Ранните записи за физиогномиката датират от 5 век пр.н.е. Практиката произхожда от Китай и от Елада. Наименованието произлиза от гръцката дума physis - “природа”, и gnomon - “тълкувател”. Представлява оценка на характера или личността на човек по външния му вид, особено по лицето. През 18-и век швейцарският пастор Йохан Каспар Лаватер се опитва да установи систематична основа за нея. По-късните школи се появяват през 19-и и 20-и век. Днес физиогномиката се прилага като форма на самопомощ и анализ на личността в много култури.
Визитка♦ Валерия Цимбал е специалист по физиогномика. Тя е изучавала тази наука в продължение на 8 години, първо като хоби, а после и като професия по методиката на Владимир Тараненко в United Physiognomic Center в Украйна. Познанията й обхващат и китайска физиогномика, молеософия и теорията на Пол Екман за мимиката и жестовете. Валерия Цимбал има украински и молдовски корени, живяла е в САЩ, където среща любовта, а след това България става нейна втора родина. |
- Разкажете какво представлява физиогномиката и доколко тя се покрива с теорията на Ломброзо?
- Хубаво е, че веднага ще започнем от Ломброзо, защото това е може би един от най-честите коментари под постовете ми. След както напиша статия, задължително ще има коментар, който споменава Ломброзо. Затова е хубаво да уточним: Ломброзо може би не е направил добра услуга на всички, които се занимават с физиогномика, защото неговите проучвания са свързани предимно с криминалните типажи.
А казват, че той има отношение и към евгениката, че според неговия труд са подбирали идеалния човек, търсили са идеалните пропорции на лицето, идеалната раса, чистите арийци. Но в нашия случай физиогномиката винаги е била интересна на хората. Гмуркайки се по-дълбоко, аз забелязах, че още Аристотел се е вълнувал как изглежда човешкото лице
Има го в неговите трудове. Той го описва като квадрат, като тригълник, като овал. Това са по-примитивни наблюдения, но още от тогава хората се вълнуват какво е изписано върху човешкото лице. След това съществува Западноевропейската школа, която се базира върху изображенията на Шарл Лебрюн.
Той е художник, който забелязал, че човек ако по своето поведение прилича на определено животно, проявява и същите характеристики. Това е както кучето и неговият собственик. Често те си приличат. И като характер, и като визия имат сходни черти. Съществува и много древна физиогномика, китайската физиогномика, която всъщност е част от китайската медицина. Тя се датира на повече от хиляда години - откакто човек се разглежда като форма на елементи, се наблюдава кой елемент доминира и по този начин се променят чертите на лицето. Има и българска физиогномика, френологията на Петър Дънов. Уникална книга! Тя е много дълбока, много философска. Но не е толкова практическа - да я изучиш и бързо да можеш да работиш с нея. Обаче школата на Владимир Тараненко, която завърших, наистина има много лесни и качествени практични знания.
Бързо можеш да систематизираш по нея, виждайки човешкото лице, да го анализираш и да виждаш характеристики, които стоят зад маркерите.
- Това означава ли, че физиогномиката може да определи характер или бъдещи реакции?
- Абсолютно, да. Физиогномистите не са хора с кристална топка. Определено не. Базира се изцяло на науката. Ето пример какво е физиогномиката: Имаме висок човек и нисък човек. Да си представим, че единият е 2 метра на ръст и другият, който е 1,60. И една бариера.
Как ще премине през тази бариера високият човек? Ще премине отгоре. Защо? Понеже му е най-физиологично удобният модел на поведение. Какво ще направи ниският човек? Ще се мушне и ще мине под бариерата отдолу. Защо? Понеже физиологично му е най-комфортно. Всъщност ние винаги търсим пътя на най-малкото съпротивление
Както казват “Мързелът е стимулът на еволюцията”. Защото когато ни мързи да правим нещо, ние търсим начин как да го подобрим. Така се появиха домашните робот-прахосмукачки, които вече почти всички ползват. Защото с тях спестяваш ресурс. Ти ще инвестираш своето време и енергия в нещо друго, след като си спестил ресурс. Така се появиха тракторите, комбайните. Всичко, което правим, е да спестяваме ресурс.
Физиогномикът е същото. Поглеждайки човешкото лице, аз мога да кажа, ти ще преминаш отгоре или ще се мушнеш отдолу под бариерата. А бариерата са опитите, с които личността се сблъсква в живота. Как човек ще реагира при дадена случка, всъщност това е работата на физиогномика.
Валерия Цимбал
- Наистина ли ви наемат шефове на големи фирми, когато правят интервюта за средни или по-големи началници, за да разберат как ще се впишат в колектива и каква би била реакцията им в екстремен момент?
- Смятам, че бъдещето на физиогномиката също е там, защото знаете ли колко много екзистенциални кризи и бърнаути, ефект на прегаряне има в съвременния корпоративен свят. Там човек постоянно е на педал. Има амплитуда, когато емоционалният фон, физическото здраве, хормоналният фон се променят и служителят не може да прилага своите ресурси, както преди.
Да се върнем към високия и ниския човек. Представете си една корпорация. И в нея шефът казва: Сега ще направим състезание. Този, който спечели, взима най-големия бонус. Всички трябва да минат през коридор с бариери. И високи, и ниски. Можем ли да прогнозираме кой ще спечели това състезание? Трудно. Зависи от физическата подготовка, от емоционалното и здравословно състояние. Но ако шефът решава, че е без значение колко си висок и нисък, всички трябва да се мушнат под бариерите. Може ли да предположим кой ще спечели накрая?
Най-вероятно по-ниският. Защо? Защото по-малко ще го заболи кръстът. Този, който е два метра на ръст и трябва да се промушва под бариери, по-ниски от 1,40 м, а те са 20 на брой, в началото ще си каже: „Ох, трябват ми тези пари“. Мотивира се. „Аз съм здрав, аз мога. Този бонус ми е нужен. Имам ипотека, жена ми иска синът ни да учи в Мюнхенския университет. Трябва да се амбицирам да изкарам тези пари на всяка цена, защото семейството има нужда от тях”. И започва с ентусиазъм да се навежда под бариерите. Към третата бариера какво се случва? Хоп, заболява го кръстът. Към петата бариера започват да го болят коленете. Към десетата бариера вече се замисля трябва ли му изобщо всичко това
„Заслужава ли си? Аз оттук ще изляза направо за физиотерапевт. Трябват ли ми тези пари? Струва ли си цената?”
Това е аналогия на онова, което често се случва в корпоративния свят или в големите фирми. Има задача, но шефът няма личностно отношение към хората. Той не вижда какъв е потенциалът на всеки. Но ако шефът каже: „А, ти си висок, я прескачай отгоре“, високият ще се чувства в силата си: „Ето колко красиво ми се получава, аз се чувствам реализиран, аз имам шанс да спечеля”. Това е работата на един физиогномист – да каже: „Дайте му възможност да премине отгоре, не го карайте да се мушка отдолу”.
- И това може да се разбере само по лицето?
- Да, само по лицето, по мускулите, костната структура, фасциалната структура, как работи префронталния кортекс, как работи мозъкът... Всичките емоции, всичките процеси се изписват върху нашето лице.
- А как психичното здраве и състояние в момента се разбира по лицето? Преди малко говорехте за бърнаут, така нареченото изпушване - да си го кажем на български…
- Нашата кожа, нашето тяло, тонусът на мускулите изразяват изцяло вътрешното ни състояние. Ето, давам пример: Да вземем един човек, но само тялото му, без да се вижда главата. Главата, да кажем, е прикрита. Вижда се само едно напрегнато тяло със силно стиснати юмруци. Може ли човекът, който го гледа, да каже каква е причината за стиснатите юмруци? Може би той стиска юмруци, защото изпитва ярост. Или обратно - стиска юмруци, понеже изпитва вътрешна болка. И стиска юмруци, за да не се разплаче. Как ще разберем какво означава тази поза на тялото? Само когато махнем преградата и видим израза на лицето. Нашето лице е огледало на душата, на психиката, на мисловните процеси. Нашето лице е карта, по която можем да прочетем как е живял човек. Какви бръчки са се образували през пътя на живота му.
- Ако човек има назални бръчки, е по-тъжен, а ако има бръчка на гнева, се е ядосвал повече?
- Това са различни групи мускули, които работят. Затова всеки остарява по свой личен път. Няма еднаква карта на бръчките. Но те имат своята психофизиология. Те не са случайни. Да, те са вследствие на определени физиологични процеси, но има много млади хора, които имат бръчки заради силен мускулен спазъм.
Той се получава вследствие на определени действия, емоции и опит, през които минава човек. Какво са бръчките? Ако вземем голяма корпорация и работещите в нея хора могат да комуникират един с друг, само отивайки и говорейки лично.
Няма имейл, няма телефон, няма кабел, няма нищо
И така 30 години работи корпорацията. След 30 години, ако погледнем долу към настилката, какво ще видим? Пътечки. Кой отдел с кой общува. Примерно, шефът със секретарката, а секретарката с логистиката, логистиката със счетоводството.
А счетоводството с маркетинга? Те нямат общи задачи и допирни точки и съответно нямат пътека. Същото е и с бръчките по нашето лице. Как комуникират различните органи според психофизиологията на човешкото лице, емоцията и събитията, през които човек преминава в живота.
- А може ли по началните бръчки да се предвиди какво ще се случи с човека и промените в неговото емоционално състояние?
- Без съмнение, защото бръчката се появява при определено напрежение. Така наречената гневна бръчка, това е силен спазъм на големият челен мускул, префронталис. Там се появява тази бръчка. Този голям спазъм също така влияе и върху мозъка. Неокортекс-префронталис, през който минават определени емоционални процеси, мисловни процеси. Ние не се намръщваме така, когато изпитваме положителни емоции.
Забележете, че се намръщваме така, когато изпитваме определен тип емоции. Какви? Тази част на неокортекса-префронталиса, точно където се образува така наречената гневна бръчка, (във физиогномиката тя има по-различно име) отговаря за логистиката, контрола, фиксацията върху дребните детайли, подреденост на подробностите, невронните връзки – да държиш цялата информация, да я събереш и да я фиксираш в съзнанието си, без да имаш право да се отпуснеш. И всъщност ти, когато постоянно си в това напрежение, при което префронталисът е непрекъснато в тези мисловни процеси, няма как мускулът да не бъде спазмиран.
- Целият свят беше футбол преди месец. Вие сте правили физиогномични анализи на лицата на играчите. Повечето от тях, съдейки по Ломброзо, трябва да са престъпници заради ниските чела, а всъщност са най-добрите в света. Да не би да са трансформирали криминалния си потенциал в спортен?
- Сега ще превърна нашите зрители и читатели малко във физиогномисти. Защото то не е нещо сложно, а има логика и ако хванем идеята, бързо ще разберем как работи човешкото лице и какво е изписано върху него. Физиогномиката дели човешкото лице на три основни зони. От веждите до окосмената част, това е генералният щаб.
Сега си представете малко чело. Това е авторитарен режим. Как се приемат решения в авторитарен режим? Решавам, правя, каквото ще да става. Отговорности? Може да ги поема, може и не. Историята ще покаже. Ето това е разликата между малкото и голямото чело. То говори за начина на използване на мозъчния потенциал. Няма много рефлексия. Критичното мислене е опростено, защото усложнява процесите. Има повече действия. След това - резултат. За един футболист това е прекрасен маркер.
Хари Кейн, капитанът на английския отбор, е с много високо чело и това му помага. Той е стратег, капитан.
- Има ли и други такива примери?
- На европейското първенство през 2021 година имаше една брутална случка с националния отбор на Дания. На терена футболистът Кристиан Ериксен изгуби съзнание и му спря сърцето, получи сърдечен арест. Капитанът на отбора Симон Кяер в рамките на 3-4 минути прави всички действия толкова правилно, като по алгоритъм, въпреки че е с много ниско чело. Освободи дихателните му пътища.
След това накара останалите да застанат с гръб към припадналия, за да не се травмират от това, което ще видят, и да оставят на лекарите да си вършат работа. Да не изпаднат в тежки психически състояния. След това мозъкът му се сети, че на трибуната е жената на този играч, която е видяла как мъжът да припада и не се знае дали ще оцелее. Капитанът отиде при нея и я прегърна. И всичко това в рамките на няколко минути.
През това кратко време лекарите върнаха играча в съзнание и го изнесоха извън терена. Това са качествата на ниското чело. Ломброзо щеше да каже, че е потенциален престъпник. А един физиогномист казва - това е положителният потенциал. За кратък период от време той може да свърши невероятна алгоритмична работа.
Магдалена ГИГОВА
