За това свидетелстват две паралелни изследвания, публикувани в научни медицински списания през януари. Още през 2017 г. голяма група учени от Испания заподозря взаимовръзката между употребата на палмово масло и агресивността на редица тумори. Те публикуваха своята разработка в списание “Нейчър”.
Тогава да били проучени два типа тумори – рак на устната кухина и меланом. Но не било ясно защо стават по-агресивни и бързо метастазират. Оттогава насам се появиха данни за връзката на палмовото масло с рака на гърдата, със злокачествените тумори на задстомашната жлеза и колоректалния карцином. А испанците, продължавайки своите изследвания, разшифровали механизмите за негативното действие на палмовото масло.
Оказва се, че причината е в основната мастна киселина, нарича се палмитинова киселина. Палмовото масло съдържа 30 до 50% от всички мастни киселини, което е много повече, отколкото в което и да е друго масло и мазнина.
Вижте къде има най-много палмитинова киселина:
• В палмовото масло – средно 44% (30-50).
• В сланината и свинската мазнина – 27% (22-32).
• В говеждата мазнина – 27% (24-37).
• В кравето масло – 26% (17-39).
• В кокошата мас – 22% (20-26).
• В памуковото масло – 22% (15-30).
• В зехтина – 10% (6-16).
• В соевото масло – 10% (2-12).
• В кокосовото масло – 8,5% (5-17).
• В слънчогледовото масло – 5,5% (3-7).
• В маслото от рапица – 4% (2,5-6).
Механизмът на действие е много сложен, но същността се свежда до това, че туморните клетки, получаващи с храната палмитинова киселина, стават по-агресивни и дълго запазват това свойство. Учените го наричат „метастатична памет”. Тя се „отпечатва” в гените на злокачествените клетки. Вследствие на това, те по-добре се адаптират на ново място, формирайки метастази – около тях бързо се развива нервна мрежичка и това им помага да растат по-бързо.
Както стана ясно от списъка по-горе, палмитинова киселина има практически във всички масла и мазнини, но в различно количество. Най-много се съдържа в палмовото масло, затова то е толкова плътно. В течните масла е по-малко. Проблемът е в това, че през последните 20 години именно палмовото масло се превърна в основна мазнина за хранителната промишленост в целия свят. То изтласка маргарините и кулинарните масла, използвани преди това почти 100 години и оказали се крайно вредни заради трансмазнините.
В днешно време палмово масло се слага във всички сладкарски и хлебни изделия, в полуфабрикати, използва се в бързото хранене и в повечето готови продукти. Затова и в последните десетилетия употребяваме много повече палмитинова киселина, отколкото по-рано. А, както стана ясно, прекаляването с тази киселина оказва много негативен ефект (преди 2-3 десетилетия това застрашаваше само онези, които ядат много животински мазнини). Но да припомним, че това масло е вредно не само от гледна точка на раковите заболявания.
Немалко изследвания показват, че палмитиновата киселина спомага за развитието и на други заболявания. Група китайски учени от Хонконг през 2019 г. подготвиха обзор на тези разработки и стигнаха до следния извод: сред всички наситени мастни киселини палмитиновата е уникална със своята роля в развитието на метаболитен синдром, сърдечносъдови болести, рак, невродегенаративни заболявания и възпаления. Това се обяснява с факта, че тя е способна да се намесва в регулацията на различни процеси в клетката, водейки до негативни последствия. Учените призовават тези механизми да се проучат по-добре, тъй като те могат да доведат до създаването на нови лекарства.
До какви заболявания води:
• Метаболитен синдром (затлъстяване, захарен диабет, хипертония, атеросклероза):
• спомага за увеличаване на теглото;
• нарушава регулацията на въглехидратите;
• пречи на действието на инсулина.
• Рак:
• ускорява растежа на туморите;
• активира метастазирането им.
• Болест на Алцхаймер и други невродегенеративни болести:
• стимулира синтеза на бета-амилоида;
• активира възпалението на нервните клетки и тяхната гибел.
• Болести на сърцето и съдовете:
• нарушава съкратителната способност на сърцето;
• уврежда вътрешната страна на артериите.
Може ли да се забрани употребата му?
Не, разбира се, това е бизнес за много милиарди на няколко глобални компании, които с години успешно са се борили да се забранят трансмазнините. Пък и няма с какво да се замести в хранителната промишленост. Твърдите животински мазнини са недостатъчни и са много скъпи, и няма как да заменят „палмата”.
Освен това, сега се осъществява т.нар. „зелен преход”, чиято основна задача е съкращаване на животновъдството, тъй като много силно замърсявало околната среда. Следователно, „зелените” няма да позволят да се увеличи производството на животински мазнини. Така че, палмовото масло, наред с неговите странични ефекти, ще са с нас доста дълго време.
„Палмитиновата киселина е една от т.нар. наситени мастни киселини, съдържаща се в най-голям процент в палмовото масло, а също и в маста, сланината и в други животински мазнини“, изказва своята позиция и д-р Алексей Москалев, д.б.н., биогеронтолог. - Наскоро беше установено, че тя влияе на активността на гените на туморните клетки по такъв начин, че спомага за тяхното разпространение в организма (метастазиране на тумора). На практика това означава, че всичко е добре, когато е с мярка. Прекаляването с наситени мазнини, съдържащи палмитинова киселина, при определени обстоятелства може да провокира проблеми със здравето.“
Сведете до минимум вредните масла в своето меню
1. Откажете се от готовите продукти и полуфабрикатите. Те обикновено са с палмово масло, освен ако в състава на продукта не е указано, че е добавено някакво друго масло. Ако е написано „растително масло” или „кулинарна мазнина”, те най-вероятно са получени от „палма”. Най-добре си приготвяйте сами ястията от първичните компоненти – месо, пиле, риба, зеленчуци, зърнени.
2. По същата причина се откажете от кифли, торти, бисквити, вафли, бонбони и прочее сладкарски изделия. Опитайте да си ги приготвяте сами.
3. Не използвайте маргарин и други твърди мазнини, когато си готвите у дома. Вместо тях наблегнете на кравето масло, сланинта и другите животински мазнини. Слагайте по малко обаче, тъй като в тях също има палмитинова киселина. Където може, използвайте течни масла – зехтин, олио, от рапица, соево и т.н.
4. По-често употребявайте масла и продукти с омега-3 мастни киселини. Това не са само рибата и рибеното масло, а и някои растителни масла (от рапица, ленено) и продукти (семена от лен и чиа, орехи, лешници, броколи, спанак, киви, ягоди).
5. Избирайте немазно месо, в т.ч. птиче. Можете да изрежете мазнината от тях и да я използвате при приготвяне на други ястия, когато няма как да не сложите мазнина.
6. Най-вредното съчетание е палмитинова киселина в състава на продукти със захар (кифли, бисквити и прочее сладкарски изделия и сладкиши).
С какво е различно кокосовото масло?
Често се твърди, че сладкарските изделия съдържат не палмово, а кокосово масло. Нима не е едно и също, та нали кокосовите орехи растат на палмите? Специалистите обясняват: това са различни масла, те имат различен състав от мастни киселини. В палмовото има повече палмитинова киселина, в кокосовото тя е 4-5 пъти по-малко. Така че, в този план кокосовото масло е по-безопасно. Но тъй като то е много богато на наситени мазнини, повишава холестерола. „Американската асоциация по сърце” съветва въобще да не се използва кокосово масло в храната.
Яна БОЯДЖИЕВА