Това растение е от семейство Устноцветни, двегодишно тревисто, високо до 150 см. Плодът е сух, разпада се на четири тристенни орехчета. Цъфти от юли до септември.
Среща се из цялата страна по тревисти и буренливи места, до 1000 м надморска височина. Използва се цъфтящата надземна част, заедно с листата. Основните биологично-активни вещества са флавоноловите гликозиди, 3% дъбилни вешества, сапонини, следи от етерично масло, смоли, горчиви вещества, стахидрин до 0,4% и др.
Билката притежава свойства, близки до тези на валерианата. Успокоява централната нервна система, има противогърчово действие, понижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и увеличава силата на сърдечните съкращения. Чаят подобрява проводимостта на кръвта и кислорода към сърцето, а също така действа като успокоително.
Лечебните свойства ва Левурдата (мечи лук)
Прилага се при повишена нервна възбудимост, безсъние, хистерия, сърдечни неврози, начални стадии на хипертония, кардиосклероза, леки форми на Базедова болест, климактерични нервни смущения. В българската народна медицина дяволската уста се употребява още като диуретично и противокашлично средство, при главоболие, нередовна менструация, анемия и др.
Съществуват готови лекарствени препарати от дяволска уста, които се продават в аптеките. Вкъщи може да се приготвя запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чашка, 3-4 пъти дневно.
