Теодора Георгиева е психолог във Варна, обучен и сертифициран специалист по невро-лингвистично програмиране (НЛП) към международното общество по НЛП от 2015 г., с придобити международни сертификати. Подготовката й дава знания за нов поглед върху човешкия живот и умения да помага на много хора да преоткрият своя потенциал.
Всеки човек зависи до известна степен от нещо или някого - било то семейство, работа, деца, някои вещи или събития. Ако не можете да работите или да изпълнявате рутинните си задачи без вашата “съзависима” тема, тогава определено сте в капана на емоционалната зависимост. Храната, колкото и да е странно, също може да се превърне в обект на такава зависимост. Какво означава за вас тя? Способна ли е да повдигне настроението ви или обратното, да го понижи? Колко важна и значима е за вас връзката между емоционалното ви настроение и храната? Как да разпознаем емоционалната зависимост от храната и какво да направим, за да коригираме ситуацията? Тази тема ще обсъдим днес с Теодора Георгиева, психолог.
- Г-жо Георгиева, защо се налага да засищаме емоциите си с храна?
- Емоциите “огладняват” на базата на това, че имаме потребности, които не задоволяваме. А те се изразяват именно с нашата емоция - да изпитаме удоволствие от нещо. Дали емоцията ще е положителна или отрицателна, зависи от това какво очакваме да получим. В случая емоционалният глад се различава от физическия по това, че идва внезапно и не може да бъде задоволен с храна, защото имаме нужда да променяме чувствата си. Това са нашите потребности, емоциите ни, които не всеки може да ги контролира.
Теодора Георгиева
- Кога емоционалното хранене е нарушение и кога - зависимост?
- В началото е стресът. Той отключва един друг начин на мислене. Затова и мозъкът ни изпитва потребност нещо да се случи. Тогава избираме дали това ще е храна или алкохол. Разликата между т.нар. здравословен и нездравословен емоционален глад е, че първият все пак можем да контролираме, въпреки че емоцията ни води. Мозъкът дава команди докъде и как може да си позволим тази емоция да се разгърне. Някои прибягват до шоколада, тъй като хормонът на щастието - серотонин се произвежда от сладичкото. А нездравият глад, този, който в случая причинява хранителни разстройства, се проявява, когато личността има несъгласие със себе си. Оттам вече прераства в болестно състояние и трябва да се потърси помощ от специалист.
И ако трябва да отговоря на въпроса ви, защо при криза посягаме веднага към нещо сладичко или пикантно, това е желанието ни да си подарим миг на наслада и усещане за пълноценност в този живот, който е толкова вече осакатен, че се чувстваме като малки деца-сираци, които са хвърлени на произвола. И в един момент се вкопчваме във връзките ни в живота, изграждайки собствено семейство, на базата на примера, който сме имали. Компенсаторният механизъм в това, че се нахраних добре, нахраних си душата и съм щастлив, е много погрешен. Това е просто следствие от усещането ни, че животът ни е станал безвкусен.
- Споменахте шоколада... Когато хапваме нещо сладичко, чувстваме топлина и обич. Видът на предпочитаната храна може ли да подскаже какъв проблем имаме в емоционалната сфера?
- Като цяло, хората, които изпитват недостиг на любов и внимание, се насочват към сладкото. В този случай жените се променят, дори и физически.
Зависимостта към храната като цяло, е вик на самия човек за нужда от внимание, за да може да промени нещо в живота си. Например, аз работя с много деца. Идват с проблема паническа атака. Тя е като бум сред младите хора.
- Какво предизвиква отключването на паник атака при децата и младите хора?
- Отключва се под влиянието на стреса. Децата не могат да се преборят с него. И всяко дете избира как да постъпи в дадена ситуация, за да може да се капсулова и да съхрани себе си под някаква форма. Родителите често обвиняват децата, че са нехайни, небрежни, безотговорни. Те са по-скоро склонни да ги навикат, нахокат, да изискват от тях - особено, когато родителят е и по-респектираща личност. Но това води до капсуловане на децата - те спират да споделят. И оттам започват да “тъпчат” този стрес и неразбиране - едни се захващат за храната, други се затварят.
Когато потискаме дълго време своите емоции и желания, за сметка на нещо друго, след време то идва и ни отнася с един огромен шамар. Това физическо състояние, което ни кара да се чувстваме извън себе си, ни води в някакъв паралелен свят на личността - не знаем какво се случва с нас. И симптоматиката започва да се изразява под формата на треперене, сърцебиене, страх. А това е вътрешен бум на личността, който казва, че нещо трябва да се направи, да се преобърне, да се промени в този човек.
Зависимостта от захарта е по-силна от наркотичната!
За по-възрастните бих казала, че това е техният катарзис - пречистване на личността. И когато това се случва на такова ниво, показва, че човек има проблеми. Ако не им обърне внимание, прерастват на по-високо ниво - стига се до тежки разстройства
А това вече е в сферата на психиатрията - когато има генетична обремененост, наследственост, нарушения в биохимичните връзки в мозъка и т.н. Тези състояния са извън моята сфера като психотерапевт.
А, ако говорим за емоционалното хранене, важно е личността да се самонаблюдава. Но това може да се случи само ако човек има дисциплина към себе си. В противен случай, няма как да разбере, че е вътре в самия проблем - дали прекалява с храненето или това е просто израз на удоволствие от нея. Тогава границата е много тънка.
- Само нас, възрастните, ли ни измъчва чувството за вина или и децата?
- Има и много деца, наблъскани с този комплекс. Родителите не са го преодолели в живота си и прехвърлят това чувство и на децата си. Това е пренос на негатив. Вместо да полагаме огромни усилия в борбата си с тези наши зависимости, е хубаво да вложим повече време и усилия в самото старание да предизвикаме повече желание душата ни да се чувства добре. Затова е казано: отделяйки внимание на децата си, ние инвестираме в тях.
Милена ВАСИЛЕВА
