Растението е от семейство Лютикови. Многогодишно тревисто растение с високи до 40 см, гъсто облистени стъбла, покрити с власинки, слабо разклонени, излизащи по много oт едно коренище.
Цветовете са едри, златистожълти, разположени поединично на върха на стъблата и разклоненията им. Цъфти през април-май. Расте по сухи ливади и пасища и каменисти местности в някои райони на Източна, Северна и Западна България, също в Софийски, Пернишки и други региони на страната.
Недопустимо е да се смесва с летния горицвет - Adonis aestivalis L., който е с по-големи размери на стъблото, с по-малки цветове, с червени венчелистчета. Съдържа значително по-малко количество сърдечно действащи гликозиди.
Лечебните свойства на горската ягода
Използва се надземната част, събрана в началото на цъфтежа, до образуването на първите плодчета. Горицветът притежава сърдечно усилващо, успокояващо нервната система и диуретично действие. Подобно на листата от червения и вълнестия напръстник, горицветът засилва сърдечните съкращения.
Горицветът повлиява благоприятно проявите на сърдечната недостатъчност (отоци, задух, цианоза), увеличава количеството на урината, успокоява нервната система. Прилага се при хронична сърдечна слабост, при нарушения на сърдечния ритъм, сърдечна невроза, при епилепсия и др.
Отвара от горицвет влиза в състава на т.нар. микстура на Бехтерев, предписвана за успокояване на нервната система. В народната медицина се препоръчва още при атеросклероза, при болки и подуване на стомаха и червата, и др.
