Дървото е първи избор при нужда от залесяване на терени с бедна почва и неблагоприятни климатични условия. Издържа дори на минусови температури, продължаващи дълго време. То е едно от най-рано разлистващите се през пролетта.
Разпознава се лесно по бялата, гладка и лъскава кора. С напредване на възрастта на дървото кората става черно-сива и по нея се появяват надлъжни пукнатини. Листата са триъгълни до ромбични и двойно назъбени по ръба. Брезата расте както в низините, така и планинските райони до 2000 м надморска височина. Някои сортове достигат височина до 20–30 метра, изключително студоустойчиви са и се срещат в северните райони на Европа и Азия.
За лечебни цели листата на брезата се берат от май до юни и внимателно се сушат на сянка. След това се съхраняват на места, защитени от светлина. Със своите диуретични и противовъзпалителни флавоноиди брезовите листа стимулират бъбречната функция и водят до повишено отделяне на течности от организма. Разредената урина и скъсеното време на престой в тялото улесняват отделянето на микробите.
Поради тази причина брезовите листа се използват в емпиричната медицина като средство за промиване на пикочните пътища при бактериални и възпалителни заболявания на пикочните пътища, и не само при камъни в бъбреците, но и срещу образуването им в пикочните пътища. Брезовите листа насърчават метаболизма и подпомагат детоксикацията. Този ефект е известен като пречистване на кръвта.
През пролетта с тяхна помощ се изхвърлят отпадъците, вредните вещества, натрупани в организма през зимата. Това подобрява състоянието на проблемната кожа и облекчава симптомите при ревматични заболявания. Отличните диуретични свойства на брезата са признати още в древността и оттогава тя носи името бъбречно дърво. Брезата е символ на младостта, растежа, лекотата и пролетта.
Археологически находки доказват, че брезовата кора е използвана в далечното минало по много начини. И още нещо любопитно – и кората, и дървесината имат свойството да горят много лесно, дори и когато са мокри. Младите издънки и листа могат да се консумират сурови или варени през пролетта.
Листата са подходящи и за добавяне към салати
Изсушените се смилат и се използват като заместител на брашно. Пъпките се използват пресни или изсушени за подправка. Освен флавоноиди брезовите листа съдържат сапонини, танини и горчиви вещества, етерични масла, аскорбинова киселина, минерали като калий и калций. Влизат в състава на многобройни чаени смеси при заболявания на обмяната на веществата, за пролетно и есенно прочистване, при ревматизъм и подагра.
|
Настойката от брезови листа стимулира бъбреците, помага при бактериални и възпалителни заболявания на пикочните пътища като част от терапията за зачервяване, при песъчинки в уринарния тракт, за предотвратяване образуването на пикочни камъни и при ревматизъм и кожни проблеми. ♦ Начин на приготвяне: 2 чаени лъжички изсушени листа от бреза се заливат с 200 мл вряща вода, похлупват се и се оставят да престоят 10 минути, настойката се прецежда. Пие се по 1 неподсладена чаша 3 пъти на ден след ядене. Забележка: Настойката не трябва да се използва при задържане на вода поради нарушена сърдечна и/или бъбречна функция. ♦ Може да използвате настойката и външно под формата на компрес или вана при ревматизъм и кожни обриви. |
Брезовият катран е мощно лечебно средство
Открит е през палеолита и е първото лепило в света
Катранът от брезова кора е природен лек със силни антисептични, противовъзпалителни и противогъбични свойства, използвано основно в дерматологията. Получава се чрез суха дестилация на външния слой на брезовата кора и намира широко приложение както в традиционната народна медицина, така и в съвременната козметика и фармация.
Лечение на псориазис и екземи се постига чрез намаляване на зачервяванията, успокояване на сърбежа и ускоряване на регенерацията на увредената кожа. Продуктът е ключова съставка в медицинските шампоани, които регулират омазняването и елиминират пърхота и така се бори и със себореята. Ефективно потиска развитието на кожните микози и гъбичките по ноктите.
Подпомага заздравяването на рани и пъпки от акне, като дезинфекцира кожата, свива порите и предотвратява развитието на бактериални инфекции при младежките пъпки и плитки рани. Заради своя противопаразитен ефект от столетия се използва за борба с кожни паразити, краста, въшки. Брезовият катран се прилага директно върху засегнатите зони на кожата или скалпа с памучен тампон.
Добавя се в сапуни, мехлеми и специализирани продукти, каквито са шампоаните с катран и ихтиол. В някои традиционни рецепти разреден с течност брезов катран се ползва за детоксикация на пикочните пътища, но това крие риск от токсичност и изисква приемът да става само и единствено под лекарски контрол. Чистият катран има специфична, много остра миризма на пушек.
Поради високата концентрация на активни вещества, той не трябва да се прилага върху отворени и кървящи рани. Преди употреба винаги трябва да се прави тест за алергия върху малък участък от кожата. Историята дава любопитен поглед върху начина, по който е открит брезовият катран. Една хладна вечер един човек от къснокаменната ера подредил в кръг малки камъни и запалил огън, в който горели брезови клонки. Натрупал повече дървета от нужното и смолата от кората на брезите започнала да капе и върху нагорещените камъни. След като огънят угаснал, непознатото на човека дотогава вещество останало върху камъните и привлякло вниманието му. Той опитал да го пипне, но то било горещо и хайделберският човек бързо дръпнал ръката си и духнал по пръстите си, за да ги охлади. А през това време смолата от брезовите кори блестяла все повече под звездното небе, докато изстивала и се втърдявала.
Когато напълно изстинали и камъните, и смолата, човекът посегнал да провери как изглежда това ново за нещо нещо и разбрал, че камъните са споени здраво от веществото и той вече не може да ги размести. Брезовата смола се превърнала в брезов катран, който се вливал в малките разстояния между камъните и много здраво ги свързвал.
Хайделбергският човек бил любопитен и го изстъргал от камъните, събрал го и го нагрял над огъня следващата вечер, за да провери какво ще стане. Катранът омекнал и той отново га сложил между два камъка. На другата сутрин камъните били здраво слепени. От този ден нататък първобитните хора използвали брезовия катран като отлично и надеждно лепило.
През следващите хилядолетия приложенията му са много - като лепило, уплътнител и импрегнатор, като боя или като суровина за множество други материали. Брезовата кора е мека и гъвкава и може лесно да се обели от стволовете на големи парчета и ленти.
Денис МАРТИНОВ
