Проф. д-р Божидар Попов, д.м., д.м.н., е председател на Българското дружество по хранене и диететика и ръководител на Катедрата по хигиена, медицинска екология и хранене. Най-актуалните въпроси от науката за хранене и новите насоки в това отношение, вижте в интервюто с проф. д-р Божидар Попов.
- Проф. Попов, в края на май организирахте и проведохте 11-я конгрес по хранене с международно участие. Какви бяха основните теми в докладите на лекторите?
- С чиста съвест мога да заявя, че това може би е най-значимото научно събитие под формата на конгрес тази година в България. Защото имаше над 200 участници, изнесоха се 150 лекции, доклади, съобщения.
Бяха дискутирани теми в най-различен аспект от науката за хранене, като започнем от изучаване на субклетъчно ниво за това как се променят митохондриите в клетките при небалансирано хранене. Тъй като при дисфункция на митохондриите, които реално създават енергията на клетката, възникват увреждания на отделните клетки, а оттам и на някои органи и тъкани. Т.е., стремим се да разберем как може храненето да повлияе благоприятно така, че да не допуснем развитието на болести на субклетъчно ниво.
Изнесоха се няколко доклада, свързани с това как някои дефицити в храненето имат отношение към имунната система и оттам към профилактика на ковид-пандемията. Огласиха се проучвания за това как при хора с тежко протичаща инфекция има дефицит на важни нутриенти, всички те са особено важни за имунитета.
Много интересни дискусии се завъртяха, включително и това как в голяма степен психични проблеми, възникнали заради пандемията, са довели до нарушения в балансираното, здравословно хранене. Много дискусии имаше и за орторексията – изключително опасно състояние, при което хора без никаква мотивация и необходимост се подлагат на изтощителни диети.
Проф. д-р Божидар Попов
- А какви нови тенденции се посочиха и обсъждаха в лекциите и докладите?
-„Черешката на тортата” беше т.нар. инстинктивно хранене. Това е ново направление в науката за хранене, което за първи път се обсъжда на конгрес
И въобще, за първи път се признава неговият капацитет, като се залагат големи надежди за развитието му. Накратко, нещата опират до следното: когато например човек ожаднее, как най-лесно да задоволи недостига на течности. Но когато е гладен, ситуацията е по-различна: ако разполага само с един продукт в този момент, той го яде, какъвто и да е той, за да засити глада.
Препоръки за храненето от Учителя Петър Дънов
Кое е водещото обаче, ако му се даде възможност да избира от няколко продукта – 5, 10, 15? В този смисъл, има значение следното: при някои дефицити организмът подава сигнали до мозъка, които подсказват какъв точно продукт в момента му е нужен.
- А стана ли ясно защо обикновено предпочитаме да посегнем инстинктивно към сладкото?
- Това е съвсем естествено, показва, че този човек има енергиен дефицит и трябва да задоволи енергийните си потребности, които идват главно от въглехидратите. Затова при повечето хора първо при глад възниква желание за сладко. Но невинаги.
Понякога човек изпитва изключително силно желание да хапне нещо соленичко, заради дефицитът на белтъци основно, както и на натрий. В много случаи белтъчният дефицит подсказва, че човек се нуждае не от сладко, а от солено.
При нарушена рН в организма, при алкализиране, човек има нужда от храни, съдържащи кисели съставки и обратно, при подкиселяване на организма заради консумацията на животински продукти, изпитва желание да приема продукти с алкално съдържание – плодове, зеленчуци, мляко.
Даже желанието за кисело, сладко, солено, се диктува от съответните дефицити. Ако трябва да обобщя, обсъжда се именно това: може ли организмът да подскаже кое е най-необходимо в даден момент на човек и той да консумира точно него? А не да се нахвърля напосоки, просто за да засити глада си.
Имайте предвид, че понякога тези сигнали от организма са подвеждащи, затова трябва да се отдиференцират подвеждащите от същинските инстинкти.
Яна БОЯДЖИЕВА
