Медът е перфектното лекарство

Ме­дът е из­пол­з­ван ка­то хра­на още от пе­щер­ни­те хо­ра. Пче­ли са от­г­леж­да­ни в древ­ния Еги­пет пре­ди по­ве­че от 6000 го­ди­ни. Още то­га­ва е ус­та­но­ве­но, че ос­вен хра­ни­тел­ни ка­чес­т­ва ме­дът при­те­жа­ва и цен­ни ле­чеб­ни свойс­т­ва. В еги­пет­с­ки па­пи­рус от­п­ре­ди 3500 го­ди­ни ме­дът се пре­по­ръч­ва за ле­че­ние на бъб­реч­ни, чер­нод­роб­ни и сто­маш­но-чрев­ни за­бо­ля­ва­ния.
 
Про­ник­на­ли в кръв­та, за­ха­ри­те на ме­да са ос­но­вен енер­ге­ти­чен ма­те­ри­ал за мус­ку­ли­те, сър­це­то и нер­в­на­та сис­те­ма. Из­вес­т­но е, че при спа­да­не ни­во­то на кръв­на­та за­хар на­ма­ля­ва как­то ум­с­т­ве­на­та, та­ка и фи­зи­чес­ка­та дей­ност. Съ­дър­жа­щи­те се в ме­да ви­та­ми­ни, ма­кар и в мал­ки ко­ли­чес­т­ва, вли­я­ят на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та и под­по­ма­гат фун­к­ци­я­та на жле­зи­те с вът­реш­на сек­ре­ция.
 
Ете­рич­ни­те и смо­лис­тите ве­щес­т­ва в ме­да имат ле­ко въз­буж­да­що дейс­т­вие, осо­бе­но вър­ху кръ­во­нос­на­та и нер­в­на­та сис­те­ма и то­ни­зи­рат ор­га­низ­ма.
 
Ос­нов­ни­ят на­чин на упот­ре­ба на ме­да е вът­реш­но­то му при­ло­же­ние. Ко­га­то се це­ли пов­ли­я­ва­не на про­це­си в гор­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща, е не­об­хо­ди­мо ме­дът да се за­дър­жи в ус­та­та, за да мо­гат ан­ти­би­о­тич­ни­те му ве­щес­т­ва да кон­так­ту­ват по-про­дъл­жи­тел­но вре­ме с ус­т­на­та ли­га­ви­ца. Мо­же да се при­е­ма и раз­т­во­рен в топ­ло мля­ко, чай или в ком­би­на­ция с про­по­лис. Ко­га­то се из­пол­з­ват не­го­ви­те ан­ти­мик­роб­ни свойс­т­ва при за­бо­ля­ва­ния на сто­маш­но-чрев­ния тракт (ен­те­ри­ти, ко­ли­ти), се пре­по­ръч­ва да се при­е­ма под фор­ма­та на гъст во­ден раз­т­вор.
 
Ме­дът, пос­та­вен вър­ху ра­на, во­ди до при­лив на кръв и лим­фа. Той пре­диз­вик­ва от­де­ля­не­то на оби­лен сек­рет, кой­то по­чис­т­ва ра­не­ва­та по­вър­х­ност. Към то­зи ефект на ме­ха­нич­но по­чис­т­ва­не на ра­на­та се до­ба­вя и не­го­во­то ан­ти­бак­те­ри­ал­но дейс­т­вие, как­то и на съ­дър­жа­щи­те се в ме­да фла­во­но­и­ди, ко­и­то от своя стра­на за­сил­ват ре­ге­не­ра­тив­ни­те спо­соб­нос­ти на клет­ки­те. Ме­дът влияе бла­гоп­ри­ят­но на ра­не­вия про­цес на ко­жа­та и на ли­га­ви­ци­те и ка­то сти­му­ли­ра гра­ну­ли­ра­не­то и епи­те­ли­за­ци­я­та. Ле­че­ни­е­то се про­веж­да чрез на­маз­ва­не на ра­на­та с мед или чрез ба­ни с 30-про­центен во­ден раз­т­вор на мед. Пос­ти­га се бър­зо очис­т­ва­не на ра­на­та от гной­на­та сек­ре­ция и пос­лед­ва­що епи­те­ли­зи­ра­не.
 
Епи­те­ли­зи­ра­що­то и ан­ти­би­о­тич­но­то дейс­т­вие на ме­да се из­пол­з­ват и за ле­че­ние на въз­па­ли­тел­ни за­бо­ля­ва­ния на ус­т­на­та ку­хи­на и на вла­га­ли­ще­то. Ме­до­ле­че­ние под фор­ма на сму­че­не на къс­че оза­ха­рен мед или ма­саж на вен­ци­те се при­ла­га при па­ро­дон­то­за.
 
Въз ос­но­ва на ан­ти­би­о­тич­но­то, про­ти­во­въз­па­ли­тел­но­то, кар­ди­о­то­нич­но­то, ре­ге­не­ра­тив­но­то, иму­нос­ти­му­ли­ра­що­то и дру­ги въз­дейс­т­вия на ме­да, той е по­ка­зан ка­то глав­но или по­мощ­но сред­с­т­во при ле­че­ни­е­то на сто­маш­но-чрев­ни, ди­ха­тел­ни, сър­деч­носъ­до­ви и до­ри ги­не­ко­ло­гич­ни за­бо­ля­ва­ния. Пре­по­ръч­ва се в ди­е­та­та на бъб­реч­но и чер­нод­роб­но бол­ни, при нев­ро­зи, как­то и за про­фи­лак­ти­ка на раз­лич­ни за­бо­ля­ва­ния. Един­с­т­ве­но­то про­ти­во­по­ка­за­ние за упот­ре­ба на ме­да е ряд­ко сре­ща­ща­та се не­по­но­си­мост към не­го. При бол­ни с ог­ра­ни­че­ние на за­ха­ри­те (напр. ди­а­бе­ти­ци) упот­ре­ба­та на ме­да е от­но­си­тел­но про­ти­во­по­ка­за­ние.
 
Мно­гоб­рой­ни­те му със­тав­ки под­по­ма­гат фун­к­ци­и­те на сто­маш­но-чрев­ния тракт, нор­ма­ли­зи­рат ки­се­лин­ност­та, ре­гу­ли­рат фер­мен­та­ци­он­ни­те про­це­си, а за­ха­ри­те му се ре­зор­би­рат нап­ра­во, без да драз­нят сто­маш­на­та ли­га­ви­ца. На­чи­нът на при­е­ма­не на ме­да при сто­маш­ни за­бо­ля­ва­ния влияе на сто­маш­на­та ки­се­лин­ност. При­е­ма­не­то му не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди яде­не, раз­т­во­рен в сту­де­на во­да, спо­ма­га за по­ви­ша­ва­не на сто­маш­на­та сек­ре­ция и об­рат­но, при­е­ма­не­то му един и по­ло­ви­на - два ча­са пре­ди яде­не, раз­т­во­рен в топ­ла во­да или от­ва­ра от бил­ки, по­ни­жа­ва сто­маш­на­та сек­ре­ция. За­то­ва е пре­по­ръ­чи­тел­но бол­ни­те със сто­маш­на и ду­о­де­нал­на яз­ва да при­е­мат ме­да един и по­ло­ви­на - два ча­са пре­ди яде­не. При бол­ни с гас­т­рит е не­об­хо­ди­мо да се из­с­лед­ва ки­се­лин­ност­та на сто­маш­ния сок, тъй ка­то тя мо­же да бъ­де как­то по­ни­же­на, та­ка и по­ви­ше­на.
 
Впро­чем!

Ме­дът по­доб­ря­ва пе­рис­тал­ти­ка­та на чер­ва­та и ре­гу­ли­рай­ки из­п­раз­ва­не­то им, влияе бла­гоп­ри­ят­но при хро­ни­чен за­пек.

Пчел­ни­ят мед дейс­т­ва ус­по­ко­я­ва­що на нер­в­на­та сис­те­ма. Той мо­же да се из­пол­з­ва ка­то по­мощ­но сред­с­т­во при нев­ро­зи, прид­ру­же­ни с без­съ­ние. То­га­ва се при­е­ма три ча­са след ве­че­ря.