си правя профилактични прегледи, защото човек трябва да си следи здравето. Аз все пак пътувам много, натоварвам се.
- Лекува ли народната песен и музика?
- Лекува, разбира се. В нашия край - Странджанския - сме огнени хора. Не съм нестинарка, не играя по жарава, но играя с гласа си.
- За изпълнението на коя песен получихте награда “Грами”?
- Наградата стои на пианото вкъщи и ми беше връчена лично през 1990 г. Всъщност имам “Грами” за две песни в обработка на моя съпруг Стефан Кънев, който почина през 1991 г.: “Защо си, горо, кахърна” и “Тих вятър вее, джанъм Койно льо”. Втората песен изпълнявам като солистка на хор “Мистерията на българските гласове”. И като трио “Зорница” имаме “Грами” с Руска Недялкова и Василка Дамянова.
Мара КАЛЧЕВА
