Наистина ли селенът забавя стареенето?

Селенът е основен микроелемент, който е важен за много функции в организма. Последните изследвания показват, че селенът забавя стареенето и дори може да предпазва от заболявания, свързани с възрастта. В тази статия се разглеждат най-новите изследвания за ролята на селена при стареенето, пише на сайта medicalnewstoday.com.

Селенът е микроелемент, което означава, че организмът се нуждае от него само в съвсем малки количества. Той се съдържа естествено в много храни и се предлага и като хранителна добавка. По-голямата част от селена, който поемаме с храната, се съхранява в мускулната тъкан, въпреки че щитовидната жлеза е органът с най-висока концентрация на този микроелемент. Селенът е важен компонент на ензими и протеини - известни като селенопротеини - които играят ключова роля в репродукцията, метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза и синтеза на ДНК. 

Селенопротеините действат и като мощни антиоксиданти, които спомагат за защита от свободните радикали. Те са нестабилни атоми, които се образуват естествено в организма като страничен продукт на нормалните функции в него. Причиняват увреждане на клетъчните мембрани и ДНК. С течение на времето това може да доведе до възпаления, преждевременно стареене на кожата и множество заболявания, свързани с възрастта.

Ползи от него

Биологичното стареене е сложен процес, който включва молекулярни увреждания, метаболитен дисбаланс, промени в имунната система и повишена податливост към стресови фактори от околната среда и заболявания. Според преглед от 2018 г. селенът може да се бори със стареенето и да предотвратява свързаните с възрастта здравословни проблеми като поява на тумори, сърдечносъдови заболявания и нервно-психични разстройства. Някои изследователи също така смятат, че селенът може да намали хроничното възпаление, което е тясно свързано със стареенето. 

Селенът повишава риска от тумор на простатата

Според изследвания селенопротеините са отговорни най-вече за много от здравословните ползи от селена. Например един преглед от 2021 г. установил, че селенопротеините играят ключова роля в контрола и отстраняването на неправилно нагънатите протеини, които се натрупват с напредването на възрастта. Специалистите отбелязват, че натрупването на неправилно нагънати протеини е обща характеристика на стареенето и свързаните с възрастта заболявания, включително диабет тип 2 и болестта на Алцхаймер. 

Експертите също така смятат, че селенът предпазва кожата от ултравиолетовия (UV) оксидативен стрес, като стимулира селен-зависимите антиоксидантни ензими глутатион пероксидаза (GPx) и тиоредоксин редуктаза (TDR). TDR се намира в плазмената мембрана на епидермалните кератиноцити. Това може потенциално да доведе до борба със стареенето на кожата, причинено от излагането на ултравиолетови лъчи. 

Проучване от 2020 г. установило, че повишеният прием на селен с храната е свързан със създаването в тялото на по-дълги теломери. Това проучване установило, че всяко увеличение на хранителния прием на селен с 20 микрограма е свързано с 0,42% по-голяма дължина на теломерите при участници на възраст над 45 години. Теломерите са „защитни капачки”, разположени в краищата на нашите хромозоми, които влияят на това колко бързо остаряват клетките ни. 

Някои експерти смятат дължината на теломерите за информативен биомаркер на стареенето. Изследователите също така смятат, че по-високите нива на селен са свързани с дълголетието. Смъртността при възрастните хора с ниски нива на селен е значително по-висока. Все пак е важно да се отбележи, че резултатите остават противоречиви и са необходими повече изследвания по темата. 

Трябва ли да го приемаме като добавка?

Като цяло, изследванията остават противоречиви по отношение на добавките със селен и ефекта им върху стареенето. Според прегледа от 2018 г., разгледан по-горе, повечето проучвания сочат, че добавките със селен имат противостареещи свойства и предотвратяват заболявания, свързани със стареенето. Въпреки това са необходими повече проучвания за изясняване на неговата роля. Към момента няма солидни доказателства, че добавките със селен са от полза за човек, който не е изложен на риск от недостиг. 

Дефицитът на селен - предизвикателството на XXI век

Дефицитът на селен е рядкост в САЩ поради богатата на микроелемента почва, която се намира в цяла Северна Америка. Въпреки това някои групи от хора са изложени на риск от недостиг на селен. Такива са живеещите с ХИВ, хора с бъбречна недостатъчност, нуждаещи се от хемодиализа, обитателите на региони с ниско съдържание на селен в почвата, включително някои европейски страни, Русия и Китай. Рискът се увеличава допълнително при хора, които спазват вегетарианска или веганска диета. Недостигът на селен може да отслаби способността на клетките да растат и да се делят, което да допринесе за стареенето. Той може да доведе и до забавено зарастване на рани, развитие на катаракта.

Източници от храната

Повечето възрастни се нуждаят от 55 микрограма (mcg) селен на ден. Бременните жени обаче трябва да консумират 60 mcg. По време на кърмене нуждата от селен допълнително се увеличава до 70 мкг. Тъй като човешкият организъм не генерира собствен селен, от съществено значение е да се набавят оптимални количества от храната, за да има полза за цялостното здраве. За щастие, селенът се съдържа в голямо разнообразие от храни, които могат лесно да бъдат включени в хранителния режим на човека. Бразилските ядки, морските дарове и месото са сред най-високите хранителни източници на селен. Други добри хранителни източници на селен са риба тон, палтус, сардини, говеждо месо, шунка, скариди, извара, кафяв ориз, варени яйца, пълнозърнест хляб, боб/леща.

Потенциални рискове

Ако човек постоянно превишава препоръчителната горна граница от 400 mcg селен чрез храни или добавки, това може да доведе до неблагоприятни последици за здравето. Един от първите признаци за прекомерен прием на селен е миризмата на чесън в дъха и метален вкус в устата. Други признаци на хронично висок прием на селен са: косопад и чупливост на косата и ноктите, кожни лезии, изпъстрени с петна или развалени зъби, гадене, диария, умора, раздразнителност.    

Борис АЛЕКСАНДРОВ