Проф. д-р Тодор Кантарджиев: Чрез комари и кърлежи не се предава коронавирус

Проф. д-р Тодор Кaнтарджиев е директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), както и национален консултант по микробиология.

Проф. Кантарджиев е председател на Българската асоциация на микробиолозите, зам.-председател на Научното дружество по микробиология. Член е на Управителния съвет на Европейската конфедерация по медицинска микология, на Управителния съвет на Балканското дружество по микробиология, на Микологичните дружества на Франция, Германия, Швейцария и Люксембург, на Американското дружество по микробиология, на Европейското дружество по Клинична микробиология и заразни болести.

- Проф. Кантарджиев, комари, кърлежи и бълхи разнасят хиляди вирусни инфекции. Може ли да пренасят и коронавируса?

- Чрез кръвосмучещи насекоми и кърлежи не може да бъде предаван коронавирус. Въпросът ви ми напомня, това, което беше написано в началото на 80-те години по отношение на СПИН – дали може да бъде предаван чрез кръвосмучещи насекоми – комари. Отговорът е категорично не, тъй като количеството кръв, което комарът засмуква от един човек и след това се храни от друг, е такова, че не би могло да пренася вируса на СПИН-а. Това е много важно да се знае, защото хората се притесняват и покрай пандемията с коронавируса. 

Най-сигурният начин за справяне с комарите е унищожаването на ларвите им във водоемите. Това трябва да става през април или началото на май, както е сега, когато закъснява пролетта. Всичко друго, свързано с пръскане с аероплани, е много зрелищно, но нискоефективно в противоепидемично отношение.

- Дали е направено това унищожаване на ларвите, тъй като пандемията ограничи много дейности сега?

- Общините по места, които са отговорни, трябваше да наемат фирми и мисля, че са провели ларвицидната обработка. Тъй като НЦЗПБ няма регулаторни функции, мога да ви кажа това, с което съм запознат. В доста от водоемите около София е направена такава обработка, както и в някои общини по река Дунав.

- Кои са най-често срещаните вирусни инфекции, с които може да ни заразят у нас комарите?

- У нас комарите представляват вектор на някои от вирусните инфекции. Комарите, характерни за България, аз ги наричам – „нашенските”, които стотици години са в нашия географски регион, за съжаление, през последните 10 години започнаха да се превръщат във вектор, разпространяващ Западнонилската треска. Това е инфекция, която за първи път е описана в поречието на Западен Нил, в Африка. 

Поради затоплянето на климата и движението на много хора, се превърна в инфекция и за някои от държавите в Европа. Във всички наши съседни държави през последните години има няколко десетки случая на смърт от енцефалит – възпаление на мозъка поради Западнонилска треска. Но благодарение на мерките, които взимаме против комарите и поради благоприятното стечение на доста обстоятелства, у нас повече от 6-7 случая на такъв вид енцефалити нямаме, въпреки че НЦЗПБ активно ги търси. 

Тъй като това е тежко състояние, изискващо болнично лечение, при всеки случай на неизвестно възпаление на централната нервна система в България, лекарите от болниците трябва да изпращат материали в референтната лаборатория по векторни инфекции в националния център. Очакваме ги и тази година – обикновено пикът на Западнонилската треска, пренасяна от нашите комари, се появява в последната третина на август и целия септември месец. Това е опитът на НЦЗПБ през последните години.

- Освен „нашенските”, има ли у нас и „чужди” комари, които пренасят инфекции?

- Както казах, Западнонилската треска се пренася от нашите си комари, които хапят след 18 часа. Това са комарите, които ни притесняват нощно време. Затова съветвам културните хора да си купят апаратчета антирепеленти, които се слагат в контакта и могат да гонят комарите цяла нощ. 

Другите инфекции се пренасят от комари, които преди 4-5 г. внесохме в нашата страна с декоративни цветя – т.нар. „щастлив” бамбук. Той се оказа един от възможните начини за внасяне на тигров комар в някои европейски държави. Този комар е по-малък по размери от нашенския и обикновено хапе през деня.

Второ, което е много важно, тигровият комар лети ниско и затова хапе краката на хората, по което може да се ориентираме. Той е преносител на най-тежките тропически инфекции, като зика – болестта, която засяга мозъците на неродените бебета, жълтата треска, която съсипва черния дроб на болния, чикунгунята, която преминава като заболяване, свързано с болки по всички стави и увреждането им. Благодарение на усилията на РЗИ и научния потенциал на НЦЗПБ, успяхме да не ги допуснем в нашата страна.

И засега ухапванията от тигровия комар нямат отрицателния епидемиологичен ефект, които биха имали, ако тези заболявания са на наша територия. Случаите на Западнонилската треска също са малко, има ги и при нашите съседи – пренася се от комарите, които са масово в България.

- Освен „щастливият” бамбук, който е най-вероятният виновник за разпространението у нас на тигровия комар, много българи отглеждат и екзотични животни. Има ли риск те да разнесат нови, непознати инфекции?

- Те са с най-голям риск да разнесат инфекции. И се надявам на високата компетентност на нашите ветеринарни власти, в лицето на Агенцията по храните, които може би имат лабораторния потенциал да откриват всякакви заболявания, опасни не само за животните, но и за хората, като чукунгуня, ебола и др.

- Има ли и други вирусни инфекции, чието разпространение също следите в НЦЗПБ през този сезон?

- Не само през този сезон, НЦЗПБ постоянно търси случаи, които са първи за някои опасни вирусни инфекции, като морбили, което беше ликвидирано миналата година, благодарение на усилията и на профилактичните мерки и ваксинирането на бебетата. Всяка седмица в Националния център по заразни и паразитни болести има случаи, съмнителни за морбили, които отхвърляме диагностично. 

Последният такъв беше на 57-годишен мъж, приет в една от столичните болници, а след това – приведен в Инфекциозна болница със съмнение за морбили. Изследването, направено в НЦЗПБ, доказа, че обривът по краката му не е причинен от морбили. 

Преди дни имахме случай и на две деца – на 12 и 14 години със съмнение за морбили, въпреки твърденията на майката, че децата са ваксинирани. Оказа се, че двете деца имат поставени ваксини, защото в Националния център изследвахме не само имунитета им за морбили, за да отхвърлим съмнението, но и наличието на антитела за тези инфекции, които се съдържат в противоморбилната ваксина. Това са антигените на три вируса – морбили, рубеола и заушка. Доказахме, че децата са ваксинирани и отхвърлихме морбилната инфекция, която с генетични методи доказахме, че липсва при тях.

Това е ежедневието на НЦЗПБ: да търсим съмнителни инфекции. А не както някои хора си мислят, че тази работа е много лесна. Тя изисква научния потенциал на много хора – ежедневно, ежечасно, без почивни дни и без празници. Абсолютен контрол на всички възможни болести, причинени от инфекциозен микроорганизъм, които трябва да проследяваме. Националният център в момента е в състояние да постави диагноза на всяка възможна, известна в света инфекция, от която може да се разболее български гражданин.

- Споменахте за кърлежите... Възможно ли е по симптомите след ухапване, човек да прецени, че е заразен?

- Не се чакат никакви симптоми. Човек, който сваля от себе си кърлеж, ако е възрастен, трябва да вземе 200 мг доксициклин – две таблетки. Ако е дете – азитромицин, 100 мг на килограм телесно тегло, еднократно и в двата случая. Направи ли се това, намалява с 11 пъти риска от вероятността да се разболееш. Винаги се учудвам, когато виждам хора да си носят кърлежчетата, свалени от тях, да ги изследват. Няма никакво значение, кърлежът, който носят в националния център, дали има или няма Лаймска болест. Това е от значение само за здравето на кърлежа. Важното е след ухапването да се вземе веднага антибиотик, за да не ходи човек следващите пет-шест години по доктори. 

Милена ВАСИЛЕВА