Захар, сол и мазнини – наркотиците на XXI век

Замисляли ли сте се, че в съвременния свят храната е много по-важна, отколкото би трябвало да бъде, че често не ние избираме обяда си, а той нас? Затова ви предлагаме да поговорим за храните наркотици.

Постоянно чуваме: “Всеки сам избира какво да яде! Няма лоши продукти, основното е да следите количеството! Занимавайте се със спорт и яжте каквото искате!”. Получихме свобода на избора, но какво избираме в крайна сметка? Краставица или шоколадово блокче?

Хранителната индустрия манипулира съзнанието на потребителите с три вещества: захар, сол и мазнини. Именно те, според уверенията на учените, са наркотиците на XXI век. Правят храната неустоима, принуждавайки ни да се връщаме към нея отново и отново с наистина чувствено привличане. Всичко останало са просто различни комбинации от тези основни хранителни “наркотици” с протеини и въглехидрати.

Доказано е, че нашето хранително поведение се контролира не само от системата на хомеостазата, но и от системата за възнаграждение - сложна мрежа от неврони, отговорни за удоволствието. Подобно на хомеостазата, системата за възнаграждение ни насърчава да търсим храна и секс, без които оцеляването и размножаването са невъзможни. Очакването на награда дава мотивация за действие. Оказа се, че съвременните, технически обработени храни също стимулират центровете за награди.

“Вкусовото привличане” - способността да подбуждаме апетита си и да ни кара да ядем повече, включва вкус и най-важното - мотивацията да се стремим към този вкус. Помислете за аромата на шоколадовото брауни, приятната прохлада на сладоледа, мекотата на разбитата сметана, вкуса на хрупкавите чипсове или пилешките крилца в устата, изпържени до златиста коричка във фритюрника, сочните хамбургери, закачливите мехурчета на кока-колата - всичко това стимулира апетита. И именно стимулацията или очакването за нея ни кара да преяждаме.

Какво се случва в мозъка, когато ядем мазни, сладки и солени храни?

Когато се храним, стимулираме невроните. Тези от тях, които реагират на вкуса, са част от опиоидната система, основен механизъм за възнаграждение. Опиоидите, включително ендорфините, са химични съединения, произвеждани от мозъка, които доставят удоволствие, като морфина или хероина.

Попаднало в устата, парчето храна с високи вкусови качества, активира вкусовите рецептори, които изпращат информация към мозъка. Там се задейства механизмът, отговорен за удоволствието. Мозъчната активност се стимулира не само от храната, но и от сигналите, че храната е наблизо. Наградата е храна, получена в резултат на активното й търсене.

Като се има предвид сетивната привлекателност на захарта, мазнините и солта, бихме могли да очакваме любимите храни на всички да бъдат еднакви. Но това не е така, защото предпочитанията ни се влияят от емоционални преживявания, които сме срещали в миналото - светъл семеен празник, топла комуникация с близки, лични постижения. Хранителната индустрия основава своята реклама на тази концепция. Не се продават продукти, а удоволствие и емоции.

Оказва се, че технологично обработената храна задейства кръгов процес: консумацията й активира мрежите на опиоидните неврони, а активирането на тези мрежи увеличава консумацията на “вкусна” храна. Вкусовата привлекателност, основана на концентрацията на захар, сол и мазнини, насърчава желанието да се яде все повече и повече. А подсилването формира навика да се яде точно такава храна.

Как се формира пристрастяването към храната?

Вкусната храна препрограмира нашето поведение: мозъкът на човек с хранително пристрастяване си чака храната, предвкусвайки я. Колкото повече удоволствие носи храната, толкова по-бързо ще се формира навикът да се преяжда.

Първо идва стимулът: реклама, ярка опаковка, атрактивен външен вид, интериор. Спомнете си сладкарниците и кафенетата - възможно ли е да се измъкнете от това ароматно царство без покупка? Гледката на хората, които се хранят в компания, също стимулира желанието за ядене. И, разбира се, емоциите: радост, самота, стрес, скука, реакция на забраната - всичко това ни кара да ядем. Маркетолозите внасят приноса си и ни карат да преяждаме чрез реклама, която се стреми да направи храната обвързана със значителни ситуации в живота на човека - семеен комфорт, удоволствие и релаксация. Ние сме научени, че храната може да замести комуникацията и е съществен фактор за здравето ни.

Как да определим хранителната зависимост?

Учени от Йейлския център за изследване на затлъстяването са формулирали въпроси, които могат да помогнат да се определи наличието на пристрастяване към храната. Гладът за нездравословна храна възниква, когато човек, започнал да се храни “вкусно“, яде повече от планираното, когато се храни, без да е изпитал чувството на глад или яде до появата на чувство за вина, депресия или отвращение към себе си. Пристрастяването е чувство на вълнение, защото човек не яде определени храни или се консумира нещо, за да запълни свободното си време, да заглушава негативните емоции и стреса.

Можете сами да се справите с пристрастяването към храната, ако разберете как хранителната индустрия манипулира нашето съзнание и подсъзнание.