Людмил Дренски: Ако не беше въздушната йога, още щях да се влача с бастуните!

Людмил Дренски получава пареза на долните крайници преди повече от две години. Сега той е на 42 години, като в 20 от тях практикува йога. По професия е електроинженер. Освен по специалността работи като йога инструктор след завършен курс в Националната спортна академия. Благодарение на заниманията си с йога и особено с една нова нейна разновидност - въздушна йога - Людмил Дренски значително подобрява своето състояние. Специално за нашите читатели инструкторът разказа своята история и сподели при какви други заболявания въздушната йога помага.

---

- Г-н Дренски, кога получихте пареза на долните крайници?
- През пролетта на 2012 г. получих схващане на краката, което дори отиде в ръцете - имах леко изтръпване на пръстите. Аз съм спортист и винаги мускулите на краката са ми били изключително здрави и силни. В един момент те просто изчезнаха, сякаш някой ги изсмука отвътре. 

Приеха ме спешно в неврологията на болница “Св. Наум” в София, където лежах един месец. Изследваха ме детайлно - всякакви снимки на гръбнака на различни нива, скенери и т.н. Лекарите положиха максимални усилия да разберат какво се случва с мен. Накрая ми казаха с усмивка, че имат една добра и една лоша новина. Добрата е, че не е множествена склероза или друго тежко неврологично заболяване, което са търсили. Лошата е, че не знаят какво ми е. Изписаха ме с неясна диагноза.

- Състоянието ви влоши ли се?
- Не. След като влязох в болницата, състоянието ми спря да се влошава и започна да се задържа. Това беше преломният момент, в който нещата се обърнаха с помощта на кортикостероиди. 

След като ме изписаха, вървях с два бастуна, много бавно. Живея на втория етаж и ми трябваше половин час, за да изкача стълбите. Дори бабите ме изпреварваха с ужасна скорост. Тогава ми се струваше, че те профучават покрай мен.

- Как започнахте да се възстановявате от парезата?
- Йога винаги е била част от живота ми. През 1994 г. започнах занимания при първия йога у нас - Венцислав Евтимов. Когато се разболях, продължих с йога. Включих и една нова практика - въздушна йога, която в момента преподавам. Въздушната йога изключително ми помогна и в момента съм в наистина добро положение. Не мога да кажа, че съм възстановен напълно, има още път да се извърви. Лекарите казаха, че много 

голяма част от нервите на краката ми вече не работят

Сега обаче вървя доста по-добре, въпреки че си личи, че съм имал пареза. Не мога да тичам, но от друга страна, вече имам движение на глезените, успявам да ходя продължително и дори тази година изкачих връх Мусала. Йога е нещото, което ме измъкна. Наскоро разговарях с лекар-невролог от Военна болница. Той ми каза: “Ако не са твоите йога практики, най-вероятно още щеше да си влачиш бастуните. Защото това, което се случва с теб, е твърде сериозно”. 

- Какво представлява въздушната йога и помагате ли чрез нея на други болни хора?
- Въздушната йога е практика, която идва от Запада - от Испания, от САЩ, съчетана с традициите на Изтока. Започнах първи в България да водя групи по въздушна йога. Много хора минаха през часовете ми и продължават да минават. Някои от тях обучих за инструктори. Аз лично съм се сблъсквал с много случаи на хора със заболявания, на които въздушната йога е повлияла положително. Например дисковите хернии се повлияват изключително добре. Хора с дискови хернии започват да се чувстват в пъти по-добре само с едно-две занимания и продължават да идват, защото някои неща изискват непрекъсната поддръжка. Не можеш да разчиташ с три посещения да се оправиш окончателно. 

При мен идва момче на 19 години с церебрална парализа. Уважавам усилията му, защото идва всяка седмица от година и половина с майка си. Те са толкова упорити, че не пропускат занимание. Знаете, че от ДЦП едва ли някой може да се възстанови, но забелязах удивително подобрение в двигателната активност и способности на това момче. При това той участва не в терапевтични часове, а в групите за здрави хора и се справя с упражненията.  

Хората ми споделят, че въздушната йога им е помогнала да преодолеят главоболие и болки в други части на тялото. Когато звънне някой и пита тази йога помага ли на някое конкретно заболяване, вече мога да кажа. Покрай това съм станал половин доктор.

Ние правим упражнения за постепенно раздвижване на цялото тяло. След това има различни висящи пози, които разтягат, 

отварят междупрешленните пространства

и освобождават притиснати нерви. По този начин започват да минават дори такива заболявания, които не знаеш точно откъде и защо са се появили. Звучи като пенкилер, но виждам, че въздушната йога помага за много болки. 

Имам двама души с болестта на Бехтерев. Тяхната мускулна активност се подобри. Идваха и хора с изкривявания на гръбнака и стягане на мускулите вследствие на катастрофи или от неправилна позиция на тялото. Още след втория час почувстваха облекчение. Някои си купиха люлки за въздушна йога и започнаха да висят и да си правят упражнения вкъщи. Носят си ги и когато пътуват някъде за по-дълго. 

- Какво представляват такъмите за въздушна йога?
- Люлките са нещо като хамаци, закачени на тавана. Имат три нива дръжки, общо шест броя, и голямо парче плат, което е много здраво. Височината на люлката се регулира. Люлката е инструмент, с който, ако знаеш как, може да правиш невероятни упражнения. Една от най-интересните пози е висенето с глава надолу, което се отразява добре на целия гръбнак. Преди да започна с въздушната йога, 

имах проблеми с вестибуларния апарат

Ставаше ми лошо, когато се кача на люлка или да се возя в кола на задната седалка. В момента спокойно увисвам надолу с главата и се люлея. В тази връзка един доктор-вестибуларопат си купи люлка от мен, за да си я ползва лично. Той ми обясни, че като се тренира, вестибуларният апарат започва да свиква. 

- Всеки ли може да практикува въздушна йога?
- Когато човек има проблем с кръвното налягане или със сърцето, не е препоръчително. Но при повечето хора няма проблем да се практикува. Разбира се, изисква се усилие, постоянство. Не става да дойдеш веднъж и после да те няма три месеца. При въздушната йога всички мускули се натоварват, дори тези малки мускули, които не подозираме, че работят. Когато опитат активно спортуващи хора и състезатели, с учудване установяват, че после имат мускулна треска. 

- На деца препоръчвате ли тези занимания?
- Много ги препоръчвам. Чисто емоционално децата я възприемат като игра. Настъпва голяма радост и глъч в детските часове. Моите деца също играят въздушна йога. Имам люлка в хола и те се забавляват ежедневно с нея.


Мара КАЛЧЕВА