Френско-австрийският производител Valneva публикува първите данни от проучването. VLA2001 използва убити коронавируси.
Новата “мъртва” ваксина срещу COVID-19 е по-ефективна от тази на AstraZeneca, показват клиничните изследвания до момента. Твърди се, че ваксината срещу коронавируса на френско-австрийския производител дава повече антитела и по-малко странични ефекти. Това ще бъде първата по рода си в Европа ваксина срещу коронавируса, базирана на убити вируси.
Ваксината VLA2001 е направена с помощта на клетки Vero, които Valneva вече е разработила за ваксината Ixiaro срещу японски енцефалит. Освен това съдържа и инактивирани частици на коронавируса, които са третирани така, че да не могат да причинят заболяване. Добавени са и усилватели на ваксините – вещества, които помагат за укрепване на имунния отговор.
Как действа „мъртвата” ваксина?
Инактивираните или „мъртви” ваксини съдържат, както посочва и името им, само убити патогени, които вече не могат да се размножават или само компоненти на патогените. Те се разпознават от организма като чужди и стимулират собствената защитна система на тялото да образува антитела, без да се развие болестта.
Технологията е отдавна утвърдена и се използва в борбата срещу коронавируса в Китай, например. Други „мъртви” ваксини се борят срещу сезонния грип, дифтерия, хепатит В, полиомиелит или тетанус. Ваксината на Valneva има подобна на класическите грипни ваксини структура и трябва да може да се съхранява при нормални температури в хладилник.
Тази ваксина в момента е единственият кандидат за инактивирани ваксини, тествана в клинични изпитвания срещу ковид в Европа. Наскоро бяха обявени положителни първоначални резултати от проучването й във Фаза 3. В сравнение с ваксината на AstraZeneca, участниците в клиничните проучвания са имали по-висока средна стойност на неутрализиращите антитела, заявиха от компанията. А сериозни странични ефекти изобщо не са регистрирани. Според информацията, в проучването са участвали 4012 души, на възраст над 18 години, от Обединеното кралство.
12 мита за ваксините срещу COVID-19
„Тези резултати предполагат, че ваксината е на път да изиграе важна роля в борбата срещу пандемията“, каза Адам Фин, директор на изследването и професор по педиатрия в Бристолския университет.
Основната цел на компанията е с ваксината да се ограничи разпространението на пандемията. А на по-късен етап да се използва и за рутинни имунизации, включително при нови варианти на ковид. Очакванията са да играе важна роля и в бустерните ваксинации.
Управляващият директор на Valneva, Томас Лингелбах, обявил, че компанията иска да получи одобрение на ваксината възможно най-скоро, за да предложи на хората, които все още не са ваксинирани, алтернативно решение за предпазване от болестта. Първите стъпки към кандидатстване за одобрение от британския здравен орган MHRA вече са направени. Заявлението за първоначално одобрение е подадено и до Европейската агенция по лекарствата през есента на 2021 г. Ако получи такова одобрение, Valneva може да започне да доставя ваксината си от следващата година.
Valneva ли е правилният продукт за скептиците?
Някои хора са скептични към иРНК ваксините на Biontech и Moderna, защото са разработени много бързо и се основават на нов метод. Векторната ваксина на AstraZeneca също е приета от много хора у нас и в други страни по света с недоверие.
За разлика от тези ваксини срещу ковид, одобрени преди, Valneva е класическа „мъртва” ваксина. Наблюдателите смятат, че отдавна установената технология може да убеди и скептиците във ваксините. В крайна сметка, методът се счита за добре проучен и се използва от десетилетия за сезонните имунизации срещу грип, например. Инактивираните ваксини срещу коронавируса вече се използват в Китай (Sinopharm), Русия (Covivac) и Индия (Covaxin).
Но какво всъщност отличава иРНК ваксините от векторните?
Дебатът за различните видове ваксини срещу коронавируса не свършва. Одобрените досега в ЕС са базирани на иРНК технология (Biontech /Pfizer и Moderna) или векторни вируси (AstraZeneca и Johnson&Johnson).
Завърши клиничното изпитване на лекарство за COVID-19
Всички ваксини имат една и съща цел – да предпазят от тежко боледуване след заразяване с ковид, но действат по различни начини.
Защо изобщо има различни видове ваксини?
Основното разграничение се прави между „живите” и „мъртвите” ваксини, които се произвеждат по различни технологии. По-новите разработки включват и генно-базирани ваксини – включително, иРНК и векторни.
Всички видове имат различни свойства по отношение на имунния отговор, който предизвикват, както и специфични производствени изисквания.
Патогените също имат различни свойства, така че не всички видове ваксини са подходящи за всяко инфекциозно заболяване. Поради това се провеждат обширни тестове, за да се определи кои ваксини могат да се използват най-ефективно за специфичната инфекция.
Как действат различните видове ваксини?
При иРНК ваксините, като тези на Biontech/Pfizer и Moderna, не са необходими патогени или техни компоненти за имунизация. Вместо това, те работят с генетична информация от коронавируса, която обаче не е взета от самия вирус, а е произведена изцяло изкуствено.
Тази информация служи като план, който тялото да използва за производството на безвредни шипове протеини. Както при векторната ваксина, те стимулират имунната система и се образуват антитела.
иРНК ваксината всъщност, не е нова. Известна е от около 30 години. Първите клинични проучвания за лечение на рак при хора са проведени преди повече от десет години. Принципът на иРНК се използва и при сърдечносъдови или автоимунни заболявания.
Векторни ваксини
Векторните ваксини, като тези от AstraZeneca или Johnson&Johnson, са базирани на вируси, които са безвредни за хората, т.нар. вектори. Например, ваксината на AstraZeneca е аденовирус от шимпанзета, който е неактивен, така че вече не може да се размножава. В Johnson&Johnson се използва безвреден човешки аденовирус.
Тези вируси са снабдени с компоненти на коронавируса – така наречения шипов протеин. В идеалния случай имунната защита на човека реагира на SARS-CoV-2, който е маскиран като безвреден вирус, като произвежда антитела срещу коронавируса.
Векторните ваксини са били използвани и срещу други заболявания преди ковид, като ебола и треската денга. Типът ваксина не е нов, в момента се изследва също и за лечение на рак.
