Зрението не се изравнява от „минус“ към „плюс“ с възрастта

Зрението не се изравнява от „минус“ към „плюс“ с възрастта

Вярно ли е, че с възрастта при повечето хора с късогледство зрението се изравнява: “минусът” се балансира с “плюс”?

Мариана Стефанова, гр. Пазарджик

Митове за късогледството

Такива случаи са регистрирани в медицината, но те са единични и по същество необясними. Затова трябва да ви разочароваме: каквото късогледство сте имали досега, такова ще остане и до старостта ви (освен ако, разбира се, това не е прогресивна форма).

Това, което се променя с възрастта, е зрението за близко разстояние: към 60-годишна възраст, поради отслабване на цилиарния мускул на окото, способността за приспособяване (промяна на кривината на лещата и фокусиране на близко изображение) отслабва.

При хората с далекогледство - по-рано, при тези, страдащи от късогледство - по-късно. Лекарите наричат това пресбиопия (или старческо далекогледство). И ако до 40-45 години сте гледали и чели с едни и същи очила, то след това, към очилата за далекогледство ще трябва да добавите и още едни, по-слаби - за четене.

Що се отнася до тези, които страдат от късогледство, то при слабата му степен не се налага да носите и очила за четене. За да можете да виждате ясно на разстояние 33 сантиметра (оптималното разстояние за възприемане на текста), трябва да имате късогледство с не повече от 3 диоптъра.

При по-висока миопия най-близката точка на ясното зрение се придвижва по-близо до очите, което причинява прекомерно напрежение на външните очни мускули. За да не се влоши ситуацията и да се създадат по-удобни условия за четене, късогледият човек не може без очила в този случай.

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива