Когато температурите тръгнат надолу, организмът е поставен пред изпитание - не толкова заради студа, колкото заради прехода от положителни към минусови температури, пише "Марица".
При рязко падане на градусите той не е беззащитен, мобилизира се и включва в работа механизми на високи обороти - свива кръвоносните съдове, забавя кръвообращението и така пести топлина, а заедно с това и разход на енергия. Това обаче води до куп здравословни проблеми.
Забави ли се циркулацията на кръв, кислородът не достига и предизвиква спазми. Те стягат менгемето на главоболието.
Болката се усеща в тила отзад. Това е така нареченото спастично главоболие. А ако се наложи дълго време да стоите на открито при минусови температури, престоят може да отприщи и пристъпи на мигрена.
Най-уязвими са хората с хронични страдания - сърдечносъдови, стенокардия и хипертония.
Студът може да провокира и стенокардни пристъпи при всяко излизане от топлата стая навън в ледения мраз.
За тези с нестабилно кръвно налягане и проблеми с вегетативна нервна система преходът може да се окаже фатален.
Ниските температури повишават нуждите на организма от повече енергия. Единствен неин източник е храната.
Затова в студеното време тя трябва да е богата на белтъчини, мазнини и на въглехидрати. Нужни са и повече микроелементи, минерали и витамини. Най-голяма е необходимостта обаче от витамин А, С, D, E и B.
Белтъчната храна е най-качествен източник на енергия. Когато тя “изгаря”, освобождава най-много енергия за организма. Затова за мразовитите дни са подходящи топло мляко, сирене, риба, яйца, ядки.
Пълнозърнестият хляб и зърнените храни съдържат така наречените бавни въглехидрати, които постепенно освобождават енергия и продължително време стимулират кръвообращението.
За разлика от тях шоколадът дава взрив. Той прави скоростна доставка на “гориво”. Затова е добре винаги да имате парченце в джоба, особено при разходки в планината.
Ако ще стоите по-дълго на студено, стомахът не бива да е празен. Похапвайте по-често, но в по-малки количества. Не прекалявайте, иначе ще изпитате тежест в стомаха и ще се задъхвате.
Макар греяната ракия да е голямо изкушение в студа, през зимата алкохолът трябва да се консумира в умерени количества.
Ако сте измръзнали, отложете горещия душ или сауната.
Температурата на тялото не бива да се повишава изведнъж. Опасността идва от това, че част от кръвоносните съдове се отпускат рязко, а други се свиват повече, отколкото от студа. Рязката промяна в температурата, когато от студено влезем в сауната, принудително “зарежда” с кръв едни зони, а други чувствително лишава от приток.
Това може да има нежелателни последици, особено за хора с болно сърце. Винаги и по-разумно е загряването да стане постепенно и бавно. Най-добре е краката и ръцете енергично да се разтрият със сухи фрикции. /zdrave.to
