Могат ли антителата да атакуват организма след ваксинация против коронавирус? Отговор на този и още горещи въпроси откриваме в коментара на руския имунолог д-р Николай Крючков, който цитира данни от няколко изследвания по тази тема, проведени в различни страни в света.
Няколко изследователски групи от различни страни в света са се заели да проучат изработването на специфични белтъчини – т.нар. автоантитела при заразените с коронавирус, тъй като продължителният постковид синдром все още е загадка.
„Става дума за особени елементи на имунната система, пояснява имунологът. За разлика от защитните антитела, които се изработват след болестта, автоантителата са „вътрешни врагове”. Те възникват заради срив в имунната система и атакуват не вирусите или болестотворните бактерии, а удрят по собствените органи и тъкани на организма.
Такива „борци с погрешен прицел” възникват не само след ковид, но и вследствие много други инфекции. У повечето здрави хора също има автоантитела. Обаче с повечето от тези „неправилни” антитела организмът се справя без опасни последствия. У всеки от нас има заложен механизъм, който се нарича „имунологична толерантност”, казва специалистът.
Според учените, след прекаран ковид се наблюдава специфична картина на изработка на автоантитела. Възможно е именно това да допринася за възникването на постковид синдрома, предполагат изследователите. А също и да повишава риска от отключване на автоимунни болести след среща с коронавируса.
В нова научна разработка екип от изследователи от няколко медицински центъра в Лос Анджелис проверили изработката на автоантитела от различен тип при 177 души, преболедували ковид в различна степен на тежест. 65% от тях били жени, 35% - мъже. Средната възраст била 35 години.
Като най-неочакван авторите посочват следния резултат: „Независимо че класическите автоимунни заболявания са по-разпространени сред жените, новите изследвания откриха парадоксално преобладаване на автоимунна активация при мъжете в условията на тежко протичане на ковид.
С други думи, най-мощна изработка на „вредните” антитела е отбелязана при мъжкия пол, заболели от тежка форма на ковид. А в случай на лека или безсимптомна инфекция, автоантитела се изработват по-активно у жените.”
- Д-р Крючков, въз основа на тези нови изследвания, хората най-често се интересуват дали антителата след ваксина също могат да бъдат опасни?
- Става дума за съвършено различни антитела. След ваксинация се изработват защитни антитела, предназначени да разпознават причинителя на инфекцията. В повечето днешни ваксини това са антитела към S-белтъчината, от която се състоят шипчетата на коронавируса.
Ако човек се зарази с ковид, без да има защита, в организма често се развива системно възпаление. И именно то в крайна сметка провокира отключването на изработката на автоантитела, способни да навредят на собствените органи и тъкани.
Учените алармират за неочаквана опасност от асимптоматичен коронавирус
- Т.е., след ваксинация не могат просто така да се появят автоантитела?
- Могат, но крайно рядко. Това са единични случаи на усложнения. Например тромбози, които в редки ситуации възникват след ваксинация, свързани именно със срив в имунната система на ваксинираните. Повтарям, това са единични случаи на милиони ваксинирани и при своевременно откриване тези усложнения се лекуват успешно.
Относно въпроса дали могат да се изследват хората и за наличие на автоантитела, нещата са доста сложни. Известни са повече от 200 вида автоантитела, което означава, че е невъзможно да се направи пълен или дори разширен панел от изследвания в клиничната практика.
Специалистите от различни медицински области могат да назначат на пациентите си изследвания за отделни видове автоантитела, и то при подозрение за конкретни заболявания: ревматоиден артрит, ревматизъм, лупус, автоимунен тиреоидит и т.н.
След ковид могат да възникнат автоантитела от различни видове в зависимост от органите мишени, които страдат от болестта. И дори положителен резултат от такова изследване съвсем не потвърждава, че неблагоприятната реакция е пряко следствие от ковид.
Освен това не е задължително, че само по себе си наличието на автоантитела ще доведе до развитието на автоимунно заболяване. Затова и резултатите от новата научна разработка нямат приложно значение, те допринасят за по-добро разбиране на протичането на вирусната инфекция и всички възможни последствия.
Оказва се, че при жените по-често се срещат автоимунни реакции при лека и безсимптомна форма на инфекцията. Но и устойчивостта към негативните последствия при това е по-висока, т.е., организмът се справя по-добре с удържане на контрола като цяло. От имунна гледна точка мъжете май са по-малко толерантни.
