Д-р Емил Димитров е специалист по ревматология и вътрешни болести в МБАЛ “Люлин”. Завършва медицина във ВМИ-Плевен през 1985 г. Основните му интереси са в областта на лечението на остеоартроза, подагра, остеопороза, терапия при ревматоиден артрит с биологични средства и лупус еритематодес.
Член е на Дружеството по ревматология и по остеоартроза, и остеопороза в България. Член е и на Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR), на Европейското дружество по остеоартроза и остеопороза.
- Д-р Димитров, зачестяват ли случаите на т.нар. постковид синдром в практиката ви?
- В този момент, когато хората започнаха да посещават лекарите си, не само заради коронавируса, а и за други заболявания, стана ясно, че повечето от тях имат оплаквания, които са свързани с т.нар. постковид синдром - ранен или късен, в зависимост от това кога се появяват оплакванията. Повечето пациенти с коронавирус имаха и ставна симптоматика.
Започва с разпръснати болки по меките тъкани, след това - по ставите, мускулите и продължава дълго време. Понякога болката е водещият симптом. При мен са идвали пациенти, които дори не са знаели, че имат COVID, а са със ставни оплаквания.
Това са ранните симптоми на инфекцията. По-късните се проявяват след време, когато човек е преболедувал инфекцията, независимо от това дали е стигнал до болница и е бил с двустранна пневмония и други усложнения, налагащи интубация.
Оказва се, че тези хора месец-два-три след като са оздравели и са се чувствали добре, отново изявяват симптоматика, която е странна и не пасва на тяхното по принцип добро състояние.
Изведнъж на този светъл фон, се появяват оплаквания, които ги притесняват: главоболие, силна отпадналост, запъхтяване, кашлица, прескачане на сърцето, сърцебиене, спазмена симптоматика от най-различен клас. И след прегледа се открива тази причинноследствена връзка с преболедуваната инфекция - става ясно, че това е късен ковидсиндром.
За здрави кости и стави през есента и зимата
Нещо, което тепърва предстои да бъде диагностицирано и изследвано като заболяване. Тоест, засега няма такава диагноза - късен ковид синдром. Ние го наричаме така, тъй като намираме пряка връзка между прекараната инфекция и естеството на оплакванията.
А ставната симптоматика е от най-разнообразен клас, наподобяваща артрит, артроза, мекотъканна болка, болка в главата на различни места - особено мъчителна.
- Защо казахте наподобяват? Не е истински артрит ли?
- Категорично не е истински артрит. И още един интересен факт: много хора, които имат истински артрит, например на лечение са с базисни биологични средства, изкараха странно инфекцията - много леко, ако въобще се бяха заразили.
Тези медикаменти, които по принцип намаляват имунитета при човека, са изиграли много добра роля. В смисъл, че не са позволили появата на усложнения, които убиват пациентите с коронавирус - т.нар. брадикининова и цитокинова буря. Известен е и фактът, че голяма част от тези медикаменти се оказаха ефективни за лечение на коронавируса или поне бяха изпитвани в терапията.
Д-р Емил Димитров
- За цитокиновата буря чуваме често напоследък, но какво представлява брадикининовата?
- Брадикининова буря означава, че пациентът е получил високо ниво на брадикинин. Това са вещества, които се отделят от клетките ни, които са възпалени. Тоест, брадикининът е цитокин. Той трансформира, предава сигнал за възпаление
И когато имаме огромно производство на такива сигнали, възпалението е екстремно силно и то на практика, убива пациента - развива се свръхимунен отговор. Така че, нашите медикаменти, с които лекуваме артритите, потискайки имунния отговор, спасяваха образно казано пациентите. Тоест, те не стигаха до интензивно отделение, не развиваха пневмонии.
- Основателни ли са страховете на част от хората, че самите ваксини могат да предизвикат автоимунни заболявания?
- Тези твърдения са абсурдни. Това няма как да се случи по никакъв начин, тъй като автоимунните заболявания се появяват първо, когато човек има готовност да развие такова заболяване - тоест, има генетични маркери. И второ, има хронично антигенно дразнене.
Ваксините, например на Pfizer/BioNTech и Moderna, са с информационна РНК - тя живее от няколко часа, до дни. Тоест, категорично не може да кажем, че това е хронично антигенно дразнене. Неслучайно температурата на съхранение на тези ваксини е 70 градуса под нулата - информационната РНК е крехка и бързо се разпада.
От 12 години се занимавам с клинично изпитване на медикаменти. И мога да ви кажа, че няма по-големи цербери от институциите, които одобряват за употреба ваксини и медикаменти. Тези хора няма да пропуснат и една буква от това, което са написали.
- Да ви върна на ревматологичните заболявания. Сега през преходния период - зима-пролет, влошава ли състоянието на тези пациенти?
- Принципно, когато имаме променливо време, резки промени на температурата и особено на атмосферното налягане, много заболявания, които не са добре контролирани, започват да напомнят за себе си. Това са хроничните възпалителни заболявания - т.нар. артрити.
Дори артрозата и дегенеративните заболявания се влошават в тези периоди. Същото важи и за подаграта. Тя е заболяване, което никак не обича резките промени - нито в климата, нито в температурите, нито в начина на хранене и приема на течности.
Практически, всички наши заболявания са така да се каже, метеочувствителни. И тези пациенти, които имат лош контрол на заболяването си, започват да ни посещават по-често през преходните периоди и сезони.
- И тогава се налага коригиране на лечението ли?
- Да, тогава се налага коригиране на терапията, защото има причина да е влошено състоянието на пациента. Най-често или е спаднал имунитетът на човека, заради вирусни или някакви други заболявания, или е спрял лечението си, или е сменил терапията като доза, честота на приема...
Много от медикаментите, които използвахме за лечение на ревматологичните заболявания изчезнаха по време на ковид ситуацията, защото имаше проблем в логистиката, вноса, производството. Някои от тях, както споменах, бяха изпробвани за лечение на коронавируса.
Бяха решили, че хидроксихлорохинът ще лекува едва ли не инфекцията. А този медикамент, който използваме вече от 100 г за лечение на нашите заболявания, изчезна в течение на почти една година, както и колхицина. Така, че имаше причина състоянието на такива пациенти да е влошено и никога не беше само от времето.
Заблуди за здравето на ставите
- Сега нормализира ли се вносът на тези лекарства?
- Почти се нормализира, защото сега има друг момент - в България някои медикаменти, продавани за лечение на коронавирус, са в пъти по-скъпи, отколкото в близки до нас държави. А с тях се лекуват и ревматологични заболявания.
Оказа се, че у нас новорегистрираните медикаменти са на цена 10 пъти по-висока от тази например, в Гърция. Българите започнаха да купуват от гръцки онлайн аптеки тези медикаменти. Затова започнаха да искат и рецепта от гръцки лекар. Например, хидроксихлорохинът в Гърция струва 3.50 евро, у нас е 60 лв.
- Защо е тази разлика в пъти?
- Защото това са медикаменти, правени в България и произведени сега с чисто търговска цел - да “избият рибата”, докато има търсене. Същото важи и за ивермектина.
- Тук сме по-алчни от гърците?
- Разлик ата е, че гърците не произвеждат тези медикаменти, а ги внасят от оригиналния им производител. В България просто намерихме производител на такива субстанции в Индия, започнахме да го конфекционираме у нас и го продаваме на висока цена, с цел да си избием по-високи печалби.
- Когато говорим за лекарства, има ли нови медикаменти в областта на ревматологията?
- Слава Богу, науката върви напред, има и нови медикаменти. За съжаление, голям процент от медикаментите, които бяхме предвидили да изследваме и да пуснем на пазара за лечение на ревматологични заболявания, спряха да бъдат изследвани заради това, че няма свободни мощности за производството им.
Трябваше да има два-три нови медикамента, бяхме подписали договори за техните клинични изпитания, но се оказа, че фирмата не може да произведе медикамента, дори в минимално количество за клиничните изпитания, защото целият потенциал е впрегнат в производството на ваксините.
Милена ВАСИЛЕВА
