Днес ще ви запознаем с един много интересен синдром, за който вероятно не сте чували никога досега. Това е синдромът на Алиса в страната на чудесата! Но не бързайте да си мислите за приказни истории заради асоциацията с едноименния роман на Луис Карол. Запознайте се със симптомите и не пренебрегвайте нито сигналите, които тялото ви подава в определени моменти, нито реакциите на психиката си – в случай че искате да бъдете комбинацията „здрав дух в здраво тяло”.
Медицинската история разказва, че синдромът на Алиса в страната на чудесата е възприел наименованието си от едноименния роман на Луис Карол поради някои съвпадащи симптоми, описани в него. Всъщност обаче, заболяването е познато и като синдром на Тод и се характеризира с дезориентиращо неврологично състояние, което засяга човешкото възприятие. Обръщаме ви внимание именно на него, защото се оказва, че често, когато хората страдат от този синдром, дори не си дават сметка за това. А страдащите от него могат да са засегнати от микропсия и „изкривяване” на някои сетивни модалности.
Болестта е бъркана с “парализа на Тод”
Синдромът на Алиса в страната на чудесата е заболяване, описано за първи път през 1955 г. от Джон Тод. Понякога болестта е бъркана с „парализа на Тод”, която е частична и възниква след епилептичен припадък и не е свързана по никакъв начин със синдрома на Алиса в страната на чудесата (AIWS).
Но нека ви разкажем малко повече и за Джон Тод. Той е психиатър, работещ в Йоркшир. Интервюирал е няколко пациенти със странни симптоми. Нито един от тях не е имал оплаквания, които да са причинени от симптоми, говорещи за наличие на мозъчни тумори или злоупотреба с алкохол и наркотици. Никой от тях не е бил психично болен, нито е бъркал реалността с различни халюцинации, а напротив – хората били в състояние да мислят трезво и рационално. Всички те обаче, имали случаи на мигрена в семейството. Тод констатира, че тези хора са изпитвали мигренозни състояния или са усещали епилептична аура, която представлява комплекс от различни усещания (зрителни, обонятелни, тактилни, музикални звуци, неопределена миризма. Щом човек усети аурата, която предшества с 10 секунди припадъка, болният трябва веднага да намери удобно място да легне и да се предпази от нараняване). Ученият стига до извода, че синдромът на Алиса в страната на чудесата е
свързан по-скоро с мигрена, отколкото с епилепсия
Тод нарича откритото от него заболяване синдром на Луис Карол или „Алиса в страната на чудесата”, поради сходството между някои от най-честите симптоми на AIWS и преживяванията на главната героиня от романа. Помните ли какво правеше Алиса в приказката? Пиеше мистериозна течност, носеща етикет с думите „Изпий ме”, след което се смаляваше достатъчно, за да може да премине през много малка врата и да влезе в много малка стая. След това пък изяждаше кексче с надпис „Изяж ме”, пораствайки толкова много, че удряше тавана с глава.
На практика хората, живеещи със заболяването, чувстват, че част от тялото им се е удължило, свило, или дори изчезнало. Любопитна подробност е, че Луис Карол също страдал от мигрена, и често се спекулира, че романът му е възникнал благодарение на странните преживявания, които е имал по време на неговите мигренозни оплаквания.
Засяга най-много деца и млади хора
Синдромът на Алиса в страната на чудесата, почти веднага след своето откритие, започва да предизвиква интереса на медицинските учени, защото става ясно, че заболяването засяга най-много децата и младите хора, като впоследствие изчезва или става по-малко осезаемо с напредване на възрастта.
Установено е, че най-застрашени са тийнейджърите и младежите около 20-годишна възраст. По мнението на лекарите – жените са по-податливи на синдрома, но това може да се обясни и с факта, че нежната половина от човечеството е по-често склонна да посещава лекар, дори при минимални оплаквания.
Проявлението на заболяването зависи от тежестта и честотата на симптомите (описани са пациенти, които са преживели само няколко епизода в живота си, най-често през нощта, докато за други описаните анамнези констатират симптоми с честота по няколко пъти на ден, всеки ден).
Пациентите с леки симптоми, получават лек дискомфорт в своето ежедневие, но хората с по-тежки симптоми могат да не бъдат в състояние да шофират или да работят с машини, поради
визуалното изкривяване и халюцинации
Това води до трудности в сферата на заетостта. За децата, засегнати в училище, може да се окаже трудно да се концентрират в шумните класни стаи и детски площадки. Деца или възрастни с тежки, недиагностицирани симптоми, могат да се чувстват неспокойни, чести пристъпи на паника и страдат от ниско самочувствие.
Изолира социално засегнатите лица
Тежестта на синдрома на Алиса в страната на чудесата често изолира социално засегнатите лица. Въпреки че заболяването е описано преди повече от петдесет и осем години, както вече стана ясно, състоянието все още не е добре известно и проучено, дори сред лекарите. Част от проблема е липсата на отчетност за случаите. Симптомите, които се изпитват, много приличат на симптоми на добре известни психични заболявания (като шизофрения и свързаната с наркотичната употреба психоза, например, че хората са склонни да не отидат при техните лекари от страх да не се каже, че са „полудели”).
Случай от практиката
За краткото, почти 60-годишно съществуване на историята на заболяването синдром на Алиса в страната на чудесата, невролозите, които са се заели да го изучават, констатират, че то е доста по-често, отколкото голяма част от хората осъзнават. Един от първите случаи на синдром на Алиса в страната на чудесата, станал част от историята на заболяването, е описан от самия Джон Тод (откривател на синдрома). Това се случва на 01.11.1955 г., когато Тод все още е асистент по психиатрия в болницата „Littlemore hospital” в Оксфорд.
Тогава медикът описва жена на 39 години, постъпила в психиатричната клиника със симптоми на тревожност и невроза, усложнени от разстройство на възприятията, което е притеснявало пациентката още от детството й. Тя се оплаквала от повтарящи се усещания, по време на които тя се чувства сякаш тялото й „се уголемява, докато не заеме цялата стая.
„Чувствам”, казва тя, „че аз съм толкова голяма, че ако протегна ръката си, ще мога да докосна отсрещната стена”. По-рядко жената може да разкаже за случаи, когато визуално се възприема като много малка: „свивам се напълно”, а „ръцете ми изчезват.”
Най-често срещаният симптом, от който се оплаква пациентката е чувството, че коремът й се разширява удивително много.
По време на тези кризи, жената, по думите на Тод, „буквално се вкаменява от страх”. Пристъпите обикновено се прекратявали внезапно, а се появявали най-често, когато тя е в състояние на тревожност или повишена телесна температура.
Интересно е да се отбележи, че по време на обсъждането на нейните симптоми, тя всъщност посочва, че се чувства точно като Алиса в страната на чудесата. Историята на семейството на жената не показва случаи на мигрена, но братът на пациентката страдал от епилепсия.
Подготви Анелия ПОПОВА
