Подобно на примамливата съблазън на никотина, свръхпреработените храни, пълни с рафинирани въглехидрати и мазнини, може да са най-новият порок, който завладява здравето на много хора. Неотдавнашно разкритие, публикувано в „The BMJ“, оприличава пристрастяващия характер на тези храни на този на тютюнопушенето.
При задълбочаване на проучванията изследователите открили, че много хора изпитват непреодолимо желание да се отдадат на храни с високо съдържание на рафинирани въглехидрати и мазнини. Този стремеж отразява магнетизма, който пушачите изпитват към никотина. Тези храни предизвикват съблазнително усещане за „награда“, което ги прави изключително изкусителни.
Дълбочината на тази зависимост става осезаема, когато се разгледат резултатите от скалата на Йейл за пристрастяване към храната. Тя показва, че пристрастяването към ултрапреработените храни е налице при около 14% от възрастните и при тревожните 12% от децата. Това разкритие е стряскащо, особено когато се постави наред с нивата на пристрастяване към алкохола (14%) и тютюна (18%) при възрастните.
Какво прави някои храни пристрастяващи?
Отговорът може да се крие в бързото освобождаване на допамин в мозъка ни, подобно на реакциите от никотина и алкохола, предизвикани от рафинираните въглехидрати и мазнини. Ултрапреработените храни, които са индустриално произведени и пълни със съставки, чужди на повечето домакински кухни, са основните виновници за този скок на допамина.
Бързото освобождаване на въглехидрати и мазнини в червата ни от тези храни може да засили потенциала им за пристрастяване. За сравнение, бързото доставяне на никотин от цигарата предлага по-силна пристрастяваща сила, отколкото никотиновата лепенка с бавно освобождаване.
Интересно е, че някои ултрапреработени храни съдържат добавки, засилващи вкуса, подобни на тези в цигарите, като захар, какао, ментол и алкална сол. Макар че не всички елементи на цигарите се съдържат в тези храни, техният ефект върху нервната ни система за възнаграждение е аналогичен на този на никотина и етанола.
Храните, които не бива да комбинираме
Като се има предвид належащата епидемия от затлъстяване в световен мащаб, д-р Сю Иноног, специализиран здравен експерт от „Харбър Хелт“ в Остин, Тексас, разглежда това проучване като сериозен сигнал за тревога. Тя подчертава, че е изключително важно да се разбере влиянието на ултрапреработените храни върху нашите невронни вериги, което е сходно с въздействието на пристрастяващите вещества.
Карлос Фрагосо, диетолог от Ню Йорк, предлага еволюционна гледна точка. Според него, вроденото желание на телата ни да консумират храни, съдържащи рафинирани въглехидрати и мазнини, има еволюционен смисъл. То се изразява в натрупването на повече мазнини, което е сигнал за оцеляване.
Той смело заявява: „Производителите на храни подвеждат потребителите. Пристрастяващата природа на ултрапреработените храни е неоспорима.“
Келси Коста, проницателен консултант по въпросите на храненето, вярва в спешността на политическите реформи. Според нея, нарастващото предизвикателство, свързано с пристрастяващия характер на ултрапреработените храни, налага преразглеждане на политиката. Официалното признаване на пристрастяването към ултрапреработените храни може да доведе до по-строги регулаторни действия.
Както обществото се бори с порока на тютюнопушенето, така и неконтролираната консумация на свръхпреработени храни се очертава като следващия сериозен проблем за здравето. Решаването на тази криза изисква всеобхватни стратегии и вероятно дори предефиниране на разбирането ни за пристрастяване.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
