Елена Зайцева е най-известната жива билкарка в Европа. Тя познава повече от 1100 вида лечебни растения, с които цери всевъзможни болести.
Започва да се занимава с билки още в ранното си детство, едва от 8-годишна възраст. За своите близо 100 години е обиколила дори най-недостъпните части на Русия, включително и Алтай, Далечния изток, за да събира лековити треви. По покана на църкви и манастири в цялата страна обикаля, за да изнася беседи за билколечението. Водила е и публични лекции за билките в Москва и други градове, включително и пред висококвалифицирани медицински екипи и съвременни учени, пише "Ретро".
Винаги съм казвала: „Ако не искате да боледувате, изкопайте си от градината поне един корен. Достатъчно ви е. Аз самата събирам 25 корена, но не всички хора могат да го правят, затова и един ви стига“, доверява Зайцева.
Най-силни целебни свойства тя приписва на глухарчето. „То е плевел. В началото на пролетта събирайте листата на глухарчето, накиснете ги два часа в солена вода, за да се извлече горчивината им, и си правете салата. От листата му ние варим супа, а корените ги печем. Корените на глухарчето лекуват злокачествена анемия, рак на стомаха и черния дроб, възпаление на лимфните възли, диатеза, артроза, артрит, деформираща остеохондроза, всички стави“, обяснява билкарката.
„През есента, ако видите глухарче, което не е цъфнало и не е отдало всичките си сила на цвета, изкопайте го. Глухарчето цъфти през април – май и тогава е моментът да си направим хубава разходка сред природата и да си наберем от тези слънчеви и пълни с полезни вещества цветове. За да си направите мед, са ви необходими: 400 г цветове, без дръжките (4-5 шепи), на 1 л течност – 1 кг захар, 1 лимон, 1/2 ч. л. лимонтузу. Набраните цветове се заливат с около 1,5-1,8 литра студена вода.
Прибавя се 1 лимон, нарязан на дребно, и сместа се поставя на котлона. Вари се 10-15 минути. Оставя се да престои 12 часа и след това се прецежда през марля, като цветовете хубаво се изстискват. Течността се измерва. На 1 литър отвара се добавя 1 кг захар. Съдът се слага на котлона и в началото се вари на силен огън, като впоследствие се намаля. Медът се пробва с капка, капната върху чиния. Ако капката не се разлива, значи медът е готов.
Не се подвеждайте, като виждате, че консистенцията е по-рядка. След изстиването медът ще се сгъсти“, споделя рецептата си Зайцева.Минута, преди да се свали медът от котлона, се поставя лимонтузу, допълва още тя. Медът се разсипва горещ в затоплени бурканчета и се обръща с капачката надолу, разкрива още тя.
