Доц. д-р Атанас Мангъров е началник на Първо детско отделение към СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров” - София. Доцент е към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. През 1982 г. се дипломира във ВМИ “И. П. Павлов” - Пловдив, а между 1983-1986 г. е редовен аспирант към Катедрата по инфекциозни болести на Медицинска академия - София.
Защитава дисертация на тема “Съвременна рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческата и ранната детска възраст” и придобива научна степен “кандидат на медицинските науки”. Резултатите от неговата дисертация се използват в цялата страна. Когато започва работа в Инфекциозна болница през 1983 г., там на година са умирали 25-30 деца.
Сега фаталните случаи са намалели до 1-2 годишно. Терапията, която той създава, е известна с наименованието “банката на Мангъров”. Доц. Мангъров участва в Българското дружество по инфекциозни болести и в националния консултативен екип по инфекциозни болести. Автор е на множество научни трудове.
- Доц. Мангъров, възможно ли е вкарването на РНК-частици в клетката чрез ваксините от този тип да окажат влияние върху нашето ДНК?
- Има данни, които показват, че този основен постулат в генетиката – предаването на генетична информация само от ДНК към РНК или ДНК, не е съвсем абсолютен. Възможно е и предаването на информация от РНК към ДНК. Това не е само хипотеза, а се основава на данни от изследвания. Затова трябва да се провери преди такъв тип ваксини да се въвеждат масово на пазара, защото съвременната медицина е медицина на доказателствата.
- Според вас като специалист в тази област, какви евентуални промени могат да настъпят в ДНК от подобен тип ваксини?
- Всякакви, но, евентуално такива промени можем да наблюдаваме в следващите години. В момента непрекъснато се говори, че ваксината се поставя на много хора и на този етап няма никакви странични ефекти или те са малко. Но тук не става въпрос за страничните ефекти, които възникват непосредствено след слагането на ваксината, а за последствия, които могат да настъпят след години.
- Какво мислите за кампанията за ваксиниране на деца? Има ли нужда от тази стъпка и крие ли рискове?
- Аз мисля, че децата не бива да се ваксинират към настоящия момент с каквато и да е ваксина срещу Ковид-19, защото този тип ваксини все още се намират в т.нар. трета фаза от клиничното им изпитване. Разрешението им за употреба при възрастни е дадено под условие. При нормални обстоятелства не би трябвало дори да си помисляме да правим тази ваксина на деца – просто няма данни, на които да стъпим.
Хората с автоимунни болести да са предпазливи при ваксиниране
Още повече, че един възрастен, който е решил да се ваксинира, трябва да подпише информирано съгласие – отговорността за всичко, което му се случи след поставянето на ваксината, си е изцяло негова. Отговорност не поема този, който е произвел ваксината, нито онзи, който го кара да бъде „отговорен” към другите. Цялата отговорност и евентуалните последствия се поемат от ваксиниращия се.
Децата могат да бъдат ваксинирани, дори само със съгласието на единия родител. Ако родителите са разведени, детето не може да отиде на почивка в чужбина, без писменото разрешение и на двамата, но за да бъде ваксинирано, е нужно одобрението само на единия. И то с ваксина, която може да му създаде проблеми в бъдеще.
- Каква е нормалната продължителност на коронавирусните епидемии? Какви са впечатленията ви от опита, който имате?
- От предишните две коронавирусни епидемии едната е със SARS-CoV-1 продължила от есента на 2002 г. до юни 2003 г. Оттогава нови случаи на този вирус няма. Втората, която беше с близкоизточния респираторен синдром (MERS), се случи през 2012-2013 г. И оттогава досега също няма нови случаи. Настоящият вирус SARS-CoV-2 е далеч по-малко смъртоносен, отколкото SARS-Cov-1. Там смъртността беше около 10%, а при MERS – около 30%. При настоящия Ковид-19 броят на починалите на 100 000 души население е много нисък – около 0.3%.
Това е нов вирус, който се разпространява по всички начини – въздушно-капков, контактен, битово фекално-урален. И в огромната част от случаите – над 99% завършва благоприятно. Тоест, заразеният човек не умира, което дава възможност на вируса да се разпространява масово. Всъщност, тази пандемия ще спре тогава, когато вирусът не премине през поне 70% от населението на света като цяло, и в отделните страни в частност.
- Защо тогава отношението към този вирус е толкова различно спрямо неговите предшественици?
- Това е най-интересното. Изведнъж се забрави всичко, което се знае от епидемиологията, инфекциозните болести и имунологията. Започна да се говори, че това е вирус, който е неизвестен. А това не е така. Той е като всички други, нов вирус, може би и най-вероятно – естествен феномен. Подобни явления се случват приблизително на всеки 20-30 години в живота на човечеството. Вируси от животинския свят прескачат върху хората и общо взето, нямат способността трайно да се настаняват сред населението. Ако имаха тази способност, щяха да са се настанили сред хората много отдавна.
- В такъв случай логично ли е да говорим за изкуствено удължаване на пандемията и свързано ли е това с политиката?
- Много хора направиха пари покрай този вирус. И второ, с т.нар. мерки, които наложиха – локдауни, ограничаване на пътуванията и контактите между хората, на практика създадоха условия от този вирус да се селекционират варианти, които да се разпространяват с по-голяма сила и вирулентност.
Необичайното не е вирусът и неговата поява, а начинът, по който човечеството реагира на това явление, с каквито явления то така или иначе, се е срещало многократно в историята си - в огромната част от случаите, дори и без да разбере. Ако не разполагахме с тези PCR-тестове, нямаше да знаем какво всъщност се случва и всичко щеше да бъде забравено.
- Досега изобретена ли е ефикасна ваксина срещу коронавирусите по-принцип?
- Съществуват много ваксини и за всички се твърди, че имат ефективност около 60-90%. Но нормалният срок за създаването на една ваксина е над 10 г., като това включва не само акта на конструирането на самата ваксина, но и клиничните изпитвания. Виждате, че и сега не знаем колко продължителен е имунитетът, който се създава от която и да е от ваксините срещу Ковид-19, защото са създадени преди само около година.
12 мита за ваксините срещу COVID-19
Второ, не знаем дали хората, които са ваксинирани могат да разпространяват вируса или не.
Само се замислете – наскоро се твърдеше и продължава да се твърди, че хората, които са прекарали коронавируса, нямат дълготраен имунитет и такъв се създава само от ваксината, което е медицинска нелепост. Съществуват проучвания, които показват, че хората, прекарали SARS-CoV-1 през 2002-2003 г., все още имат достатъчно напрегнат имунен отговор 17-18 години по-късно.
В момента тези, които са прекарали Ковид-19 и имат антитела, не могат да получат международен сертификат, защото наличието на имунен отговор, според ЕС и нашето правителство, не е доказателство за това, че човек е защитен от вируса. А в същото време този, който е ваксиниран, независимо дали има или не образувани антитела, може да получи такъв имунизационен паспорт и да пътува свободно.
- Напоследък официално се разпространява теорията, че още преди края на лятото индийският или т.нар делта вариант, ще дойде в България, а ваксините на „Пфайзер” и „АстраЗенека” ще са ефикасни и срещу него. Какво мислите вие?
- Единственото, което мога да кажа, е, че ако този вариант дойде, ще го посрещнем. Също така хората, които са прекарали китайския вариант, не се разболяват от британския, бразилския или индийския. Тези, които са изкарали британския вариант, който беше доминиращ през зимните месеци, не се разболяват от другите видове вируси. Тоест, кой очакваме да се разболее? Само тези, които не са го изкарали или са се ваксинирали. Но в Израел се твърди, че половината от новооткритите случаи са на хора, които са ваксинирани с две дози „Пфайзер”. Тоест, ваксината може и да не предпазва?!
Деляна УЗУНОВА
