Доц. д-р Васил Каракостов е началник на Клиниката по неврохирургия в Университетската болница “Св. Иван Рилски” в София. Защитава дисертация на тема радиохирургия за работа с така модерния кибернож. Специализира гръбначна хирургия и микрохирургия в Мюнхен, Цюрих, Берн, Залцбург, Брюксел и Лайден. В последните години самият той обучава на съвременните методи неврохирурзи от цяла Европа в качеството си на лектор и демонстратор на Световната гръбначна асоциация AOSPINE. Доц. Каракостов обясни за читателите на MyClinic новостите в гръбначната хирургия.
- Доц. Каракостов, как се промени гръбначната хирургия в последните десетилетия?
- Преди около 15 години започнах да се занимавам по-активно с гръбначна хирургия и да специализирам предимно в чужбина. За това време настъпи истинска революция в гръбначната хирургия благодарение на въвеждането на нови технологии и развитие на имплантологията. Скокът е и в оперативните интервенции като техника, и като импланти. Гръбначната хирургия не е само укрепване, реконструиране и подмяна телата на прешлените, но и лечение на заболявания на гръбначния мозък и нервите - като се започне от доброкачествени тумори, вродени кисти, тежки травми с притискане на гръбначния мозък, артерио-венозни малформации и се стигне до статичните заболявания по гръбнака, които имат голям бум напоследък. Тези заболявания са по телата на прешлените, но не малка част са в самия гръбначен канал и притискат гръбначния мозък. Без съвременната технологична въоръженост тази патология нямаше да се лекува толкова успешно. В университетската клиника по неврохирургия в “Св. Иван Рилски” използваме най-съвременните постижения. Един от апаратите излезе миналата година в американското списание за нови медицински технологии “Спайнъл нюз”, а ние вече работим с него. Присадихме на шестима пациенти най-съвременните импланти във врата - така наречените кейджове.
- Какво представляват модерните импланти - кейджовете?
- Кейджовете са импланти, които заместват междупрешленните дискове. А дисковете са хрущялни “гевречета”, които осъществяват връзката между прешлените. Те са подвижната част на гръбначния стълб. Когато дисковете се износят или се спукат, сърцевината му излиза навън и притиска нервните структури. Вместо дисковете поставяме кейджове или кутийки, подобни на пулове за табла. В миналото имплантите се правеха от метал, а сега от съвременни материали, които са абсолютно съвместими с организма, не дават алергични реакции или на отхвърляне. Самият дизайн, начин на поставяне и закрепване на имплантите дава възможност пациентът още на другия ден след операцията да бъде напълно функционален и без болка. Оперативната техника стана все по-малко травмираща и пациентът по-рано и в по-голяма степен възстановява качеството на живота си.
- Колко голям е разрезът?
- Това е микроскопска хирургия. Разрезът варира между 1,5 - 2 см. През него се поставя нещо като тръба, която минава между тъканите и стига патологичното пространство. През този отвор се работи с микроинструменти, не влизат ръце. Процесът се наблюдава на голям монитор през камера на микроскоп.
Прави се и по-голяма хирургия, когато трябва да се подменят цели тела на прешлени, ако са поразени от тумор, или когато трябва
да се поставят по-големи и сложни импланти
Но стремежът ни е максимално да се намали травмата на меките тъкани. Годишно в клиниката ни се извършват 700-800 операции на гръбнак, при които се изисква стабилизация, импланти, за да има гръбнакът и стабилност, и подвижност. От тях 1/3 са проблеми в шийната област. Един известен българин каскадьор имаше много тежка шийна травма, с изтръпване и скованост на четирите крайника. Той се оперира преди четири години и сега продължава да изпълнява сложни каскади във филмовите студиа в САЩ и в Западна Европа.
- Какъв е рискът при гръбначните операции?
- Ще дам пример с едни от най-често срещаните заболявания - дисковите хернии и всички дискогенни патологии. Ако пациент има тежка пареза - нервът е силно притиснат и увреден, вече не може да командва определени групи мускули, и ако не се оперира в рамките на 78 часа от началото на парезата, никой хирург не може да даде гаранция за 100% възстановяване на нерва, въпреки че ще извади хернията напълно. Но ако това стане до 78-ия час, нервът ще бъде възстановен абсолютно. Няма значение на колко години е пациентът. Може да е и над 70-годишен. Тук сме оперирали и 90-годишни жени, при които с остаряването е започнало разреждане на костите и са настъпили остеопоротични фрактури. При тези възрастни пациенти се налагат съвременни, “безкръвни”, минимално инвазивни операции: тялото на счупения прешлен се запълва с подобен на паста за зъби субстрат, който след седмата минута се втвърдява. Така прешленът става здрав и пациентът може да се изправи и да ходи още на следващия ден. Възрастта в случая не е порок. По-голям оперативен риск има, когато пациентът е с тежки съпътстващи увреждания - сърдечни, чернодробни, и интервенцията не може да продължи достатъчно дълго време, за да бъде извършена качествено. Но при стандартната популация пациенти рискът е по-малък от 0,5%, какъвто е при операция на сливици.
- Кога пациентите трябва да потърсят помощта на неврохирург?
- Не е нормално още с първите оплаквания да се ходи при неврохирург. При 90% от хората оплакванията от болка в гръбнака минават от покой, от нестероидни противовъзпалителни средства, масажи или вид кинезитерапия. Но когато болката е
съпроводена със слабост в крак или ръка,
или с абсолютно нарушена чувствителност, изтръпване, е задължително пациентът да се обърне към невролог. След като е проведено рутинно лечение с медикаменти и покой или с процедури при кинезитерапевт, дори при мануален терапевт - по народному чакръкчия, и това не доведе до подобрение, не трябва твърдоглаво да се продължава в тази насока. Трябва да се отиде на изследване със скенер или с магнитен резонанс. При травма в началото може да свърши работа и обикновена рентгенова снимка. Ако се установи, че голямо парче от дисковата херния е притиснало нерв или гръбначния мозък, или се види тумор, който също може да е причина за такъв тип болка, тогава пациентът трябва да се консултира с неврохирург, който ще уточни в детайли заболяването.
- Споделете интересен случай от вашата практика.
- Преди три години в клиниката постъпи за първи път дете на 4 годинки с изкривяване на гръбнака, което не можеше да ходи. Сметнали, че това е сколиоза. Но магнитният резонанс и допълнителни изследвания установиха вроден доброкачествен тумор на гръбначния мозък, дълъг повече от 15 см, в цялата кръстна област, който стигаше до опашката. Направихме две операции по 6-8 часа, като втората беше през февруари тази година. Детето ходеше още след първата операция. Родителите бяха много доволни, но знаеха, че там има нещо, което трябва да премахнем напълно. Оперирахме бавно, милиметър по милиметър, като апаратурата за електрофизиологичен контрол следеше дали са нормални импулсите от гръбнака. Крайният резултат беше изключително добър.
- Обявиха, че през септември във вашата болница вече ще работи кибернож. Вие ще оперирате ли с него?
- Да, получих предложение за това с цял екип, който се създава в момента. Всички колеги в екипа трябва да се обучим да работим точно с тази апаратура. Нашият център по радиохирургия ще бъде референтен за цяла Източна Европа и ще бъде модел за обучение. Идеята беше още преди три години. Тази апаратура обаче струва над 5 млн. евро и инвестиционният процес се позабави. Но всяко зло за добро. Сега е подписано официално споразумение между българската страна и фирмата-производител за внасянето на последно поколение апарат. Той дава възможност не само да се прави радиохирургия с кибернож, но и да се извършва лъчелечение на по-големи тумори.
За съжаление, в България повечето от пациентите постъпват за лечение с по-големи тумори. Стереотаксичната радиохирургия с кибернож, гаманож и трубимнож облъчва с доза, която не уврежда околните тъкани, но е достатъчно силна, че да умъртви тумор от 3 см. Радиохирургията е подходяща и при премахване метастазите в гръбначните прешлени при рак на гърдата, защото не уврежда гръбначния мозък. Тази изключително мощна и бързодействаща апаратура е от края на миналата година. В света работят около пет такива апарата.
Мара КАЛЧЕВА
