Крум Савов: Отървах се от подаграта с хомеопатия за по-малко от месец!

Известният спортен журналист Крум Савов е роден на 14 юни 1960 г. в Брезник. Кариерата му минава през в. “Народен спорт”, БНТ, Нова телевизия, Диема, Канал 3, интернет медията LivеМеdia. От февруари 2014 г. оглавява спортната редакция на bTV. За своя здравословен начин на живот Крум Савов разказва в интервю специално за MyClinic. 

- Г-н Савов, здрав ли сте и какво правите, за да бъдете в добро здраве?
- Човек е дотолкова здрав, доколкото съдбата, възрастта и другите обстоятелства му позволяват. Правя това, което зависи от мен. Имам дългогодишни навици и начин на живот, който не променям драстично, и така се чувствам добре. Най-важното са храненето и спортът. Не съм краен, но не ям хляб, не ям много сладко и се опитвам да вечерям поне 3-4 часа преди лягане. Избягвам въглехидратите, защото съм чел, че те са по-опасни от мазнините. 

- Какъв е седмичният ви режим на спортуване?
- Аз спортувам всеки ден - било то футбол, тенис, фитнес. Имам задължително поне един час физическа активност. Дори ако понякога не ми стигне времето, вкъщи имам гирички и с тях си взимам съответната доза физическо натоварване. 

- По едно време бяхте понапълнял малко. Как си върнахте нормалното тегло?
- Бяха само 4-5 излишни килограма и не се усещах, че съм напълнял. Но когато го осъзнах, преодолях тези килограми с изтеглянето на вечерята по-рано. Преди се случваше понякога да се тъпча с храна и преди лягане. Съвсем отскоро прилагам и друг метод - пия много вода. Убедиха ме, че от 300 мл на ден трябва да докарам до 2-3 литра вода. От няколко месеца се мъча и насила да пия повече вода. 

- А чиста ли е водата, която пиете?
- Не ходя да си пълня от извори. Купувам си минерална, трапезна и изворна вода от супермаркета и гледам да е различна всеки път. 

- Приемате ли някакви лекарства?
- Не. От 2-3 години съм спечелен за каузата хомеопатия. Помага ми за настинка, хрема, кожни заболявания, дори и за физически травми - мускулни разтежения. В интерес на истината, хомеопатичните лекарства имат голям ефект. Имах подагра, която се оправи без диети, а само с хомеопатия. Казват, че подаграта не се лекува. Но на мен хомеопатията ми повлия и нямам проблем в момента. А преди не можех дори да си свивам краката. Насочиха ме приятели към д-р Ванков, който беше помогнал на няколко човека преди мен. Аз се присъединих към това лечение, след това го препоръчах на поне 4-5 приятели и при тях също има ефект. Съществува мнение, че при хомеопатията се наблюдава плацебо ефект, че подобрението е въпрос на внушение. Извинявайте, но мога ли да си внуша, че адски ме боли, а после да не ме боли?! Аз и децата си лекувам с хомеопатия. А на едно дете не може да му внушиш, че е по-добре, ако реално не е така. Жена ми е фармацевт и тя подходи с недоверие. Но вече и тя се ползва от предимствата на хомеопатията. Лекуваме се предимно с капки. Отиваме при доктора и той ни дава едни ши¬шенца с разтвори. 

- Колко време се мъчихте с подаграта?
- Поне година се мъчих, без да знам, че имам точно подагра. Когато спортувах, все ме боляха стъпалата. Мислех, че е от дюстабана. После ме удари в палеца и ме диагностицираха. Болката се пренесе от пръстите и стъпалата в колената. Не можех да се движа, 

не можех да ставам сутрин от леглото

Така поне близо две години се мъчих и се чудих с какво да се оправям - с диета ли, с лекарства ли. За щастие, попаднах на хомеопат и за по-малко от месец с това лечение вече нямах болки. Пикочната киселина ми е в нормалните граници. Ям абсолютно всякакво месо и други противопоказани неща за подагра, но нямам проблеми. Хомеопатията има още една особеност, че въздейства върху целия организъм, а не само на отделния здравословен проблем. Повлиява и върху други хронични или остри заболявания. Покрай едното се повлиява и другото. 

- Интересно как вашата съпруга като професионален фармацевт е преодоляла недоверието към хомеопатичните лекарства?
- Ами, като използваше хомеопатични лекарства за нейни проблеми и те й помогнаха. Сега много често ги ползваме, особено профилактично за предгрипни състояния. Така в 85% от случаите предот¬вратяваме вирусните заболявания. 

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Не много често, но все пак си правя кръвни изследвания. По веднъж на година и половина ми се случва. 

- Сблъсквали ли сте се с нашата здравна система и дали сте доволен от нея?
- За добро или за лошо, ме разпознават заради естеството на професията ми, имам и доста контакти, та вратите се отварят по-лесно за мен. Помагат и контактите на жена ми. Наистина доволен съм от моя личен лекар и от този на децата, от хомеопата д-р Ванков и от д-р Хинков от болница “Лозенец”, който общо ми следи състоянието. Комуникирам и с много спортни травматолози, защото контузиите вървят ръка за ръка с активния спорт. Където и да съм поискал помощ и съдействие, съм ги получавал. Но аз не съм типичният български пациент, имам нетърсено предимство и нещата ми се случват по-лесно. Иначе имам информация и наблюдения, че 

здравната система е катастрофална 

Тя е просто в отчайващо състояние. Единственият начин нещо добро да ти се случи е или с връзки, контакти и пари, или само с пари. По стандартния път е кауза пердута, без да визирам конкретно дали по вина на лекари, на управление, на финансиране. Все пак съм живял и съм се лекувал и по времето на социализма. За всичко може да се критикува това време, но поне здравеопазването беше в някакви нормални рамки. 

- Какво ще кажете на хората, които не спортуват?
- Без да съм бил професионален състезател, все пак съм се занимавал активно с футбол, стигал съм нива на полупрофесионализъм. Тенисът пък ми стана хоби. Ежедневните спортни занимания за мен са необходимост, не мога без тях. Нито апетитът, нито сънят, нито физическото ми състояние е адекватно без спорт. Ако гледаме по-глобално, спортът влияе върху структурата на тялото, изгражда характер, манталитет, дисциплина. При децата спортът е особено полезен - ангажира ги в различна посока от компютри, електронни игри, телевизия, а също от цигари, алкохол, дрога. А ако, дай Боже, човек има талант, може да се осъществи като спортист, да отиде в друго измерение и да стане като Григор Димитров, Димитър Бербатов или Кубрат Пулев. 

- Вашите близнаци тренират ли вече?
- Те са на 8 години. Избрах подходящия момент и ги дадох да тренират по два основни спорта - за сина ми спортна гимнастика и тенис, за дъщеря ми - художествена гимнастика и тенис. Ходят вече на състезания. Не ги пресирам, разбира се, защото може да се получи обратният ефект. Ходеха на плуване, но в един момент нещо не им хареса и казаха “не”. Спрях ги и не съм ги насилвал да продължат. 

- Трудно ли се отглеждат близнаци?
- Първите две години е най-трудното нещо на света. А след това е най-сладкото, весело и забавно нещо. Израстването на близнаци, особено пък разнополови, ми даде поглед върху живота и света, който дори по филмите не мога да видя. Това е изграждане на манталитет, на характер и усещане за двата пола. Виждам с очите си как се оформят различни човешки същества, макар че са се родили и са отглеждани в една и съща среда. Това е уникален опит. 



Мара КАЛЧЕВА