Треньорката на Националния ансамбъл по художествена гимнастика (девойки) Камелия Дунавска е родена на 21 април 1969 г. в гр. София. Заедно със своята сестра близначка Адриана Дунавска е сред златните момичета на България. През 1987 г. Камелия става световна шампионка с ансамбъла на първенството във Варна, а през 1988 г. е европейска шампионка в Хелзинки. Като треньор има вече 26-годишен стаж. Работила е в ЦСКА и Левски, в екипа на Нешка Робева, през 2009-2012 г. води националките на Гърция, а след това поема девическия ансамбъл на България. На последните младежки олимпийски игри в Нанджин 2014 г. нейните възпитанички спечелиха сребърен медал и бяха признати от спортните журналисти за отбор на годината на България в класацията при младежите и девойките. Специално за в. “Доктор” Камелия Дунавска сподели как се грижи за своето здраве и за физическата форма на своите гимнастички.
- Г-жо Дунавска, на коя медицина сте фен - на официалната или на народната?
- На официалната. Смятам, че е по-ефикасна. Предпочитам лекарства и ако трябва - оперативна намеса. Така проблемът се отстранява. Много съм решителна в това отношение. Не съм от тези, които пробват алтернативни методи.
- На светиите Константин и Елена ли са кръстени децата ви?
- Първо се появи Елена и тя е кръстена на свекърва ми. След това името Константин дойде съвсем спонтанно. Реших, че трябва да има някаква връзка между имената на децата ми.
- А лесно ли родихте?
- И двете раждания бяха със секцио заради операцията на гърба.
- Белези останаха ли?
- Аз съм цялата в белези - на гърба, на корема. Дългички са, но не са страшни. Много добре са си свършили работата лекарите.
- Какви са ви впечатленията от българското здравеопазване?
- Не съм с лоши впечатления от нашето здравеопазване. Сблъсках се с него преди няколко години. Синът ми имаше урологичен проблем и трябваше спешно да го приемат в “Пирогов”.
Екипът на детската урология беше много добър
Аз се влюбих в д-р Андреев още с влизането в кабинета. Много адекватно се държа, много деликатно. Почувствах, че детето ми е в сигурни ръце и се успокоих. Много бързо всички реагираха и бяха любезни. Спестиха ми негативните емоции. Не знам дали защото ме познаха, или защото такава им е практиката, но не мога да се оплача. Единствено болничната обстановка е неприятна, ама то е същото във всички болници.
- Остана ли ви някаква травма от спортната кариера?
- Да, имам. Гръбнакът ми е в метална рамка. Но не знам дали това е от гимнастиката. Има толкова много деца с гръбначни изкривявания. Мисля, че спортът до известна степен ме е спасил. На 14-15 години бях, когато за едно лято получих много тежка сколиоза. Изкривих се жестоко. Може би много бързо съм израснала тогава. Започнах с упражнения, с комплекси за укрепване мускулатурата на гърба. Но не помогна. Отказах се от гимнастиката и ме оперираха във Франция - в институт Кало, цяло медицинско градче на брега на Атлантическия океан.
Това беше много отдавна - 1988 г. Вече бях обходила всички кабинети на ортопедията в кв. “Горна баня”. Един от докторите се свърза с френската клиника и там ме оперира д-р Шопен.
- Какво представляваше операцията?
- Гръбнакът ми беше с доста сериозни отклонения от нормалното. Операцията продължи четири часа и половина. Разтегнаха ми гръбнака, за да се освободи междупрешленното пространство, и го наместиха в една метална рамка. От двете страни
имам дълги железа, захванати с болтове
отдолу, по средата и отгоре. Те фиксират гръбнака и не му позволяват да се изкривява.
- Успешно ли мина всичко?
- Д-р Шопен каза, че се справям отлично. И досега всичко е наред. Все още съм с тези доста дълги метални ленти - по 20-30 см. Хубавото е, че ще бъда бабичка, която няма да се прегърби. (б.а. смее се).
- След операцията можеше ли да продължите с художествената гимнастика?
- Не, все пак имам известно ограничение на движенията. За нормално движение всичко е наред, но художествена гимнастика не може да се играе. Не мога да имам необходимата гъвкавост за нашия спорт.
- На летищата пищят ли детекторите за метал, когато минавате през тях?
- В началото пищяха. Сега - не. Нямам обяснение. Преди близо пет години си направих рентгенова снимка и арматурата си беше на мястото.
- Понеже с Адриана сте близначки, сестра ви получи ли сколиоза?
- Не. Адриана имаше други проблеми - получи сума ти фрактури. Обяснявам си го с това, че сме били по-грацилни като структура, а и може би ни е липсвал достатъчно калций.
- Не сте качили и килограм над състезателното си тегло. На какво се дължи това?
- Явно е генетично, нямам никаква заслуга за това. Не спазвам хранителен режим. От всичко си похапвам, и то в добри количества.
- Навремето гимнастичките бяхте на гладен режим. Сега държите ли своите възпитанички гладни?
- Като състезател не съм била на диета, не съм седяла гладна по простата причина, че не наддавах. С моите момичета сега непрекъснато говорим за хранене не за друго, а защото те ядат неща, които не са полезни. Иначе те са малки и нямат проблеми с килограмите. Говоря им, че трябва да се яде в нормални количества и от всичко, за да си набавят и витамини, и калций, и белтъчини... че е добре да хапват сладко преди тренировка, а не преди лягане, защото въглехидратите се горят от физическото натоварване и дават енергия. Не искам да гладуват, а да имат здравословен начин на хранене.
- Какво им забранявате като вредно?
- Всички снаксове, чипс, вафли, кроасани. Разбира се, те са деца и не могат да се лишат от всичко, но да не бъде това основната им храна. Опитала съм се
да им забраня газираните напитки
Те нямат нужда от неща без полезни вещества в себе си. Ако трябва да пият нещо, това са прясно изцедени фрешове.
- Сегашните гимнастички по-често ли се контузват?
- Не мога да преценя. Повечето контузии се получават в пубертета и са свързани с растежа. Моят отбор като цяло е здрав, но и аз много работя за това. Правим много упражнения за добра обща физическа подготовка, правим и специфични упражнения за отделни групи мускули. Така момичетата стават силни и в състояние да издържат на големите натоварвания, защото нашата гимнастика стана много трудна. Стават по някой път инциденти от невнимание, но те са редки. То трябва и своевременно да се реагира, когато ги заболи нещо. Дори лек проблем не трябва да се подминава, а да се лекува. А съчетанията им са много трудни. Ако ансамбълът ни има претенции за призово място, трябва да показва нещо ново, трудно и ефектно. Пътят към високите резултати не е лесен.
Тази година ни предстои много работа, защото момичетата навършиха 15 г. и преминават в категория жени. Така ние се явяваме втори отбор след нашите световни шампионки и тази година трябва да претърпим ново развитие. Сменяме уредите. Този сезон ще се играе с пет ленти в едната композиция, а в другата - три чифта бухалки и два обръча. Важното е ансамбълът да върви напред и да се развива.
Мара КАЛЧЕВА
Горещи
Коментирай