Аромакологията е млада наука, която изследва връзката между ароматите и реакциите, които ни провокират в нашето съзнание. Аромакологията се фокусира върху въздействието, произхождащо от различни аромати, и отчитането на отделните емоционални отговори, които предизвикват в нашето поведение. Заражда се в Япония през 80-те години на миналия век. В известен смисъл аромакологията или психологията на ароматите, балансира нашите емоции. Тя не разглежда терапевтичния ефект на ароматите и именно това я отличава от ароматерапията.
Но когато говорим за козметика и по-специално за био-парфюмерия, потърсете най-новата книга на Издателство “Вдъхновения” по темата - “Тайните на натуралната парфюмерия” с автори д-р Елена Маркова и Весела Филева.
Най-важните човешки дейности, като оцеляване, хранене и размножаване, са неразделно свързани с усещането за миризми. Още в първите дни на живота си новороденото познава майка си по нейната миризма; храната също ни привлича или отблъсква с мириса си, така, както някой човек ни привлича (благодарение на феромоните) или отблъсква. Известно е, че обкръжени от приятни аромати, ние се отпускаме и се чувстваме добре (сред природата, на морския бряг…), но излизаме от помещения, изпълнени с неприятна миризма, притеснени и най-често с главоболие.
Николай Христов: Ароматерапията и масажите „рестартират” тялото
„Същността на духа е в аромата, той прониква навсякъде и има способността да отваря вратите на несъзнаваното, където се промъкват най-хубавите и болезнени сцени“, казва Мерседес Пинто Малдонадо.
Ароматът – най-пряката връзка с миналото ни
Мозъкът ни преплита миризми, спомени и емоции и показва картини, които невинаги са реално преживени. Най-честият пример, който даваме, свързан с аромакология, е за вкусния аромат на прясно изпечен хляб, който се разнася от отворените врати на близката пекарна. Той може да подейства като времеви портал и незабавно да ни телепортира от оживена улица в Ню Йорк в едно малко кафене в Париж, което сме посетили преди години. Ароматните частици като цяло, могат да съживят спомените, които са отдавна забравени.
Както вече обяснихме, краткият отговор е, че мозъчните сектори, които жонглират с миризми, спомени и емоции, са много преплетени. Всъщност, начинът, по който обонянието е свързано с мозъка, е уникален сред сетивата.
Ароматът е химическа частица, която плава през носа и акостира в обонятелните центрове на мозъка. Там усещането първо се обработва до форма, която мозъкът може да прочете. След това мозъчните клетки пренасят тази информация до малка област на мозъка, наречена амигдала. Там се обработват емоциите, а след това до съседната – хипокампа, където се осъществяват ученето и формирането на паметта.
„Ароматите са единствените усещания, които пътуват по такъв директен път към центровете на мозъка, отговарящи за емоциите и паметта. Всички останали усещания първо стигат до таламуса, който действа като „гара разпределителна“. Пренасяйки информация за нещата, които виждаме, чуваме или усещаме, до останалата част от мозъка, обяснява Джон Макган, доцент в Катедрата по психология на университета „Рутгерс“ в Ню Джърси. - Но ароматите заобикалят таламуса и стигат до амигдалата и хипокампа в „синапс или два“, казва той.
Това води до интимна връзка между емоции, спомени и аромати. Ето защо, спомените, предизвикани от аромати, за разлика от други сетива, се „изживяват като по-емоционални и предизвикателни“, казва Рейчъл Херц, доцент по психиатрия и човешко поведение в Университета „Браун“ в Роуд Айлънд и автор на книгата „Ароматът на желанието“. Познат, но отдавна забравен аромат може дори да доведе хората до сълзи, добавя тя.
Обикновено, когато човек долови аромата на нещо, което е свързано със значимо събитие в миналото му, той първо има емоционален отговор на усещането си. След това може да последва спомен. Но понякога паметта не подава конкретен спомен. Човекът може да почувства емоцията от нещо, което се е случило в миналото, но да не си спомни какво точно е преживял, казва Херц.
Все повече се говори за натурална, естествена и чиста козметика. За натурални, функционални, чисти, био и истински храни. Но тези думички все повече девалвират и губят смисъл. Или поне в чистия си първоначален смисъл, защото често се злоупотребява с употребата им. Кои точно са основните, натурални съставки в парфюмерията?
Всеки натурален парфюм съдържа три основни типа съставки. Това са ароматните вещества, фиксаторите на аромата и носителите на парфюма.
Растителни ароматни вещества
Ароматите са органични вещества и съединения, най-често с приятен мирис, които се използват в натуралната парфюмерия, козметиката и хранително-вкусовата промишленост. Натуралните ароматни вещества от растителен произход, които се влагат най-често в парфюмерията, са:
• етерични масла
• конкрети, абсолюта, CO2 екстракти, тинктури, настойки, хидрозоли и др.
Няма да се спираме на всички, но ще споменем само по няколко думи за най-интересните от тях.
Поради високата цена на производството им, повечето етерични масла са обект на опити за фалшификация. Не е необичайно да попаднете на неестествено евтини (но не задължително) продукти, които в крайна сметка не са чисти етерични масла и не носят ползите, които очаквате от тях. Повече за това как да разпознаете фалшивите продукти, ще откриете в книгата „Тайната на натуралната парфюмерия“.
