Твърдението, че захарта „храни“ рака и пълното ѝ премахване може да спре развитието на тумора, се разпространява широко в социалните мрежи. Онкологът д-р Мандийп Сингх Малхотра обаче предупреждава, че това е опасно опростяване на сложен биологичен процес. При някои пациенти строгите ограничения дори могат да влошат общото състояние и да затруднят провеждането на лечението.
Вярно е, че много ракови клетки усвояват повече глюкоза от нормалните. Това явление е свързано с така наречения ефект на Варбург, описан от германския учен Ото Варбург още през 20-те години на миналия век.
Повишеното усвояване на глюкоза е и една от причините някои тумори да се открояват при PET-CT изследване. Преди процедурата в организма се въвежда малко количество радиоактивно маркиран аналог на глюкозата, известен като FDG.
Тъканите с по-интензивен метаболизъм могат да натрупат повече от веществото и да се визуализират по-ясно. Това обаче не означава, че туморът може да бъде „изгладнен“ само чрез изключване на захарта и въглехидратите от храненето.
Националният институт по рака на САЩ също посочва, че въпреки по-високата консумация на глюкоза от раковите клетки няма доказателства, че приемът на захар ускорява заболяването или че спирането ѝ води до свиване и изчезване на тумора.
Организмът продължава да произвежда глюкоза
Глюкозата е важно гориво за човешките клетки, включително за мозъка, червените кръвни клетки и имунната система. Когато въглехидратите бъдат силно ограничени, организмът не спира да произвежда глюкоза. Той използва други източници, сред които аминокиселини и глицерол, за да поддържа необходимото количество в кръвта.
При недостатъчен прием на енергия и протеини тялото може да започне да разгражда собствената си мускулна тъкан. Така туморните клетки не остават без достъп до хранителни вещества, но пациентът губи сила и мускулна маса.
„Когато човек напълно елиминира въглехидратите, организмът продължава да произвежда глюкоза. Раковите клетки все още получават енергия, докато тялото на пациента отслабва“, обяснява д-р Малхотра.
Подобни крайни режими могат да повишат риска от недохранване, особено при хора, които вече имат намален апетит, гадене, проблеми с преглъщането или други странични ефекти от терапията.
Загубата на мускули затруднява лечението
Една от най-тежките последици може да бъде развитието на ракова кахексия - сложен синдром, при който настъпват прогресивна загуба на тегло, мускулна маса и физическа сила. Състоянието не се дължи единствено на недостатъчно хранене, но строгите ограничения могат допълнително да задълбочат проблема.
Недохранването и загубата на мускули са свързани с по-висок риск от нежелани реакции, инфекции и усложнения. Пациентите могат да понасят по-трудно химиотерапията, лъчетерапията или хирургическата интервенция. В определени случаи се стига до прекъсване на лечението, отлагане на операцията или намаляване на терапевтичните дози.
Д-р Малхотра разказва, че в практиката си редовно среща хора, които са отслабнали сериозно след спазване на непроверени съвети от интернет.
„Една пациентка загуби значително тегло само за месец, след като напълно изключи захарта и въглехидратите по съвет, който синът ѝ намерил в социалните мрежи. Заради тежкото ѝ изтощение началото на лечението трябваше да бъде отложено“, посочва онкологът.
Целта е балансирано, а не крайно хранене
Препоръката не е пациентите да приемат неограничено количество сладки изделия. Добавената и рафинираната захар, подсладените напитки, продуктите от бяло брашно, бързото хранене и ултрапреработените изделия е добре да бъдат ограничавани.
Прекомерната консумация на такива продукти може да доведе до наддаване на тегло и метаболитни проблеми. Това е различно от твърдението, че една лъжица захар директно кара съществуващия тумор да расте по-бързо.
Храненето по време на онкологично лечение трябва да осигурява достатъчно калории, протеини, течности, витамини и минерали. В зависимост от състоянието на човека менюто може да включва пълнозърнести продукти, бобови култури, зеленчуци, плодове, ядки, здравословни мазнини и подходящи източници на белтъчини.
„Целта не е да се премахне напълно захарта, а да се следва балансиран хранителен режим с по-нисък гликемичен товар и достатъчно протеини“, обяснява д-р Малхотра.
Американското онкологично дружество подчертава, че доброто хранене по време на терапията помага за поддържане на теглото и енергията, възстановяването на тъканите, работата на имунната система и по-доброто понасяне на страничните ефекти. При недостиг на протеини организмът може да започне да използва мускулната тъкан като източник на енергия.
Няма достатъчно доказателства за гладуването при хора
Някои лабораторни изследвания и експерименти с животни показват, че гладуването, ограничаването на калориите или определени нисковъглехидратни режими могат да влияят върху метаболизма на туморните клетки. Резултатите обаче не могат автоматично да бъдат прехвърлени върху пациентите.
Все още няма достатъчно убедителни доказателства, че продължителното гладуване подобрява резултатите от лечението при хората. При пациенти, които вече губят тегло и мускулна маса, подобен режим може да бъде особено рисков.
Хранителните нужди зависят от вида и стадия на заболяването, провежданата терапия, теглото, придружаващите заболявания и способността на пациента да приема храна. Затова всяка сериозна промяна в менюто трябва да бъде обсъдена с лекуващия онколог или с диетолог, който има опит в работата с онкологични пациенти.
„Избягвайте прекомерното количество рафинирана захар и бързото хранене, но не пропускайте балансираните хранения. Достатъчният прием на протеини и калории е от решаващо значение по време на лечението“, заключава д-р Малхотра./Zdrave.to.
