Пчелното млечице е жлъчно вещество, което пчелите произвеждат, за да хранят младите. Тази храна също така притежава тайнствената сила да помага на някои пчели да станат новата пчела майка. Някои хора вярват, че пчелното млечице може да отключи извора на младостта. Има ли истина в това?
В сложната йерархия на кошера пчелата майка е свещена. Тя поддържа колонията жива и организирана. Кралицата пчела определя яйцата, от които ще се излюпят ларви. Те по-късно стават или новите работници, каквито са женските пчели, които вършат цялата работа около кошера, или дроните, мъжките пчели, чиято работа е да се обединяват с кралицата. Когато умира царица, колонията трябва да се подсигури, че нова ще заеме това място. За да се “произведе” нова пчела майка, работничките пчели избират най-подходящите ларви и ги хранят с пчелно млечице. Това ще позволи на една от тях да се превърне в здрава и изключително плодородна възрастна пчела, която след това се превръща в новата майка, пише на сайта medicalnewstoday.com.
Пчелното млечице съдържа вода, протеини и захари, но как точно стимулира някои ларви да пораснат в царици, а не в работни пчели - остава неясно. Но поради привидно “магическите” свойства много хора наричат това вещество чудотворна съставка, която може да подобри здравето и да помогне за поддържането на младостта.
В ново проучване на Училището по медицина в университета в Станфорд екип от изследователи решил да провери как и защо пчелното млечице може да бъде от полза. Те са изследвали ефекта му върху една от най-обещаващите цели на клиничните изследвания, а именно стволовите клетки от бозайници. Тези недиференцирани клетки са способни да се превърнат в специализирани клетки, обслужващи всяка функция в тялото.
“Винаги съм се интересувал от контрола върху размера на клетките, а медоносната пчела е фантастичен модел за това проучване”, казва д-р Уанг. - Тези ларви започват своето развитие по един и същ начин в ден нула, но завършват с драматични и трайни разлики. Как става това?”
В това изследване д-р Уанг и неговият екип успяват да направят протеин, наречен “роялактин”, който присъства в пчелното млечице. Те вярват, че този протеин може в голяма степен да бъде отговорен за стимулирането на внушителния клетъчен растеж в ларвите. За да проучат ефектите, изследователите решили да прилагат роялактин към ембрионалните стволови клетки или недиференцирани клетки, взети от лабораторни мишки.
Ембрионните стволови клетки са перфектният кандидат за клинични изследвания, тъй като имат потенциала да се превърнат във всяка специализирана клетка, играеща различна роля. Този потенциал се нарича “плурипотентност”.
Замяната на стареенето, увредените специализирани клетки с нови, които са израснали от стволови клетки, има на теория потенциала да помогне за решаването на редица заболявания. В резултат на това е важно изследователите да имат достъп до здрави, “млади” стволови клетки, които могат да поддържат в лаборатории в недиференцирани форми, докато не се налага да ги използват.
Въпреки това д-р Уанг обяснява, че стволовите клетки скоро се променят при лабораторни условия и стават неизползваеми. За да запазят плурипотенцията непокътната, изследователите трябвало да разработят сложни инхибитори. Когато добавили роялактин към ембрионални стволови клетки, изследователите установили, че поддържат плурипотенцията си по-дълго, без да се налага да се прилагат обичайните инхибитори. Това било неочаквано откритие.
Те са идентифицирали протеин от бозайници, наречен “NHLRC3”, който според тях може да има структура, близка до тази на роялактина и да служи за подобна цел. “NHLRC3” - обяснява д-р Уанг - се появява при всички ранни животински ембриони, включително тези на хората.”
Когато изследователите приложили този протеин върху миши ембрионални стволови клетки, те установили, че подобно на роялактин той спомогнал за запазването на тяхната плурипотентност.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
