Антимикробната резистентност (АМР) е заплаха за здравето на хората в световен мащаб. На старта на Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност и COVID-19 в БТА председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, д.ф., обясни някои проблеми, свързани с АМР.
- Проф. Сербезова, какво означава антимикробна резистентност?
- Антимикробната резистентност е естествен биологичен процес, в резултат на който при неправилна употреба на антимикробни средства, се изменят генетично микроорганизмите и стават устойчиви на антимикробните средства. В резултат на антимикробната резистентност антибиотици, които са се използвали успешно за лечение на много инфекции в миналото, днес не могат да се ползват с този успех. Понеже антибиотиците вече не са така ефикасни, бактериални инфекции се оказват фатални за много пациенти.
Резистентни на лекарства микроорганизми има в хората, животните, храните, растенията и околната среда (вода, почва, въздух). Тези микроорганизми се разпространяват от човек на човек или между човек и животно, включително от храна с животински произход.
Основни фактори за антимикробна резистентност са злоупотребата или продължителната прекомерна употреба на антимикробни лекарствени средства, лош контрол на инфекциите и болестите в лечебните заведения и във фермите и др.
Резистентността има своите измерители. Годишно в Европейския съюз умират около 25 000 души, инфектирани с микроби, които са резистентни на антимикробни средства. Ние като граждани и пациенти, а също и като медицински специалисти, трябва да подходим отговорно към употребата на антимикробни средства, за да ограничим мащаба на проблема антимикробна резистентност (АМР) и така да спасим хиляди човешки животи.
- Какви лоши практики водят до антимикробна резистентност?
- Много популярен е митът, че антибиотиците действат при лечение на грип и обикновена настинка. Проучване в Европейския съюз показва, че 50% от хората смятат, че антибиотиците са предназначени освен за бактериално и за лечение на вирусни инфекции. Само че това изобщо не отговаря на истината.
Често има натиск от страна на пациенти, притеснени да не развият бактериална инфекция, да им се предпишат антибиотици. Съществува и самолечение с антибиотици, към което трябва да подходим много строго.
Проф. Асена Сербезова
Не приемайте антибиотици, предписани на друг, дори симптомите ви да са подобни. Не се самолекувайте и избягвайте профилактика с антимикробни средства. Призовавам хората да приемат само предписани от техния лекар антибиотици. При това да изкарват пълния курс на лечение, а не да прекъснат терапията, когато се почувстват по-добре. Помнете също, че антибиотиците не са ефективни при настинка и грип.
Част от лекарствата се конкурират за едни и същи рецептори в организма, затова питайте вашия фармацевт с кои медикаменти от вашата терапия за хронични заболявания да не приемате антибиотици. Защото може да се окаже, че с постоянната си терапия пречите на антибиотичното лечение. В аптеката ще ви обяснят възможните нежелани лекарствени взаимодействия. Фармацевтите имат за свое професионално задължение да насочат пациентите как правилно да употребяват антибиотиците. Те могат да дадат и указания за правилно съхранение на медикамента, както и с кои храни не трябва да се приема
Така крайният резултат ще бъде излекуването на пациентите, без да се създават резистентни на лекарствата микроби.
- В условията на сегашната пандемия имате ли данни за повишено потребление на антибиотици?
- Голяма част от болните с COVID-19 получават антибиотично лечение. Европейските статистики сочат, че 72% от болните с COVID-19 имат предписани антибиотици. Но само 8% от приетите в болница пациенти имат бактериална или гъбична инфекция и реално се нуждаят от антибиотици. Дори в тази пандемия свръхупотребата на антибиотици е неправилна и има потенциала да направи катастрофален проблема антимикробна резистентност.
Българските фармацевти също наблюдават свръхупотреба на антибиотици в последните седмици. Има фрапиращи случаи на рецепти с три изписани антибиотика едновременно и с по-голяма продължителност на приемане от обичайното! Това е недопустимо. Да не говорим, че в социалните мрежи се разпространява информация за какви ли не чудодейни лекарства. И понеже хората се страхуват, изправени са пред нещо неизвестно досега, са склонни да се доверяват на недостоверни източници. Не купувайте лекарства по интернет, защото нищо не може да докаже техния произход и безопасност. Едно проучване показва, че 60% от лекарствата в тези сайтове са фалшифицирани, с неясен произход. Изкуството на медицината означава лечението да е индивидуализирано. Това, което може да подейства на един човек, за друг може да не е ефективно. Зависи какви заболявания има човекът, в какъв стадий е инфекцията, как е доказана (има ли антибиограма), каква е чувствителността на щама, който носи.
700 000 души умират годишно заради антимикробна резистентност
- Но личните лекари в условията на епидемия често лекуват по телефона?
- Наистина, в момента личните лекари и цялото здравеопазване са поставени под невероятен натиск. Но не бива да се допуска предписване на терапия по телефона. Фармацевтите също са принудени да отпускат лекарства по снимана рецепта, защото не искат да оставят болните без лечение. Но ако в този момент влезе представител на контролен орган, фармацевтът ще бъде глобен до 5000 лева.
Имаме уверението на Министерство на здравеопазването, че в най-скоро време (срокът беше до края на годината) ще се въведе електронна рецепта. По този начин всички ще бъдат улеснени - лекари, пациенти и фармацевти.
Що се отнася до повишеното търсене на определени медикаменти и до изчерпването им в някои населени места и аптеки, решение може да бъде предписването на генерични заместители. Друг е въпросът защо не се прави генерично заместване. От години настояваме да се въведе генеричната замяна - фармацевтът да ви предложи да изберете един сред 15-те лекарствени продукта с едно и също лекарствено вещество. В Европейския съюз само България, Малта и Кипър не са я въвели.
- Пациенти съобщават за липса на някои лекарства. Откъде идва дефицитът?
- Има свръхтърсене. Фармацевтите не крият нищо под тезгяха. Те поръчват това, което е в складовете. От Българския лекарски съюз настояваха в складовете да се поддържа постоянна наличност на всички разрешени за употреба лекарствени продукти в нашата страна. Само че те са над 7000 и няма как да се поддържа толкова голяма складова наличност.
Мара КАЛЧЕВА