- Проф. Васюк, кое лечение е по-ефективно - това със стентове или с лекарствени препарати? Какво показват резултатите от последните научни изследвания?
- В продължение на много години по този повод имаше дискусии, но вече е ясно, че поставянето на стентове в съдовете на сърцето, стеснени от атеросклеротични промени, и ангиопластиката - разширяване на тези кръвоносни съдове с помощта на специални катетри с балони, се оказаха не толкова ефективни. Тези методи толкова активно започнаха да се прилагат при лечението на пациенти с исхемична болест на сърцето (ИБС), че дори се роди една шега по този повод: индикация за поставяне на стент е наличието на коронарна артерия. Така се наричат съдовете, снабдяващи с кръв сърцето.
През последните години бяха проведени седем големи и сериозни научни проучвания, в които участваха около 10 хиляди пациенти. Половината от тях са били след такива операции, а другата половина са били лекувани с медикаменти. И се оказа, че честотата на пристъпите на стенокардия и броят смъртни случаи в двете групи не се различава. Само през първите две години след началото на лечението на сърдечните пристъпи с лекарства е имало малко повече такива случаи, а след този период - показателите се изравняват.
И няма никакво значение дали на пациента е бил поставен стент или приема само лекарства.
Въпреки това тук трябва да подчертая, че говорим за правилното лечение с лекарства.
- Какво имате предвид под “правилно лечение”?
- Има специални препоръки за лечението на тези пациенти на базата на сериозни изследвания. И лекарствата трябва да се предписват в съответствие с тях. Първо, предписват се няколко лекарства, които влияят на различни елементи от болестта. На второ място, те трябва да се приемат ежедневно, непрекъснато и в ефективни дози. При пациенти с висок риск, което се случва, когато даден човек страда от няколко заболявания едновременно, дозите на лекарствата трябва да са близки до максималното.
- А след операцията такива лекарства не са ли необходими?
- Налице е погрешното схващане сред пациентите, че след поставянето на стента могат и да не пият лекарства. Това е мит. Те са задължителни, защото стентът не премахва болестта, той само разширява съда, а самата атеросклероза остава - механизмите на болестта, които причиняват съдовите увреждания, продължават да действат. Представете си този случай: на пациент с атеросклероза е трансплантирано сърце от здрав, млад донор. Така след няколко години в съдовете на трансплантираното здраво сърце се формират атеросклеротични плаки. И затова пациентите със стентове също трябва
задължително да приемат лекарства:
за понижаване на холестерола със статини, да следят кръвното си налягане да е в норма, като приемат редовно предписаните им антихипертензивни медикаменти, както и да предотвратяват образуването на кръвни съсиреци с лекарства, които намаляват съсирването на кръвта. А точно такива лекарства се предписват и на пациенти с исхемична болест на сърцето.
Нещо повече, през първата година след операцията са нужни дори повече лекарства - през това време за предотвратяване на образуването на кръвни съсиреци трябва да вземат две лекарства с различни механизми на действие. Като минимум, това е евтиният аспирин и някакъв друг медикамент, който е много по-скъп. Прибавете към това и разходите за операцията и цената на такова лечение ще бъде много по-висока, а ефективността им ще е еднаква.
- Оказва се, че стентове не са ни нужни - така ли?
- Нужни са, но трябва да се поставят при строго определени показания. При инфаркт на миокарда, при остър коронарен синдром (това е влошаване на ИБС) те всъщност спасяват живота на много хора. Въпреки това проучванията показват, че при пациенти с хронична исхемична болест на сърцето в приблизително 40% от случаите е било възможно да се мине и без тях.
- Кога стентовете са необходими при тези пациенти?
- Представете си следното: стесненият кръвоносен съд не снабдява добре мускулните клетки на сърцето и те вече не се съкращават - все още са живи, но вече не изпълняват своята функция. Това явление се нарича хибернация. На такива пациенти стентът може да помогне. А ако клетките вече са умрели и са заменени от съединителна тъкан, което се случва много често, стентът ще е безполезен. Поставянето му на такива пациенти е хвърляне пари на вятъра. Затова пациентите, преди да им поставят стентове, трябва да си направят по-специфични изследвания, за да се определи дали имат зони на хибернация или не. И като цяло по света е прието следното правило: решението за поставяне на стент да се взема от екип от лекари, а не само от хирурга, който ще извърши операцията. Вече са разработени строги насоки за прилагането на такова лечение. Подобен подход постепенно се налага и у нас.
Как може да се маскира сърдечният удар?
До 7% от случаите на инфаркт днес стават при млади хора. И всяка година броят на тези случаи се увеличава. Подава ли организмът ни някои сигнали предварително и кои са най-характерните от тях?
Необичайните болки
Една от алармите е внезапната болка по време на физическо натоварване - при забързване на ходенето или при изкачване на нагорнище се появява чувство на притискане или усещане за парене зад гръдната кост, с отдаване към врата или лявата ръка. Възможен е и друг характер на болката при пристъп на стенокардия - само дискомфортът и пробождането в сърцето в състояние на покой. Това се случва в повечето случаи при развитие на коронарна болест на сърцето - хронично заболяване, причинено от недостиг на кислород в миокарда поради заболяване на коронарната артерия, стесняване на диаметъра й при разрастване на атеросклеротична плака.
В този случай болката може да отиде към лявата ръка и в областта на шията. В същото време тя е пареща и стягаща. В такива случаи обърнете внимание на това какво е времето навън. Често този вид патология се изостря при развитието на неблагоприятни метеорологични условия. Тези необикновени болки могат да показват за сърдечни проблеми и ако се проявяват в сутрешните часове - например, докато отивате на работа. Продължителността на синдрома в този случай е около 5-10 минути.
Проблем със стомаха
Болките в стомаха днес са познати на мнозина и за съжаление са станали обичаен спътник на съвременния начин на живот, когато човек се храни в неподходящо време, яде нездравословна храна, много нервничи. Въпреки това понякога болката в областта на епигастриума възниква и при коронарна болест на сърцето. Ако ви притесняват киселини в стомаха, дискомфорт в областта на корема, свързани с приема на храна или след продължително гладуване, може би това е болка, свързана с патология на стомашния тракт. Но при появата на такъв симптом като усещане за парене (често се приема като киселини в стомаха) при бързо ходене, изкачване на стълби, които не са свързани с храна и са бързо преминаващи, необходимо е да се консултирате с кардиолог.
Милена ВАСИЛЕВА
