В своята практика психологът и психотерапевт Иво Ташев прилага когнитивно-поведенческа терапия, невро-лингвистично програмиране, хипнотерапия, краткосрочна терапия. Има няколко специализации в областта на хипнотерапията. Член е на Българската асоциация по хипноза. Работи с пациенти с тревожни и хранителни разстройства, депресии, фобии, неврози и зависимости. В днешния брой ще акцентираме на хипнотерапията.
- Г-н Ташев, какво трябва да научим за хипнозата като цяло? Защо хората сякаш се страхуват от този метод?
- Когато човек се изправи пред нещо ново, което не разбира, той до голяма степен се притеснява и се страхува. Затова може би хипнозата е почти непозната и то не само в България. Естествено е, когато има неразбиране и известен страх от нещо, ние да се страхуваме от него. Относно хипнозата, в началото ще обясня накратко кой механизъм използваме. Това е една функция на нашия мозък, който работи на 4 нива - бета, алфа, тета и делта. Това е нормален цикъл на работата на мозъка и ние използваме един от моментите, в който, да го кажа така - има по-малко съзнание. Тъй като съзнанието има своята критична функция, т.е., то трябва да преценява, ние избягваме неговата критичност, за да имаме достъп до т.нар. несъзнателна част. И тогава може да се използва моментът внушение. Само по себе си това е състояние, когато мозъкът си почива, а всяка почивка е терапевтична, дори и без терапия човек в такова състояние си почива. А иначе, най-честото определение за хипнозата е едно от най-елементарните - внушеният сън. Невинаги обаче човек заспива, когато е под хипноза. В повечето случаи е в нормално състояние.
- Преди да поговорим за терапевтичния ефект от хипнозата, искам да ви попитам кои са най-разпространените заблуди за нея?
- Един от митовете е, че по време на сеанса на човека може да му се внуши нещо, което да му навреди. В тази връзка ще посоча, че ние винаги имаме т.нар. невидим наблюдател и това е нашето съзнание. То дори и в най-дълбока степен на сън, ако се появи опасност, ни събужда. И винаги ни държи отговорни. И ако ние решим на внушим по време на хипнотичен транс нещо на някого, което той не желае, тогава човекът ще излезе от хипнозата, с което се опровергава тази заблуда. Когато говорим за психотерапия специално, нашите клиенти идват с някакви проблеми и за да ги решим, използваме и хипноза.
Всъщност тя е един от инструментите за терапия. Веднага бързам да отбележа, че да, този метод не е панацея, с него не могат да се решат всички проблеми на хората, но могат да се преодолеят много от тях. Затова освен хипнотерапията ги има и другите психотерапевтични школи - когнитивно поведенческа например. Всъщност има много форми на психотерапия. Още за нещо се сещам по повод митовете, че във всички случаи може да се внуши на човек всичко. Не. По принцип, не можем да накараме с хипноза един човек да направи нещо против волята си. Например, не можеш да внушиш на някого да се влюби, ако той не го иска. Ако го иска, ще се случи и без хипноза.
Иво Ташев
- Кои състояния могат да бъдат преодолени или овладени с хиптонерапия?
- С хипноза могат да се повлияят определени зависимости. Например отказ от цигарите, ако човек го иска, отказ от алкохол също. Повлияват се наркотични зависимости също. Аз от една година работя в клиника за терапия на зависимости и там провеждам психотерапия. Искам да изтъкна, че в случая зависи от степента на зависимост. Специално при тях е препоръчително да се работи комплексно, но при по-леките случаи хипнозата действа много добре. Хипнозата може да се използва естествено и при панически атака, при обсесивно-компулсивни разстройства. Повлиява много добре хранителни разстройства като анорекесия, булимия, а също и преяждането, което до известна степен е хранително разстройство. По принцип е доказано, че хипнозата е само инструмент, който добре повлиява проблемните състояния. При някои хора това са проблеми със страха, а внушението там е не да кажем на човека да престане да се страхува. Ние му казваме да стане по-смел в дадена ситуация, защото винаги ще има заплашващи ситуации.
- Г-н Ташев, стана ясно, че с хипноза се повлиява преяждането като вид зависимост, но може ли да се свалят излишни килограми с този метод?
- Тук мога да споделя моя личен опит с преборването на около 25 кг от моето тегло. А мотивацията ми беше, че те ми създаваха здравословни проблеми. След като години наред се опитвах да отслабна неуспешно, съответно с помощта на мой колега аз преодолях този проблем и то много лесно. Внушението, което на мен ми помогна, беше да не ям въглехидрати и захар. След сеансите на мен вече не ми се ядеше хляб, картофи и други въглехидрати, които по принцип много обичам. Пак ще кажа, аз се преборих и за няколко месеца свалих 25 кг. Естествено, после малко от теглото се върна, но като цяло разликата отпреди и сега, е видима.
- Бихте ли посочили и други конкретни случаи от вашата практика. Нещо, което ви е впечатлило като резултат?
- Сещам се за интересен случай с възрастна жена, близо на 80 години, с много тежка форма на шизофрения Вече и с деменция и още някакво придружаващо заболяване, за което не мога точно да се сетя сега. Психиатърът посъветвал близките й да я заведат при психолог, за да се поуспокои малко. Когато дойде, заявката беше, че тя постоянно чува гласове, радио, хора, които й говорят, пишат й... Въобще, халюцинации, които много я притесняват. Когато поговорих с нея, й предложих малко да си почине, като приложим една техника, която ще я успокои. По време на сеанса й казах, че всъщност тези лекари са сбъркали и тя няма никакви заболявания. След това й обясних, че спи много кратко време. Казах й: ти сигурно се събуждаш посред нощ, докато мозъкът ти още работи. Това всъщност е внушение, манипулация, обаче положителна. Защото всичко е истина, подсъзнанието много лесно усеща лъжата, това е на интуитивно ниво и ако аз я излъжа, тя няма да ми повярва. Аз винаги казвам истината, или поне част от нея. Казвам й: когато ти се събудиш посреднощ, ти участваш в преработката, която извършва мозъкът, затова чуваш и виждаш тези неща. Ако спеше нормално и се събудиш сутринта в 7, нямаше да има такъв проблем. Това са факти, разбира се.
Препоръчах й да си изготви режим, защото деменцията вече пречи на нормалните функции. Обясних й го: ставам, отивам до тоалетната, събувам си гащите, пускам водата и т.н. Така тя успя да си изгради един автоматичен режим до обяд, за да може да се самообслужва. Няколко пъти се видяхме с нея, направихме план. След време се обади дъщеря й, за да ми каже, че според психиатрите сме постигнали някакво чудо. Факт е, че тази жена в момента е спокойна, разхожда се.
- Може ли хипнозата да се прилага на всеки, който пожелае? Изисква ли се нещо от самия пациент?
- Около 30% от пациентите много лесно влизат в дълбокия транс, който е най-ефективен, 30% влизат в средния транс, т.е. те са в будно състояние и комуникираме в известна степен. И около 30% не могат да влязат, но понеже това е естествена функция на мозъка, след известно време тези хора могат да бъдат обучени. Хипнотичният транс има ефект на обезболяване, анестезия, аналгезия, затова навремето тя се е използвала при хора, алергични към упойка. Или преди още да открият упойките. Такива хора са били обучавани по няколко месеца понякога, така че да могат да изпаднат в транс и да изтърпят болката от операцията.
- От това, което обяснявате, изводът е, че в хипнозата има внушение, но то е положително? Може ли така да се каже?
- Т.нар. положително мислене, изповядване ако щете, което е много популярно и се цитира непрекъснато в мрежите, е един вид автосугестия, автовнушение. Да, при хипнозата има внушение. Но има ефект и при отстраняване на неправилни внушения съответно. Често хората казват: аз имам много травмираща ситуация. Не, няма травмираща ситуация, има травмиращо отношение. Да кажем са ни ударили един път физически, заболяло ни е, болката е минала, но вече има спомен за тази болка. Има страх, има отношение към събитието и притеснение от него. Докато в подсъзнанието няма отношение, няма болка, няма страх от събитието, там нещата са по друг начин. А съзнанието реагира, то критикува, то пази, то е критично. Целта е да се заобиколи тази критичност. Елементарен пример - поканят ме на кафе и аз започвам да се замислям да изляза ли с този човек, или да не изляза. Съзнанието се включва, търси варианти, критикува, преценява дали е добре за мен. Аз естествено изпитвам тревожност, защото трябва да взема решение. И това ще ме притесни. Въпросът, който може да заобиколи тази критичност на съзнанието, за която говорим, е друг: кога бихте излезли да пием кафе - във вторник или в четвъртък. Фокусът е не дали, а кога. Тогава съзнанието ще разсъждава върху други неща, а ние ще разберем дали човекът иска или не, без да се притесняваме. Това е вид хипноза. А по принцип, когато човек е буден, става с повече време, с повече сеанси, с повече енергия.
- А има ли противопоказания?
- Тежка форма на шизофрения е противопоказание. При такова състояние не бива да се използва хипноза.
Яна БОЯДЖИЕВА
