“Храненето е основен фактор, определящ здравето, растежа и развитието на децата. В ранна детска възраст се възпитават нагласите за вкус към определени храни и чувството за удоволствие от храната, изграждат се хранителните навици, които се запазват и на по-късна възраст. Създаването на здравословен хранителен модел е предпоставка за по-малък риск от хронични неинфекциозни заболявания като сърдечносъдови, хипертония, инсулт, диабет тип 2, някои видове рак, остеопороза и др.”, коментира за в. “Доктор” диетологът проф. д-р Донка Байкова.
- Проф. Байкова, защо пълните дечица вече не са на мода? - В миналото много по-голям проблем е било недохранването, пълничкото дете е било признак за заможност на семейството, а пълнотата му - “резерв” за борба срещу постоянната заплаха от болести и глад. Затова и днес някоя баба може да ви каже, че сте се “поправили”, ако забележи, че сте качили килограмите - звучи по-добре и връща духа на миналото, когато пълнотата е била предпоставка за добро здраве.
За съжаление, с развитието на хранителната индустрия и промяната на начина на живот проблемът с прекомерната охраненост на децата става все по-актуален, а “детето с наднормено тегло” има големи шансове да стане “възрастен с наднормено тегло”. Затлъстяването във всяка възраст носи риск от психични проблеми, диабет, сърдечносъдови заболявания, затова мерки за неговата превенция трябва да се вземат още в ранна детска възраст.
- Колко от първолаците ни са с излишно телесно тегло?
- Сред първокласниците 23.3% са с наднормено тегло, а 7.2% със затлъстяване, при подрастващите 19% от момчетата и 16% от момичетата от 7 до 18 г. са със свръхтегло, а 4.3% от момчетата и 3% от момичетата - със затлъстяване.
Най-честата причина за наднормено тегло без съмнение е прекалено обилното хранене, а детето с наднормено тегло е огледало за качеството на семейната ни трапеза и здравословните навици на членовете на семейството. Колкото по-скоро се захванем сериозно с проблема с наднорменото тегло на детето си, толкова по-малка ще бъде вероятността в зряла възраст то да се разболее от хроничните заболявания на съвременния свят - диабет, атеросклероза, инфаркт.
- Вярно ли е, че дори затлъстяло детето може да страда от недохранване?
- Това твърдение е съвсем вярно. Колкото и парадоксално да изглежда, децата с наднормено тегло или затлъстяване са с по-висок риск да са “недохранени” от децата с нормално тегло. Казано по друг начин - това, че са приели излишни калории под формата на сладкиши, безалкохолни напитки и други модерни за съвремието ни продукти, не гарантира, че са задоволили нуждите на организма си от витамини и минерали. Децата, както и възрастните,
са склонни да преяждат с вкусни храни
богати на захари и мазнини, съответно и на калории, а не с броколи или домати например. За съжаление тези “калорийни” бомби не съдържат почти никакви витамини и минерали.
- Кои са най-честите грешки, които правим при храненето на децата си?
- Недостатъчният, прекомерният и небалансираният прием на енергия и хранителни вещества имат неблагоприятни последици за здравето и растежа на децата. Недохранването води до изоставане в растежа и физическото развитие, а преяждането в съчетание с ниска физическа активност - до свръхтегло и затлъстяване при децата. Небалансираното хранене, което се проявява с прием на по-големи от необходимите количества мазнини и с недостатъчен прием на белтъци, витамини и минерали, води до изоставане в растежа, нарушения в имунитета и като цяло
до по-голяма заболеваемост на децата
Отговорност на родителите и на цялото общество е да осигурят на малчуганите адекватно и здравословно хранене и да възпитат у тях хранителна култура.
- Има ли храни, с които трябва да бъдем особено внимателни при най-малките - кои от тях да “забравим” напълно?
- Не бива да има храни, които са табу за децата. Забраната не може да бъде основа за създаване на добра хранителна култура, а само предизвиква съпротивата на малчуганите, които често са чувствителни на тема самостоятелност. Има обаче храни, с чието предлагане родителите трябва да са внимателни и да се стремят да ограничат консумацията им - това са много сладките, солени или мазни полуфабрикати и пакетираните храни.
- Вярно ли е, че физическата активност регулира нивата на кръвната захар при малките пациенти?- Физическата активност е от ключово значение за регулиране на кръвната захар. Спортът и игрите на открито понижават стреса, подобряват съня на децата, намаляват консумацията на вредни храни и съответно имат отношение към превенцията и подобряване на състоянието на децата с диабет тип 2.
- До какви здравословни проблеми може да доведе недостигът на витамини и минерали?
- Проявите на дефицит са много разнообразни. Така например недостигът на магнезий може да се свърже с някои чести оплаквания при децата - бърза умора при физически натоварвания и игри, мускулни болки, понякога главоболие.
Недостигът на омега-3 мазнини,
витамин D, цинк и селен може да се отрази на имунитета на детето и то да боледува по-често от инфекции.
- Как недостигът на витамин D повишава риска от напълняване?
- През последните години редица проучвания по света установяват, че децата със затлъстяване по-често са с дефицит на витамин D, отколкото нормално тежащите им връстници. Недостигът на този витамин в детска възраст повишава риска от натрупване на мазнина в областта на талията и корема - т.нар. коремно затлъстяване, от високо кръвното налягане и висок холестерол, от поява на захарен диабет тип 2. Дефицитът на витамин D е свързан и с редица други здравни проблеми - автоимунни заболявания, алергии, кожни и ставни заболявания, депресия и някои видове рак.
Най-добрият начин да предпазим децата от дефицит на витамин D е целогодишно да ги стимулираме да играят навън сред природата и редовно (поне 2-3 пъти седмично) да консумират риба. Последното е особено важно през студения сезон, когато човешката кожа не е в състояние да произведе сама витамин D.
Люба МОМЧИЛОВА
Дефицитен е приемът на плодове и зеленчуци
Млякото трябва да се дава за вечеря на децата, а родителите не го правят. Витамините от групата B са дефицитни, а се съдържат в пълнозърнестите храни. Сандвичите, които ядат децата, са с хляб от бели брашна. Дефицитна е и фолиевата киселина, през последните години имаме и дефицит на витамин А, което означава, че не се приемат оранжеви и зелени зеленчуци.
Децата не приемат достатъчно моркови, кайсии, тиква и листни зеленчуци. В същото време има свръхконсумация на колбаси - до два пъти повече. Чистото месо е горе-долу достатъчно, но риба не се яде, не се предлага пълнозърнест хляб на децата, те трябва от ранна възраст да се приучават да го ядат, съветва диетологът.
