Проф. д-р Красимир Генов пред в. "Доктор": Безсънието предхожда инсулта

По коледните и новогодишните празници от спешната болница „Пирогов” съобщиха за рекорден брой приети пациенти с инфаркт и инсулт.
„Инсултът се подмладява с всяка изминала година. Никой не е в състояние да предвиди как може да се развие болестта. Младите не са защитени от това заболяване, макар че по принцип исхемичният инсулт се среща при хора на средна възраст, над 50-годишни. Болните обаче трябва да следват стриктно препоръчаната рехабилитационна и терапевтична схема. Понякога пациентите се чувстват добре след 3 месеца и спират лекарствата, но 6 месеца по-късно получават отново инсулт, и то тежък”, разказа за коварното заболяване проф. д-р Красимир Генов, началник на клиника „Неврология” при Катедрата по неврология и неврохирургия във Военномедицинска академия-София.

- Проф. Генов, защо все пак инсултът ни дебне по всяко време?
- Както студеното време, така и много топлото имат своето поражение върху съдовата стена. Студът реагира със спазъм, а топлината - с дилатация, с разширяване на кръвоносния съд. И едното, и другото довеждат до промени на перфузията в мозъчното кръвообращение - променя се снабдяването с необходимите хранителни вещества на нервната клетка. Спазъмът при студено време увеличава кръвното налягане. Болните, ако имат хипертония, правят хипертонична криза, тя още повече задълбочава спазъма, нарушава се кръвообращението на определена зона и ето го инсулта. При топлото време обратното - разширява се много съдът, пак кислород и глюкоза не достигат, кръвното налягане в този случай пада и пак се появява исхемичният инсулт. Промените в кръвното налягане, независимо дали са с много високи или много ниски стойности, увреждат мозъка. Както високото, така и ниското кръвно налягане са опасни за мозъчното кръвообращение. Затова трябва да има много добър баланс на кръвното налягане.

- Коя е възрастта, при която трябва повече да внимаваме?
- Трябва да започнем да внимаваме още когато не мислим за това, да внимаваме, когато процесът на атеросклероза започва във всеки организъм, а това е след 30-годишна възраст. Възрастта около 50 е доста рискова по отношение на съдовите заболявания въобще и за инсултите.
Искам да обърна внимание на т.нар. транзиторни исхемични атаки или това, което в миналото се наричаше преходни нарушения на мозъчното кръвообращение. Това е форма на мозъчно съдово заболяване, при което симптоматиката настъпва в продължение на няколко минути, обичайно в един и същи съдов басейн, с едни и същи клинични изяви, по няколко пъти на ден и се повтаря няколко дни.

- Каква е симптоматиката при тези нарушения на мозъчното кръвообращение?
- Симптоматиката е в зависимост от засегнатия съдов басейн. Тя може да бъде от типа на слабост в ръка, в ръка и крак, само в крак, да има сетивни нарушения - изтръпване в същите, преходни зрителни нарушения,
 
преходни нарушения в равновесието,
 
преходно главоболие, епилептични прояви, много неща са. Важното е, ако човек около 50 години усеща, че има подобни прояви, много бързо да се обърне към невролог, за да може да се направят необходимите изследвания. Те включват както обикновени лабораторни изследвания, електрокардиограма, ехокардиография, така и невросонографски изследвания, доплерова сонография и най-вече да се разпита и прегледа пациентът. Ако тогава се установи, че има стенози на каротидни артерии, че има много рискови фактори, трябва да се вземат мерки, така че да се намали тяхното вредно влияние.



- Кои са рисковите фактори за инсулта?
- Това са артериална хипертония на първо място, следва захарен диабет, дислипидемия, затлъстяване, тютюнопушене, предсърдно мъждене, каротидни стенози, нерационално хранене, което включва много мазнини, много хляб, дълго седене на маса, ядене един път на ден и намалена физическа активност.
Когато говорим за физическата активност, разбирам, че не всички можем да бъдем във фитнеса или на стадиона. Тук става въпрос за регулярна, неизтощителна физическа активност. И за това има програми и на съвременните смартфони. Всеки човек може да си знае маршрута, така че да извършва разходка от 5 км на ден, която при всички положения оказва своето благотворно влияние.
Ако се върнем пак на рисковите фактори, има и не толкова добре документирани –
 
това са метаболитният синдром,
 
злоупотребата с алкохол, употребата на лекарства, орални контрацептиви, мигрена, обструктивна сънна апнея, депресия.
Ранните фази на мозъчно-съдовото заболяване са най-благоприятни за повлияване на заболяването. Адекватното им лечение в крайна сметка намалява риска от развитие на тежките нозологични единици, каквито са мозъчният инфаркт и кръвоизлив. Предотвратяването на развитието на малките инфаркти в бялото мозъчно вещество и на по-големите прекратява развитието на съдовата деменция, която е първата по честота в света, повече от болестта на Алцхаймер.

- Кое е най-важно като превенция при атеросклерозата на мозъчните съдове?
- Всичко е важно. Ако се установи, че човек има висок холестерол, трябва да започне да се движи. Ако започне да плува, да извършва по-регулярни физически упражнения, само след 3 месеца би могло холестеролът да понижи нивата си. Но когато говорим за холестерол, трябва да се има предвид, че той има различни фракции и добрият трябва да бъде повече за сметка на лошия. Установяването на някаква дислипидемия налага лечение и промяна в режима на живот и хранене.
Затова изследванията са единственият сигурен начин да разберете какъв е статусът ви. Но в ранните фази, алармиращи симптоми на последващ инсулт, са потиснато настроение, безсъние, трудна концентрация. Ако имате такива, трябва да отидете при личния си лекар, при невролога, да си направите скрининг, защото това е моментът, в който симптоматиката се повлиява най-добре.



Януари и февруари са най-рисковите месеци
 
Оказва се, че най-голяма опасност от инсулт ни грози не кога да е, а през първите месеци от годината, установиха учени от университета на Южна Калифорния.

Първоначално изследователите мислели, че по-високата смъртност от тези заболявания е в резултат на студа, но в крайна сметка открили, че теорията им е погрешна. До изводите стигнали, след като разгледали смъртни случаи от инфаркт между 1985 и 1996 г. в Лос Анджелис. Интересното обаче е, че този град е известен с меката си зима. И макар там да се наблюдават поносими температури, в началото на всяка година смъртните случаи рязко скачали с една трета.

Специалистите направили същото проучване и в други райони, като резултатите показали, че тайната на мистерията не е в студа, а в други фактори като замърсяване на въздуха например. От тази гледна точка по-опасни са големите градове. Проучването показало още, че дори краткосрочно излагане на замърсители от дизелови и бензинови пари е свързано с увеличаване на смъртните случаи от инфаркти и инсулти.



Замърсителите навлизат в кръвообращението чрез белите дробове, където инициират възпалителен процес. Това може да доведе до образуването на кръвни съсиреци в артериите - рисков фактор за инфаркт и инсулт, поясняват медиците.

Друг важен стимул за инфарктите е силната инфекция от грип. Тя е много по-вероятна през зимата, което дава основание на учените да направят връзка и тук. Поясняват, че грипният вирус засяга възпалителни и кръвосъсирващи пътеки, които могат да причинят мастни отлагания върху артериалната стена. В един момент те могат да се отскубнат и да доведат до инфаркти.

Отношение имат още сезонните фактори през зимата. Като пример изследователите дават липсата на витамин D, който се усеща най-силно през зимата.
 
Люба МОМЧИЛОВА