Копривата е от семейство Копривови. Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см, с дълго, пълзящо коренище. Цялото растение е покрито с парливи власинки.
Копривата е широко разпространена из цялата страна. С лечебна цел се използват листата и коренищата. Листата се събират от май до септември, а коренищата - от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо.
Коренищата се изкопават, изчистват се от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.
Листата съдържат дъбилни вещества, вита мин С, К, каротеноиди, пантотенова киселина, ситостерол, виолаксантин, хистамин и др., а коренищата - дъбилни вещества, нишесте и др. Действието на растението е кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично.
Лечебните свойства ва Левурдата (мечи лук)
Пресният сок от растението и стритите пресни листа са използвани още от древната медицина като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от носа, червата, при маточни и други кръвотечения. Билката се препоръчва при анемии, при храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа, обилна менструация, хемороиди.
Прилага се и при бъбречни заболявания като диуретично средство, при захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм и др.
Употребява се и външно като улесняващо епителизирането на раните средство, при отоци, при натъртвания, косопад и др.
Отварата от листата и стъблата на копривата помага и за намаляване на нивата на холестерола в кръвта, укрепва стените на кръвоносните съдове, подобрява състава на кръвта.
