Билковите лекарства често се свързват с народната медицина, но клиничните насоки за лечение на остри респираторни вирусни инфекции (ОРВИ) включват билкови лекарства. Означава ли това, че тяхната ефективност вече е окончателно доказана? Личният лекар Надежда Кесян отговори на този въпрос.
Клиничните насоки на Министерството на здравеопазването за „Остри респираторни вирусни инфекции при възрастни“ изброяват билкови лекарства в няколко раздела. Например, за възпаление на носа и гърлото (назофарингит) и неусложнен ринит (риносинусит) са разрешени препарати, съдържащи корен от тинтява, цветове от иглика, киселец, бъз и върбинка.
При фарингит (възпаление на гърлото) и тонзилит (възпаление на сливиците) се препоръчва билкова комбинация на базата на ружа, лайка, бял равнец, дъбова кора, орехови листа, хвощ и глухарче. При остър бронхит или трахеит с влажна кашлица, отхрачващите средства, изброени в комбинация, включват мащерка, бръшлян и иглика.
„Актуализираните национални клинични насоки включват някои билкови лекарства. Билколечението обаче е позиционирано като елемент от симптоматичната терапия – например за облекчаване на кашлица и болки в гърлото – но не като основно лечение", обяснява специалистът.
Означава ли това, че ефективността на билколечението е доказана?
Не съвсем. Въпросът е, че клиничните насоки не категоризират леченията въз основа на това дали работят или не. Важното е силата на препоръката, която се основава на качеството на изследването. Например, за билколечението силата на препоръката е съответно B или C - умерена или слаба.
Това се подкрепя и от независими проучвания. Например, в систематичен преглед на препарати от бръшлян за остри респираторни вирусни инфекции, публикуван в European Journal of Clinical Pharmacology, авторите отбелязват ниско качество на доказателствата и висок риск от пристрастност. Авторите заключават, че бръшлянът може да има малък ефект, но клиничното му значение остава несигурно.
„Нивото на доказателства за ефективността на билковите лекарства за остри респираторни вирусни инфекции остава ниско. Един от проблемите е липсата на данни за стандартизиран подход към производството на билкови вещества“, отбелязва лекарят.
Защо стандартизацията на билковите лекарства е толкова важна?
Растението не е единична молекула. То съдържа множество химични съединения, чиято концентрация зависи от сорта, условията на отглеждане, времето на прибиране на реколтата, съхранението и технологията на екстракция. Ето защо клиничните изпитвания изследват стандартизирани препарати със специфичен състав и метод на производство.
„Когато сами приготвяте билкови настойки или използвате нестандартизирани продукти, е трудно точно да дозирате активните съставки“, казва терапевтът.
Този проблем е добре познат на фармаколозите. Съвременните изследвания подчертават, че постигането на стандартизация и контрол на качеството на билковите лекарства е особено трудно поради големия брой компоненти и разлики между оригиналните растителни материали.
Регистрирано билково лекарство и домашно приготвена запарка от едно и също растение не могат да се считат за еквивалентни. Важно е да се разбере, че стандартизацията помага да се осигури възпроизводимост на състава и контрол на качеството, но сама по себе си не доказва ефективността на лекарството при конкретно състояние.
Естествено не означава безопасно
Растителният произход не отменя фармакологичното действие на веществото.
„Много хора вярват, че билковите лекарства са автоматично безопасни и не изискват консултация с лекар, но това не е вярно. Билковите съставки, например, могат да причинят алергии. Някои локални лекарства могат да предизвикат усещане за парене или дразнене на лигавиците. Трябва да се вземат предвид и лекарствените взаимодействия“, подчертава лекарят.
Механизмът на подобни взаимодействия е добре известен. Компонентите на някои растения могат да инхибират или активират ензимите цитохром P450, които участват в метаболизма на много лекарства. Това не означава, че всяко лекарство за кашлица непременно ще причини опасно взаимодействие, но аргументът, че „те са просто билки“, също е неправилен.
