Проф. д-р Иво Кременски: ДНК-то на българите е много добро
Оцеляваме именно заради многообразието си от генетични комбинации. Гените имат отношение, но боледуваме заради влошеното качество на живот
Националният консултант по генетика проф. Иво Кременски може да предвиди развитието на тежко заболяване, разчитайки само на ДНК информацията. Науката отдавна е превзела всекидневието му.
„В нашата лаборатория се прави предродова диагностика на 250 редки заболявания. За съжаление от тях се лекуват не повече от десет. Другите подлежат на т.нар. предродова диагностика, т.е. предотвратява се раждането на дете с нелечимо заболяване”, пояснява генетикът.
Тази процедура спестява социално-битовите проблеми на бъдещите родители и немалко средства на държавата. Едва ли някой би искал да отглежда малчуган със синдром на Даун, муковисцидоза или мускулна дистрофия. А гаранцията за сдобиването със здраво и нормално потомство се получава в рамките само на ден в лабораторията на „Майчин дом”.
„Сигурно на много хора им се е искало да изчезнат за миг и буквално да се „разтворят” във въздуха. Добре, че човешкото тяло не притежава тази способност. Защото в противен случай ще се разпадне на над сто трилиона градивни частици. А „сглобяването” му ще е като игра на пъзел. Никой няма да даде гаранция, че ще бъде събрано в същата форма и ще изпълнява функциите, които е имало преди”, пояснява още проф. Кременски.
„У нac гoдишнo ce paждaт 3500 бeбeтa c тeжки гeнeтични бoлecти, 5000 дeцa ин витpo и ce пpaвят 3500 aбopтa. В мoмeнтa вcички нoвopoдeни ce изcлeдвaт зa тpитe тeжки бoлecти – фeнилкeтoнypия, вpoдeн хипoтиpeoидизъм и дeфeкт нa нaдбъбpeчнaтa жлeзa, и aкo бъдe oткpитo зaбoлявaнe и зaпoчнe лeчeниe, тeзи дeцa имaт пo-дoбъp шaнc зa пpeживяeмocт”, сподели пpoф. Кpeмeнcки.
- Проф. Кременски, защо са важни геномните технологии?
- Защото те могат качествено да променят здравеопазването – дават възможност за точна диагностика, за определяне на риска от генетичните болести и генетичните предразположения при социално значимите заболявания, както и шанс за избор на най-ефективен терапевтичен подход. Затова генетичните изследвания са важни за всички бременни, за новородените, за жените с репродуктивни проблеми и за тези, на които им предстоят ин витро процедури. Те са необходими и за хората с редки заболявания, тъй като 80% от тях са свързани с генетични нарушения.
- Научихме ли се вече, че генетиката е много важна и да си правим тези изследвания?
- Ще дам пример за изследванията, които предлагаме на бременните жени. 90% от тях идват сами, от интернет и от медиите те са разбрали за тази възможност. Българката изненадващо се оказа по-информирана от болшинството от лекарите. Българката започна да се интересува от здравето си, за поколението, за бъдещето. Не знам дали тя е по-отговорна за това да има здраво дете, да го отгледа, но е по-информирана.
- Кaзaхтe, чe вcички нoвopoдeни ce изcлeдвaт зa тpи peдки бoлecти. Кoи ca тe?
- Toвa ca гeнeтичнитe зaбoлявaния фeнилкeтoнypия, вpoдeн хипoтиpeoидизъм и дeфeкт нa нaдбъбpeчнaтa жлeзa. Акo тe ce oткpият нaвpeмe и зaпoчнe лeчeниe, пpeживяeмocттa e пo-виcoкa. Tyк гoвopим вeчe зa
пpeцизиpaнaтa мeдицинa,
кoятo включвa имeннo гeнeтичнитe изcлeдвaния и paннaтa диaгнocтикa.
Пapaдoкcът e, чe 95 нa cтo oт мaйкитe нe знaят, чe дeцaтa им ca изcлeдвaни зa тeзи peдки бoлecти, зaщoтo никoй нe им кaзвa, a и нямaт дocтъп дo гeнeтичнитe лaбopaтopии. Кoгaтo oтидaт в чyжбинa, здpaвнaтa cлyжбa тaм иcкa тeзи изcлeдвaния. Едвa тoгaвa мaйкитe paзбиpaт c yжac, чe нa дeцaтa им e пpaвeнo гeнeтичнo изcлeдвaнe. Нo бъpзo ce ycпoкoявaт, тъй кaтo, aкo e oткpитo нeщo, гeнeтицитe y нac oтдaвнa дa ca ги пoтъpcили.
- Откъде са дошли българите?
- Преди 1500-2000 г. на мястото, където днес е България, е дошъл голям поток от хора - прабългарите. Ние сме славяни, но примесени с много българи. Освен това при изследванията открихме, че 22 на сто от мъжете у нас носят генни характеристики на хора, които са живели по тези земи преди около 7000 г. Те нямат нищо общо нито със славяните, нито с българите, не са и траки. Когато получим информация и за женската ДНК, ще можем да разберем откъде са българските жени и как са се придвижвали във времето. Когато имаме тази информация, ще можем да установим каква е генетичната история на българското население.
- Явно сме със смесени гени. Това означава ли, че сме наследили повече болести?
- Не, точно обратното. Българинът е смесица от местно население, прабългари и много други народности, които са минавали през земите ни. Ние сме хетерогенни. Затова и общият
брой на наследствените болести е по-нисък
Но пък дефектите са повече и са по-трудни за диагностика и профилактика. А при тези народи, които не са отворени, т.е. женят се в групата, като ромите, финландците и евреите, честотата на наследствените болести е по-висока, но причината за тях се определя лесно.
ДНК-то ни е много добро. Българинът е оцелял толкова време и продължава да оцелява именно заради многообразието си от генетични комбинации. Трябва да се променят нещата извън нас. Защото богатите хора са и щедри, и здрави, и усмихнати. Затова мисля, че не трябва да пипаме гените, а да променим битието си.
- Защо толкова млади хора се разболяват? Доколко влияе генната обремененост и доколко начинът на живот?
- Качеството на живота е силно влошено. Начинът на живот, условията, при което живеем, бедността, стресът. Под 10% от хората имат изразена обремененост, за която може да се каже, че със сигурност на 70 години например ще доведе до рак. При другите основно влияят начинът на живот и стресът.
Нека да бъдем реалисти. В България, независимо от кризата, в която се намираме, има достатъчно възможности по отношение на генетичната профилактика, достатъчно структури, които работят, макар и при много тежки условия, да се обръщат жените към нас, да се интересуват, да влизат в нашите страници в интернет, ние сме готови по всяко време да помогнем.
- Казвате, че и щастието, и болестите са заложени в гените ни...
- Всичко е заложено в гените, но всичко това са предразположения. Това са например зависимостите към алкохол, хероин, но нека не забравяме, че не всичко е гени. Аз говоря за 23 000 болести, при които, ако имаш дефектен ген, при определени условия се развива заболяването, но всички болести имат около 60 до 80% генетичен елемент. В момента се обръща повече внимание на
начина живот и околната среда,
която е храна, въздух и вода. Това се влошава непрекъснато и безпокои целия свят. Гените имат отношение към заболяванията, но те са резултат от влошеното качество на живот.
Нашите гени не са много по-различни от тези на японците, а те живеят по средно 85 години. Медицината напредна, качеството на откриване на заболяванията, на лекуване, но качеството на живот не се подобрява. Това, че живееш 90 години, е добре, но не се подобри това, че след 50 години ти се появяват много болести. Удължи се животът, но не и качеството му. Преимуществото на българите е в това, че сме много хетерогенни, много смесени. Както казах вече, ние носим генни характеристики на хора, които са живели тук преди 7000-8000 години, но имаме много други примеси - българи, славяни и др. Това ни дава предимство и наистина като основа генната ни характеристика ни дава възможността да бъдем дълголетници и сме били такива.
- Страдате от безсъние...
- Когато разговаряш с 30-40 човека и те ти разказват съдбата си, от които на пет трябва да съобщиш тъжни новини, всичко това след това се изживява. Поне при мен е така. С това не се свиква, даже си мисля през деня, че за някои не съм отделил достатъчно време, не съм се убедил той разбра ли всичко, или остана нещо недоизказано. Това ме преследва непрекъснато...
Хипoкpaт го e кaзaл, бeз дa знae нищо зa гeнитe
Националният ни консултант по генетика и шеф на лабораторията в „Майчин дом” проф. Иво Кременски може да говори с часове за дългите ДНК вериги, в които е складирана цялата информация за нашето съществуване. А неговата генетична връзка с медицината е повече от унаследена. Баща му е лекар - специалист уши-нос-гърло. След пенсионирането си се захваща с дърворезба и ковано желязо. Благодарение на това хоби фамилната им къща в Сапарева баня се е превърнала в музей.
До седми клас Иво си мислел, че е даровито дете и ще стане велик художник. Затова решил да кандидатства в Художествената гимназия в столицата. „С баща ми дойдохме в София, видяхме за какво става дума и се отказахме. Открих, че не съм чак толкова даровит, колкото си мислех”, спомня си с усмивка специалистът. Малко по-късно го увлякла биологията. А и средата, в която израснал - освен баща му вуйчовците му също са лекари.
Но като че ли най-голяма роля да се насочи към медицината изиграла казармата. „След завършване на дупнишката гимназия през 1963 г. трябваше да отбия военната си служба. Изпратиха ме в Русе, във военно-фелдшерската школа. Там една година ме обучаваха за медицински инструктор. След това ме върнаха в Дупница, където работих като фелдшер”, разказва генетикът. В школата бъдещият професор учил анатомия, физиология и други основни специалности. Толкова много го увлекли, че при кандидатстването си в Медицинска академия категорично отказал да запише биохимия или фармакология. Гените му диктували да стане лекар. „И тогава, както и сега, конкуренцията за тази специалност е голяма. Спомням си обаче, че в онова време не се ходеше на частни уроци. Изчиташ си учебниците и това е достатъчно, за да те приемат медицина”, обяснява професорът.
В началото нямал идея към каква специалност да се насочи, затова се записал в кръжока по патоанатомия. Но тъй като работата с трупове не му била присърце, разглеждал тъканите под микроскоп. Увличал се по хистологията, биохимията и молекулярната биология - всичко свързано с изследователската дейност. В края на обучението си бъдещият генетик се насочил към анестезиологията. Изкарал стажа си в столичната АГ болница „Шейново”.
„Като видях как се правят аборти, се потресох. Реших, че тази процедура трябва задължително да се съпровожда с обезболяване”, споделя преживяванията си проф. Кременски. Разпределили го в родната Сапарева баня, където работил една година като участъков лекар.
„Най-големите ми страхове бяха свързани с преглеждането на бременни жени и на малки деца. Може би заради всичко, което бях видял по време на стажа си. Чувствах се неуверен, затова, когато ме викаха на адрес, отивах с две по-опитни медицински сестри. Те бяха сигурната ми опора при първите ми контакти с пациентите”, обяснява известният генетик.
В края на 1971 г. проф. Иван Тодоров, един от първите клинични биохимици у нас, го поканил в лабораторията на бившия ИСУЛ. Там активно започнал да се занимава с ензимна диагностика на наследствените болести. Шест години по-късно се прехвърлил в Медицинска академия.
„Не бих казал, че по онова време съм приемал генетиката за свое призвание. Но диагностицирането на наследствените болести ме увлече”, уточнява проф. Кременски.
Освен че преподава на студенти у нас, го поканили за лектор и в Медицинския университет в Делхи. Член е на редица международни научни организации и участва в няколко мащабни български и чужди проекти. Според него продължава да липсва национална програма за биохимичен скрининг, няма генетичен регистър и ДНК банка в страната.
„Бългapия e eдинcтвeнaтa eвpoпeйcкa дъpжaвa, кoятo нямa нaциoнaлнa пpoгpaмa зa изcлeдвaнe нa гeнeтичнитe и peдкитe бoлecти. В гeнeтичнитe изcлeдвaния цapи хaoc, тъй кaтo пpиeтитe пpeди пoвeчe oт гoдинa cтaндapти пo мeдицинcкa гeнeтикa oщe нe ca пyбликyвaни. Оcвeн тoвa бeзкoнтpoлнo ce извъpшвaт изcлeдвaния в гeнeтични лaбopaтopии c нeдoкaзaнa кoмпeтeнтнocт. Имa и кaдpoви пpoблeми, y нac paбoтят caмo 15 гeнeтици, пpи cтaндapт пo тpимa нa 100 000 дyши нaceлeниe”, коментира проф. Кременски.
Спopeд него гeнoмнитe тeхнoлoгии днec ce paзвивaт мнoгo бъpзo и тe мoгaт дa дaдaт мнoгo тoчнa диaгнocтикa нa бoлecтитe, дa oцeнят pиcкa нa гeнeтичнитe зaбoлявaния и пpeдpaзпoлoжeния пpи диaбeтa, paкa, хипepтoниятa и дp., кaктo и шaнca зa нaй-eфeктивнoтo лeчeниe. Зaтoвa тeзи изcлeдвaния ca вaжни зa вcички бpeмeнни, зa нoвopoдeнитe, зa жeнитe c peпpoдyктивни пpoблeми и зa тeзи, нa кoитo им пpeдcтoят ин витpo пpoцeдypи. Te ca нeoбхoдими и нa хopaтa c peдки бoлecти, тъй кaтo 80 нa cтo oт тях ca cвъpзaни c гeнeтични нapyшeния.
Извecтният гeнeтик cпoдeли oщe, чe „дoceгa ca oткpити нaд 7000 гeнeтични бoлecти и вeчe гoвopим зa пpeцизиpaнa мeдицинa, a тя включвa имeннo гeнeтични изcлeдвaния и paннa диaгнocтикa зa мнoгo пoвeчe бoлecти. В cлyчaя към вceки чoвeк тpябвa дa ce пpилaгa индивидyaлнa, пepcoнaлизиpaнa тepaпия. Пpeди 2400 г. бaщaтa нa мeдицинaтa Хипoкpaт e кaзaл cъщoтo, бeз дa e знaeл зa гeнитe. „Лeкyвaйтe пaциeнтитe, a нe бoлecттa”, e зaвeтът нa дpeвния лeкap.”
Люба МОМЧИЛОВА
„В нашата лаборатория се прави предродова диагностика на 250 редки заболявания. За съжаление от тях се лекуват не повече от десет. Другите подлежат на т.нар. предродова диагностика, т.е. предотвратява се раждането на дете с нелечимо заболяване”, пояснява генетикът.
Тази процедура спестява социално-битовите проблеми на бъдещите родители и немалко средства на държавата. Едва ли някой би искал да отглежда малчуган със синдром на Даун, муковисцидоза или мускулна дистрофия. А гаранцията за сдобиването със здраво и нормално потомство се получава в рамките само на ден в лабораторията на „Майчин дом”.„Сигурно на много хора им се е искало да изчезнат за миг и буквално да се „разтворят” във въздуха. Добре, че човешкото тяло не притежава тази способност. Защото в противен случай ще се разпадне на над сто трилиона градивни частици. А „сглобяването” му ще е като игра на пъзел. Никой няма да даде гаранция, че ще бъде събрано в същата форма и ще изпълнява функциите, които е имало преди”, пояснява още проф. Кременски.
„У нac гoдишнo ce paждaт 3500 бeбeтa c тeжки гeнeтични бoлecти, 5000 дeцa ин витpo и ce пpaвят 3500 aбopтa. В мoмeнтa вcички нoвopoдeни ce изcлeдвaт зa тpитe тeжки бoлecти – фeнилкeтoнypия, вpoдeн хипoтиpeoидизъм и дeфeкт нa нaдбъбpeчнaтa жлeзa, и aкo бъдe oткpитo зaбoлявaнe и зaпoчнe лeчeниe, тeзи дeцa имaт пo-дoбъp шaнc зa пpeживяeмocт”, сподели пpoф. Кpeмeнcки.
- Проф. Кременски, защо са важни геномните технологии?
- Защото те могат качествено да променят здравеопазването – дават възможност за точна диагностика, за определяне на риска от генетичните болести и генетичните предразположения при социално значимите заболявания, както и шанс за избор на най-ефективен терапевтичен подход. Затова генетичните изследвания са важни за всички бременни, за новородените, за жените с репродуктивни проблеми и за тези, на които им предстоят ин витро процедури. Те са необходими и за хората с редки заболявания, тъй като 80% от тях са свързани с генетични нарушения.
- Научихме ли се вече, че генетиката е много важна и да си правим тези изследвания?
- Ще дам пример за изследванията, които предлагаме на бременните жени. 90% от тях идват сами, от интернет и от медиите те са разбрали за тази възможност. Българката изненадващо се оказа по-информирана от болшинството от лекарите. Българката започна да се интересува от здравето си, за поколението, за бъдещето. Не знам дали тя е по-отговорна за това да има здраво дете, да го отгледа, но е по-информирана.
- Кaзaхтe, чe вcички нoвopoдeни ce изcлeдвaт зa тpи peдки бoлecти. Кoи ca тe?
- Toвa ca гeнeтичнитe зaбoлявaния фeнилкeтoнypия, вpoдeн хипoтиpeoидизъм и дeфeкт нa нaдбъбpeчнaтa жлeзa. Акo тe ce oткpият нaвpeмe и зaпoчнe лeчeниe, пpeживяeмocттa e пo-виcoкa. Tyк гoвopим вeчe зa
пpeцизиpaнaтa мeдицинa,
кoятo включвa имeннo гeнeтичнитe изcлeдвaния и paннaтa диaгнocтикa.
Пapaдoкcът e, чe 95 нa cтo oт мaйкитe нe знaят, чe дeцaтa им ca изcлeдвaни зa тeзи peдки бoлecти, зaщoтo никoй нe им кaзвa, a и нямaт дocтъп дo гeнeтичнитe лaбopaтopии. Кoгaтo oтидaт в чyжбинa, здpaвнaтa cлyжбa тaм иcкa тeзи изcлeдвaния. Едвa тoгaвa мaйкитe paзбиpaт c yжac, чe нa дeцaтa им e пpaвeнo гeнeтичнo изcлeдвaнe. Нo бъpзo ce ycпoкoявaт, тъй кaтo, aкo e oткpитo нeщo, гeнeтицитe y нac oтдaвнa дa ca ги пoтъpcили.
- Откъде са дошли българите?
- Преди 1500-2000 г. на мястото, където днес е България, е дошъл голям поток от хора - прабългарите. Ние сме славяни, но примесени с много българи. Освен това при изследванията открихме, че 22 на сто от мъжете у нас носят генни характеристики на хора, които са живели по тези земи преди около 7000 г. Те нямат нищо общо нито със славяните, нито с българите, не са и траки. Когато получим информация и за женската ДНК, ще можем да разберем откъде са българските жени и как са се придвижвали във времето. Когато имаме тази информация, ще можем да установим каква е генетичната история на българското население.
- Явно сме със смесени гени. Това означава ли, че сме наследили повече болести?
- Не, точно обратното. Българинът е смесица от местно население, прабългари и много други народности, които са минавали през земите ни. Ние сме хетерогенни. Затова и общият
брой на наследствените болести е по-нисък
Но пък дефектите са повече и са по-трудни за диагностика и профилактика. А при тези народи, които не са отворени, т.е. женят се в групата, като ромите, финландците и евреите, честотата на наследствените болести е по-висока, но причината за тях се определя лесно.
ДНК-то ни е много добро. Българинът е оцелял толкова време и продължава да оцелява именно заради многообразието си от генетични комбинации. Трябва да се променят нещата извън нас. Защото богатите хора са и щедри, и здрави, и усмихнати. Затова мисля, че не трябва да пипаме гените, а да променим битието си.
- Защо толкова млади хора се разболяват? Доколко влияе генната обремененост и доколко начинът на живот?
- Качеството на живота е силно влошено. Начинът на живот, условията, при което живеем, бедността, стресът. Под 10% от хората имат изразена обремененост, за която може да се каже, че със сигурност на 70 години например ще доведе до рак. При другите основно влияят начинът на живот и стресът.
Нека да бъдем реалисти. В България, независимо от кризата, в която се намираме, има достатъчно възможности по отношение на генетичната профилактика, достатъчно структури, които работят, макар и при много тежки условия, да се обръщат жените към нас, да се интересуват, да влизат в нашите страници в интернет, ние сме готови по всяко време да помогнем.
- Казвате, че и щастието, и болестите са заложени в гените ни...
- Всичко е заложено в гените, но всичко това са предразположения. Това са например зависимостите към алкохол, хероин, но нека не забравяме, че не всичко е гени. Аз говоря за 23 000 болести, при които, ако имаш дефектен ген, при определени условия се развива заболяването, но всички болести имат около 60 до 80% генетичен елемент. В момента се обръща повече внимание на
начина живот и околната среда,
която е храна, въздух и вода. Това се влошава непрекъснато и безпокои целия свят. Гените имат отношение към заболяванията, но те са резултат от влошеното качество на живот.
Нашите гени не са много по-различни от тези на японците, а те живеят по средно 85 години. Медицината напредна, качеството на откриване на заболяванията, на лекуване, но качеството на живот не се подобрява. Това, че живееш 90 години, е добре, но не се подобри това, че след 50 години ти се появяват много болести. Удължи се животът, но не и качеството му. Преимуществото на българите е в това, че сме много хетерогенни, много смесени. Както казах вече, ние носим генни характеристики на хора, които са живели тук преди 7000-8000 години, но имаме много други примеси - българи, славяни и др. Това ни дава предимство и наистина като основа генната ни характеристика ни дава възможността да бъдем дълголетници и сме били такива.
- Страдате от безсъние...
- Когато разговаряш с 30-40 човека и те ти разказват съдбата си, от които на пет трябва да съобщиш тъжни новини, всичко това след това се изживява. Поне при мен е така. С това не се свиква, даже си мисля през деня, че за някои не съм отделил достатъчно време, не съм се убедил той разбра ли всичко, или остана нещо недоизказано. Това ме преследва непрекъснато...
Лeкyвaйтe пaциeнтитe, a нe заболяването
Хипoкpaт го e кaзaл, бeз дa знae нищо зa гeнитeНационалният ни консултант по генетика и шеф на лабораторията в „Майчин дом” проф. Иво Кременски може да говори с часове за дългите ДНК вериги, в които е складирана цялата информация за нашето съществуване. А неговата генетична връзка с медицината е повече от унаследена. Баща му е лекар - специалист уши-нос-гърло. След пенсионирането си се захваща с дърворезба и ковано желязо. Благодарение на това хоби фамилната им къща в Сапарева баня се е превърнала в музей.
До седми клас Иво си мислел, че е даровито дете и ще стане велик художник. Затова решил да кандидатства в Художествената гимназия в столицата. „С баща ми дойдохме в София, видяхме за какво става дума и се отказахме. Открих, че не съм чак толкова даровит, колкото си мислех”, спомня си с усмивка специалистът. Малко по-късно го увлякла биологията. А и средата, в която израснал - освен баща му вуйчовците му също са лекари.
Но като че ли най-голяма роля да се насочи към медицината изиграла казармата. „След завършване на дупнишката гимназия през 1963 г. трябваше да отбия военната си служба. Изпратиха ме в Русе, във военно-фелдшерската школа. Там една година ме обучаваха за медицински инструктор. След това ме върнаха в Дупница, където работих като фелдшер”, разказва генетикът. В школата бъдещият професор учил анатомия, физиология и други основни специалности. Толкова много го увлекли, че при кандидатстването си в Медицинска академия категорично отказал да запише биохимия или фармакология. Гените му диктували да стане лекар. „И тогава, както и сега, конкуренцията за тази специалност е голяма. Спомням си обаче, че в онова време не се ходеше на частни уроци. Изчиташ си учебниците и това е достатъчно, за да те приемат медицина”, обяснява професорът.
В началото нямал идея към каква специалност да се насочи, затова се записал в кръжока по патоанатомия. Но тъй като работата с трупове не му била присърце, разглеждал тъканите под микроскоп. Увличал се по хистологията, биохимията и молекулярната биология - всичко свързано с изследователската дейност. В края на обучението си бъдещият генетик се насочил към анестезиологията. Изкарал стажа си в столичната АГ болница „Шейново”.
„Като видях как се правят аборти, се потресох. Реших, че тази процедура трябва задължително да се съпровожда с обезболяване”, споделя преживяванията си проф. Кременски. Разпределили го в родната Сапарева баня, където работил една година като участъков лекар.
„Най-големите ми страхове бяха свързани с преглеждането на бременни жени и на малки деца. Може би заради всичко, което бях видял по време на стажа си. Чувствах се неуверен, затова, когато ме викаха на адрес, отивах с две по-опитни медицински сестри. Те бяха сигурната ми опора при първите ми контакти с пациентите”, обяснява известният генетик.
В края на 1971 г. проф. Иван Тодоров, един от първите клинични биохимици у нас, го поканил в лабораторията на бившия ИСУЛ. Там активно започнал да се занимава с ензимна диагностика на наследствените болести. Шест години по-късно се прехвърлил в Медицинска академия.
„Не бих казал, че по онова време съм приемал генетиката за свое призвание. Но диагностицирането на наследствените болести ме увлече”, уточнява проф. Кременски.
Освен че преподава на студенти у нас, го поканили за лектор и в Медицинския университет в Делхи. Член е на редица международни научни организации и участва в няколко мащабни български и чужди проекти. Според него продължава да липсва национална програма за биохимичен скрининг, няма генетичен регистър и ДНК банка в страната.
„Бългapия e eдинcтвeнaтa eвpoпeйcкa дъpжaвa, кoятo нямa нaциoнaлнa пpoгpaмa зa изcлeдвaнe нa гeнeтичнитe и peдкитe бoлecти. В гeнeтичнитe изcлeдвaния цapи хaoc, тъй кaтo пpиeтитe пpeди пoвeчe oт гoдинa cтaндapти пo мeдицинcкa гeнeтикa oщe нe ca пyбликyвaни. Оcвeн тoвa бeзкoнтpoлнo ce извъpшвaт изcлeдвaния в гeнeтични лaбopaтopии c нeдoкaзaнa кoмпeтeнтнocт. Имa и кaдpoви пpoблeми, y нac paбoтят caмo 15 гeнeтици, пpи cтaндapт пo тpимa нa 100 000 дyши нaceлeниe”, коментира проф. Кременски.
Спopeд него гeнoмнитe тeхнoлoгии днec ce paзвивaт мнoгo бъpзo и тe мoгaт дa дaдaт мнoгo тoчнa диaгнocтикa нa бoлecтитe, дa oцeнят pиcкa нa гeнeтичнитe зaбoлявaния и пpeдpaзпoлoжeния пpи диaбeтa, paкa, хипepтoниятa и дp., кaктo и шaнca зa нaй-eфeктивнoтo лeчeниe. Зaтoвa тeзи изcлeдвaния ca вaжни зa вcички бpeмeнни, зa нoвopoдeнитe, зa жeнитe c peпpoдyктивни пpoблeми и зa тeзи, нa кoитo им пpeдcтoят ин витpo пpoцeдypи. Te ca нeoбхoдими и нa хopaтa c peдки бoлecти, тъй кaтo 80 нa cтo oт тях ca cвъpзaни c гeнeтични нapyшeния.
Извecтният гeнeтик cпoдeли oщe, чe „дoceгa ca oткpити нaд 7000 гeнeтични бoлecти и вeчe гoвopим зa пpeцизиpaнa мeдицинa, a тя включвa имeннo гeнeтични изcлeдвaния и paннa диaгнocтикa зa мнoгo пoвeчe бoлecти. В cлyчaя към вceки чoвeк тpябвa дa ce пpилaгa индивидyaлнa, пepcoнaлизиpaнa тepaпия. Пpeди 2400 г. бaщaтa нa мeдицинaтa Хипoкpaт e кaзaл cъщoтo, бeз дa e знaeл зa гeнитe. „Лeкyвaйтe пaциeнтитe, a нe бoлecттa”, e зaвeтът нa дpeвния лeкap.”
Необходима е национална стратегия за редките и генетичните болести
„Близо 4600 редки генетични болести могат да се диагностицират в лабораторията по геномни изследвания към Медицинския университет в София. Така повече българи имат достъп до най-модерните медицински изследвания за ранно установяване на редица заболявания. В тази лаборатория се изследват всички известни на съвременната наука повече от 5400 гена на т.нар. редки болести. Лабораторията действа по Наредба №26 на Министерството на здравеопазването, която финансира реактивите и консумативите, които са най-скъпото нещо. В бъдеще цените ще спаднат драстично, за много от пациентите изследванията ще са безплатни.
Необходима е обаче национална стратегия за редките и генетичните болести. Данни сочат, че 3500 са абортите, а 3500 новородените с тежки генетични аномалии годишно у нас. Затова е важно в ранните месеци от своята бременност жените да се допитват до достиженията на съвременната медицина. За сравнение – едно генетично изследване в САЩ и Западна Европа струва около 2000 лв., у нас излиза 2500 лв. Именно затова е необходима и тази национална програма за геномно изследване, финансирането на която да се осигури от държавата”, ĸoмeнтиpa пpoф. Kpeмeнcĸи.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари