На Световния ден за борба с множествената склероза учени обявиха откритие, което може да помогне за разгадаването на една от най-големите загадки около заболяването – защо при някои пациенти то протича сравнително леко, а при други води до тежка инвалидизация.
Ново изследване на учени от Нидерландия сочи, че специален тип имунни клетки, наречени „пенести микроглии“ (foamy microglia), могат да играят ключова роля за най-тежките форми на множествена склероза.
Когато защитните клетки започнат да вредят
Множествената склероза е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува миелина – защитната обвивка около нервните влакна. Това нарушава предаването на нервните сигнали и води до проблеми с движението, зрението, паметта и координацията.
Микроглията е вид имунна клетка в мозъка, чиято основна задача е да почиства увредени тъкани и да подпомага възстановяването им. Изследователите обаче са установили, че при пациенти с тежка форма на заболяването тези клетки се натрупват с мастни капчици и буквално се „задръстват“.
Вместо да подпомагат възстановяването на нервната тъкан, те започват да поддържат и засилват възпалението в мозъка.
„Открихме, че пациентите с голям брой такива клетки много по-често развиват тежко протичане на заболяването“, обяснява д-р Даан ван дер Влиет от Лайденския университет.
Какво показва изследването
Екипът е анализирал мозъчна тъкан от 28 души с вторично прогресираща множествена склероза – форма на заболяването, при която физическите и когнитивните способности постепенно се влошават.
За сравнение учените са използвали и проби от 10 души без заболяването.
Чрез съвременни генетични и молекулярни методи специалистите са картографирали протеините, мазнините и активните гени в зоните на мозъка, засегнати от характерните за множествената склероза лезии.
Резултатите показват ясна връзка между количеството на пенестите микроглии и прогресията на заболяването. Освен това тези клетки имат различен биологичен профил и отделят вещества, които могат допълнително да подхранват възпалителния процес.
Според учените микроглиите първоначално се опитват да изчистят увредения миелин и да възстановят тъканите. С натрупването на мазнини обаче те губят способността си да изпълняват тази функция.
„Тези клетки вероятно се опитват да помогнат, като почистват уврежданията. Но в даден момент се претоварват и вече не могат ефективно да участват във възстановяването“, посочва ван дер Влиет.
Надежда за ново лечение
За да потвърдят откритието си, учените провеждат експерименти и върху мишки с модел на множествена склероза. След блокиране на един от ензимите, който е особено активен в пенестите микроглии, възстановяването на нервната тъкан значително се подобрява.
Това дава надежда, че в бъдеще може да бъдат разработени терапии, насочени към метаболизма на мазнините в тези клетки.
Макар изследването все още да е в ранен етап и да предстоят клинични изпитвания върху хора, резултатите отварят нова посока за борба със заболяването.
Възможност за по-ранна диагностика
Още едно важно откритие е свързано с възможността за ранно откриване на тежките форми на множествена склероза.
Изследователите са открили специфични мастни молекули, свързани с пенестите микроглии, в цереброспиналната течност около мозъка и гръбначния мозък. Това означава, че в бъдеще те могат да бъдат използвани като биомаркери за прогнозиране на риска от бързо влошаване на заболяването.
„Това открива възможност за разработване на тестове, които да помагат на лекарите да определят по-рано кои пациенти са изложени на риск от бързо прогресиране и кой вид лечение би бил най-подходящ за тях“, обяснява ван дер Влиет.
Откритието дава нова надежда на милионите хора по света, живеещи с множествена склероза, и може да се превърне в ключова стъпка към по-прецизно лечение на едно от най-сложните неврологични заболявания.
