Токсични ли са растителните масла от семена?

https://zdrave.to/index.php/lyubopitno/toksichni-li-sa-rastitelnite-masla-ot-semena Zdrave.to
Токсични ли са растителните масла от семена?

Има доста разпространено схващане, че растителните масла са вредни за здравето, а тези от семена дори са токсични!

Смята се, че причиняват всичко - от сърдечни заболявания, до възпаления, умора и лоша кожа. Въпреки публикациите, демонизиращи растителните масла, множество научни изследвания не са съгласни с това твърдение.

Има много различни видове растителни масла, но когато хората говорят за масла от семена, те често се позовават на списък от осем вида: рапично, царевично, памучно, соево, слънчогледово, шафраново, гроздово и масло от оризови трици.

И осемте от тези масла съдържат мазнини и следователно мастни киселини (основна група хранителни вещества). И много (макар и не всички) от тези масла съдържат относително висок дял омега-6 мастни киселини.

Противниците на маслата твърдят, че консумираме твърде много линолова киселина, което води до натрупване на странични продукти, като арахидонова киселина, за която се твърди, че причинява възпаление и също анулира ползите от омега-3 мастните киселини.

Последствието е повишен риск от заболявания, като диабет тип 2, сърдечни болести и рак.

Какви са ползите от лененото масло?

Има зрънце истина в негативното отношение към растителните масла. Прекомерната консумация на пържени и преработени храни е вредна за здравето. Така че, ако премахването на маслото от семена означава по-малко пържени картофи и банички, ще се почувствате по-добре.

Освен това, ако имате типична западна диета, вероятно не сте изложени на риск от дефицит на линолова киселина и сигурно консумирате повече омега-6 мастни киселини, отколкото омега-3 мастни киселини.

Количеството линолова киселина в диетите ни се е увеличило през последните десетилетия, тъй като много преработени храни и ресторантски ястия се приготвят със соево, слънчогледово или шафраново масло.

А храните за домашни любимци вече съдържат високи нива на соя, което води до повишени нива на линолова киселина в месото и млечните продукти. Това твърди Филип Калдър, диетолог и професор в университета в Саутхемптън в Англия.

„Линоловата киселина е навлязла в хранителната верига през последните 50 до 60 години“, казва той пред Popular Science. Освен това Калдър обяснява, че има теоретични доказателства, че линоловата киселина може частично да се преобразува в арахидонова киселина, която след това се превръща в свързани съединения.

Но тук идва проблемът: този теоретичен аргумент не съответства на научните наблюдения. „Това просто не се случва в реалния живот“, казва Гай Х. Джонсън, учен и доцент по науката за храненето.

Горещи

Коментирай