Д-р Иван Димитров: Лапароскопията е „златен стандарт“ при лечението на ендометриозата

Д-р Иван Димитров е началник на гинекологично отделение и ръководител на Сектор по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към МБАЛ “Света София”. Завършва Медицински университет - Плевен през 2008 г.

Придобива специалност по “Акушерство и гинекология” през 2012 г. и специалност по “Обща хирургия” през 2020 г.  Притежава магистърска степен по “Обществено здраве и здравен мениджмънт” с дипломна работа на тема “Оценка и управление на риска от карцином на маточната шийка”. Преминава редица допълнителни квалификационни курсове по лапароскопска хирургия във Великобритания, Белгия, Австрия и Франция. 

Разговаряме с д-р Иван Димитров за съвременното лечение на ендометриозата.

- Д-р Димитров, какво заболяване е ендометриозата?

- Ендометриозата е заболяване, при което тъкан, сходна на тази, покриваща отвътре маточната кухина, се разпространява извън матката. Клетките от тази тъкан се уголемяват и кървят всеки месец в такт с менструалния цикъл. В коремната кухина кръвта не може да бъде изведена извън организма и вътре в него води до хронични възпаления и сраствания от съединителна тъкан, които повлияват функцията на околните органи.

Безплатни прегледи за ендометриоза в цялата страна

Все още няма единна и сигурна теория за възникването на ендометриозата. Напоследък се смята, че развитието й се дължи на комбинация от няколко фактора – генетична предразположеност, нарушения в хормоналния баланс, стрес и възпалителни процеси в организма. Най-достоверните теории за развитието й са три.

• Ретроградна менструация – според тази теория част от менструалната кръв не се отделя навън, а през маточните тръби нахлува в тазовата област.

• Трансформация на клетки от стената на перитонеума в ендометриозни под влияние на хормони.

• Сраствания след операции и пренасяне на клетки от матката извън нея при тези интервенции.

- Кои органи се засягат най-често?

- Най-често се засягат яйчниците, където ехографски се визуализират кистозни формации с типична характеристика. Ендометриозни огнища могат да се открият и в матката (аденомиоза), маточните тръби, по повърхността на връзките прикрепящи матката към таза, пикочния мехур, дебелото черво, вътрешната повърхност на коремната кухина (перитонеума), а много по-рядко - в далечни органи, извън тазовата кухина.

Най-тежката форма на заболяването е дълбоката тазова ендометриоза, която се характеризира с толкова силни болки, че нерядко инвалидизират пациентките и драстично нарушават качеството им на живот.

- Кои са най-често срещаните симптоми?

- Най-честите симптоми на ендометриозата са силно болезнена менструация, тежко менструално кървене или такова между менструациите, болки по време на овулация и полов акт, хронична тазова болка, гастроинтестинални смущения, проблеми с уринирането, инфертилитет. Поради тези неспецифични симптоми, диагностицирането й често е трудно и отнема време.

Д-р Иван Димитров

- Защо при ендометриоза се нарушават функциите и на съседни органи? 

- Функциите се нарушават поради това, че ендометриозна тъкан претърпява същите промени, както и тази в матката и в резултат се отделя менструална кръв. Кръвта е основен фактор за образуването на сраствания, които могат да са между матката, яйчниците и към околните органи. Веднъж възникнали, те могат да се отстранят само оперативно и понякога не напълно. Срастванията водят до болка, до непроходимост на маточните тръби, допринасят за женското безплодие, а при тежки случаи на ендометриоза повлияват отделителната система и гастроинтестиналния тракт.

- След кои изследвания можем да кажем, че една жена има ендометриоза?

- Според проучвания, забавянето в диагностиката на еднометриоза е между 5 и 7 години. Няма конкретен тест за доказване и е трудна диференциалната диагноза на болковия синдром и промени в менструацията.

Ендометриозата може да се диагностицира след гинекологичен преглед и докладваните от пациентката характерни симптоми, които насочват гинеколога. Ехографският преглед може да докаже наличието на кисти в яйчниците. ЯМР на малък таз е по-информативно изследване, с което може да се визуализират ендометриозните огнища и да се определи стадият на ендометриоза. 

Единствената сигурна диагностика е лапароскопията. Тя дава възможност за директна визуализация на ендометриозните огнища и вземане на материал за хистологично изследване.

- Наследствена ли е ендометриозата и на каква възраст трябва да се започне профилактиката?

- Има наследственост при заболяването, като то протича в семейната линия на баби, майки, дъщери. Профилактиката започва още от първия стандартен гинекологичен преглед с трансвагинална ехография. 

- Възможно ли е и как да решим проблема с ендометриозата веднъж и завинаги?

- Ендометриозата остава загадъчно заболяване и все още няма лечение веднъж и завинаги, защото може да се получи рецидив. Обезболяващите средства и хормоналната терапия могат да облекчат сериозните болки при заболяването и да повлияят качеството на живот за по-продължително време. 

Митове за ендометриозата

- В кои случаи операцията е основният избор за лечение? 

- Подходът при лечението е комплексен и зависи от това колко са тежки симптомите и дали пациентката има планове да забременява. При кистозни формации на яйчника над 3 см и планове за бременност, лапароскопията е „златен стандарт” при лечение на ендометриозата. Целта е минимално нарушаване целостта на яйчника, без засягане на неговата функция.

По време на лапароскопията, може да се отстранят образуваните сраствания в малкия таз, също причинени от заболяването, както и ендометриозни огнища в коремната кухина. След оперативното лечение трябва да се направи оценка дали пациентката има желание за бременност, която ще потисне временно развитието на заболяването, или дали би искала да приема хормонални препарати, които биха регулирали хормоналните нива и да потиснат заболяването по друг механизъм.

- Какви рискове крие оперативното лечение?

- Основните рискове, свързани с оперативното лечение, са, че колкото по-голяма е кистозната формация на яйчника, толкова по-малка част ще остане от нормалния му обем, защото той е „изконсумиран”. За да бъде успешно оперативното лечение, трябва да се отстрани капсулата на кистата от околния яйчник и то, когато формацията не е с големи размери. Съответно, при много големи кисти след интервенция е възможна загубата на голяма част от яйчниковата тъкан и това да доведе до намален яйчников резерв със съответно по-трудно забременяване и инфертилитет.

- Ендометриозата винаги ли се връща след операция, раждане и медикаментозно лечение?

- Изследвания показват, че честотата на рецидивите е между 20-40%, в рамките на 5 години след хирургическата интервенция. Няма категорични причини за рецидива на заболяването, но те са същите както и за първоначалното възникване на ендометриозата.

Затова е изключително важно след операцията на пациентката да й се обяснят вариантите за намаляване на шанса за рецидив, а именно чрез употребата на хормонални препарати и бременност.

Милена ВАСИЛЕВА